Продължение на продължението
Та, решихме да са французи и немци. Защо? Защото тук има много французи с немски и немци с френски, понеже Саарланд (тук е Саарланд) е на границата с Франция. Ама на мене мнооооооого, МНОГО ми се искаше да е с българи! Ама нъц, не се прие. Не защото няма българи, напротив! А и е някакво готино да правиш тестове с българи ... Но проблемът беше, че няма обратния вариант. Тоест, къде ще ти търся немци с отличен български?... Трудна работа. А 25 такива немци? Аз лично познавам двама, ама и те даже не стават, защото не са на възраст “студент”. Хубаво е като правиш експеримент, хората да са що годе на една възраст, за да не каже после някой, че ефектът ти се дължи на разлики във възрастта.
Въобще, ... охх тука навлизам в една такава безкрайна тематика ... но само на кратко ще спомена – че всичко, ВСИЧКО, което потенциално би имало евентуално каквото и да било влияние върху явленията, които изследваш, всичко се описва и контролира. Пол, възраст, професия, каквото се сетиш! Просто за да е човек сигурен, че тия фактори нямат значение. Прост пример: имаш 40 човека. На 20 даваш аспирин, на 20 плацебо и после гледаш какво им става на тия с аспирина. Ами ... я си представи ако тия 20 с аспирина са и по-стари, и незнамсикаквоси ... не може. Ще ти каже някой, че то не е било с аспирина. Тоест, всякакви фактори се гледа или да са еднакви (примерно еднаква лаборатория, един и същ ръководител на експеримента....), или се контролират (примерно възрастта се нотира и после статистически се смята дали по-старите по-различно реагират на аспирина) ... или ...
Или то има нещо такова, че се приема, че има безброй много фактори, които може да влияят. Например един го зарязало гаджето, друг не се наспал, трети и аз не знам ... безкрайни фактори, които не можеш да ги знаеш всичките, нито да ги елиминираш. Е за тях пък се надяваш да се уравновесят по принципа на случайността. Тоест, понеже са много хората, едва ли чак пък всички ще ги е зарязало гаджето вчера. Затова и се тестват много хора.
Та, участниците бяха немци и французи. Изискването беше да са живели минимум 1 година в чуждата страна... Между другото, може би някой си спомня, че бях писала едно блогче с едни преживелици по време на експеримент. Казваше се “Майчин език френски”. Ето затова френски!!!
Тук сега пропуснах нещо важно, тоест не го пропуснах, ама е крайно време да го спомена. А именно: нали въпросния тест с думичките ... той беше на два езика. Тоест имаше една част на немски и една част на френски. И немци, и французи, правиха и двете части, като по тоя начин имахме за сравнение какви са ефектите на родния им език. А и освен това ... може самия метод нещо да не е наред. Тоест, примерно думите да са слаби ... и даже и на роден език да няма ефект. Разбирате ли ... Ако няма ефект при германците на френски, но и при самите французи няма ефект на френски, значи не е защото езикът френски не е емоционален за немците, ами защото експериментът е куц.
:)
Та затова думите се появяваха на двата езика. Тоест примерно за един немец: първо на френски с праймчета на френски, после на немски с праймчета на немски.
Сега ще попитате, защо нямаше на немски с френски праймчета и обратното – тоест смесено. Ами да, то може и това да се направи! Само че не може всичко наведнъж! Смесеният вариант има един недостатък, че language switch коства ресурси. Тоест, за да превключиш от единия език на другия, това ти заема от когнитивните ресурси и ... ами просто това е още един когнитивен процес, който се “промъква” и който може да има трудно предвидими последствия. И като за начало по-добре без него. После, в следващ експеримент, може ... но тогава И ТОЙ трябва да се взема предвид в сметката!
Преди да премина към резултатите, още нещо. Ами съгласете се, няма смисъл да откриваш, че чуждия език не е емоционален, ако участниците в експеримента не владеят въпросния чужд език. То е много ясно в такъв случай, че не им въздейства!! Гъдела е да намериш намалена емоционалност при хора, които владеят езика...
Тоест, трябваше ни някакъв езиков тест. Просто понеже хипотезата не е “Чуждия език е по-малко емоционален”, ами че това е така и при хора, които много добре знаят въпросния чужд език!
Какво означава много добре ... ами то има различни аспекти ... Един плямпа бързо, друг разбира бързо, трети е силен в граматиката ... но това, което ни интересува в случая е, доколко хората разбират езика без да се замислят. Ей така щрак – автоматично. Чуваш “hund” и си представяш куче, а не трябва да си го превеждаш или да се замисляш. Представата трябва да изниква веднага...
... та, тестът за това беше следния. Всъщност много подобен на предишния. Пак виждаш думи, само че не трябва да кажеш положително или отрицателно, ами трябва да разпознаеш това дума ли е или не. “Куче” е дума, “Каче” не е. Тоест ти трябва да разбереш думата и да кажеш има ли я или я няма. Пак две копчета с “да” и “не” натискаш...
И отново, както можете да се досетите, преди думичките се появяват други (как иначе :) ). Само че този път не са с еднаква тоналност, ами близки или далечни по значение. Пример: преди “куче” се появява “котка”. Преди “круша” се появява “ябълка”. Ябълката активира автоматично в съзнанието ти представата за ябълка, за аромата на ябълка, за плод, за пазар, за ... круша ... И ти после по-лесно разпознаваши разбираш крушата като дума, защото представата за плод ти е предварително активирана.
Тоест пак: ако преди "ябълка" се появи "круша", хората разпознават по-бързо ябълката, отколкото ако преди нея се появи, примерно "доктор" или "обувка".
Но това го има и е ежедневието и не е нищо кой знае колко необичайно. Човек си се сеща за нещата, които са му предварително активирани. Аз затова не обичам да си държа върл безпорядък в стаята, защото ми се активира предварително представата за безпорядък! Ето ти още един довод да гледаш да се обграждаш с хубави предмети, с хубави неща (които харесваш и които ти говорят за нещо хубаво ... и които те правят такъв, какъвто най-вече искаш да бъдеш...) Човек просто се сеща за нещата, които възприема. Ако гледаш само тъпа телевизия, само тъпа телевизия ще ти е в главата (хех и това от опит:) ).
Но да се върнем в експеримента: имаше, значи, 4 задачи. Affective priming на немски и френски, и semantic priming пак на немски и френски. Semantic priming е онова дето с ябълка и круша. Тоест когато праймът е свързан по значение с думата.
Все пак трябва човек доста добре да владее един език, за да се получи това със семантичния прайминг. Трябва думите автоматично да извикват в съзнанието представата за тях.... Но именно тогава, в този случай, е интересно дали думите предизвикват емоция. Тоест, ти всичко си разбираш автоматично, но не чувстваш автоматично.
С други думи, хипотезите бяха следните:
--> на родния език би трябвало да излязат и двата прайминга – и семантичния, и афективния. Това ще означава, че не сме се прецакали по някакъв тъп начин. Тоест, че самите процедури действат.
--> на чуждия език би трябвало да излезе семантичния, но не и афективния. Това ще означава, че думите автоматично извикват значение, но не и емоция...
Пфуу знаех си, че ще се получи дълго! Пауза!!!!!
Има ли някой въпроси дотук?
Въобще, ... охх тука навлизам в една такава безкрайна тематика ... но само на кратко ще спомена – че всичко, ВСИЧКО, което потенциално би имало евентуално каквото и да било влияние върху явленията, които изследваш, всичко се описва и контролира. Пол, възраст, професия, каквото се сетиш! Просто за да е човек сигурен, че тия фактори нямат значение. Прост пример: имаш 40 човека. На 20 даваш аспирин, на 20 плацебо и после гледаш какво им става на тия с аспирина. Ами ... я си представи ако тия 20 с аспирина са и по-стари, и незнамсикаквоси ... не може. Ще ти каже някой, че то не е било с аспирина. Тоест, всякакви фактори се гледа или да са еднакви (примерно еднаква лаборатория, един и същ ръководител на експеримента....), или се контролират (примерно възрастта се нотира и после статистически се смята дали по-старите по-различно реагират на аспирина) ... или ...
Или то има нещо такова, че се приема, че има безброй много фактори, които може да влияят. Например един го зарязало гаджето, друг не се наспал, трети и аз не знам ... безкрайни фактори, които не можеш да ги знаеш всичките, нито да ги елиминираш. Е за тях пък се надяваш да се уравновесят по принципа на случайността. Тоест, понеже са много хората, едва ли чак пък всички ще ги е зарязало гаджето вчера. Затова и се тестват много хора.
Та, участниците бяха немци и французи. Изискването беше да са живели минимум 1 година в чуждата страна... Между другото, може би някой си спомня, че бях писала едно блогче с едни преживелици по време на експеримент. Казваше се “Майчин език френски”. Ето затова френски!!!
Тук сега пропуснах нещо важно, тоест не го пропуснах, ама е крайно време да го спомена. А именно: нали въпросния тест с думичките ... той беше на два езика. Тоест имаше една част на немски и една част на френски. И немци, и французи, правиха и двете части, като по тоя начин имахме за сравнение какви са ефектите на родния им език. А и освен това ... може самия метод нещо да не е наред. Тоест, примерно думите да са слаби ... и даже и на роден език да няма ефект. Разбирате ли ... Ако няма ефект при германците на френски, но и при самите французи няма ефект на френски, значи не е защото езикът френски не е емоционален за немците, ами защото експериментът е куц.
:)
Та затова думите се появяваха на двата езика. Тоест примерно за един немец: първо на френски с праймчета на френски, после на немски с праймчета на немски.
Сега ще попитате, защо нямаше на немски с френски праймчета и обратното – тоест смесено. Ами да, то може и това да се направи! Само че не може всичко наведнъж! Смесеният вариант има един недостатък, че language switch коства ресурси. Тоест, за да превключиш от единия език на другия, това ти заема от когнитивните ресурси и ... ами просто това е още един когнитивен процес, който се “промъква” и който може да има трудно предвидими последствия. И като за начало по-добре без него. После, в следващ експеримент, може ... но тогава И ТОЙ трябва да се взема предвид в сметката!
Преди да премина към резултатите, още нещо. Ами съгласете се, няма смисъл да откриваш, че чуждия език не е емоционален, ако участниците в експеримента не владеят въпросния чужд език. То е много ясно в такъв случай, че не им въздейства!! Гъдела е да намериш намалена емоционалност при хора, които владеят езика...
Тоест, трябваше ни някакъв езиков тест. Просто понеже хипотезата не е “Чуждия език е по-малко емоционален”, ами че това е така и при хора, които много добре знаят въпросния чужд език!
Какво означава много добре ... ами то има различни аспекти ... Един плямпа бързо, друг разбира бързо, трети е силен в граматиката ... но това, което ни интересува в случая е, доколко хората разбират езика без да се замислят. Ей така щрак – автоматично. Чуваш “hund” и си представяш куче, а не трябва да си го превеждаш или да се замисляш. Представата трябва да изниква веднага...
... та, тестът за това беше следния. Всъщност много подобен на предишния. Пак виждаш думи, само че не трябва да кажеш положително или отрицателно, ами трябва да разпознаеш това дума ли е или не. “Куче” е дума, “Каче” не е. Тоест ти трябва да разбереш думата и да кажеш има ли я или я няма. Пак две копчета с “да” и “не” натискаш...
И отново, както можете да се досетите, преди думичките се появяват други (как иначе :) ). Само че този път не са с еднаква тоналност, ами близки или далечни по значение. Пример: преди “куче” се появява “котка”. Преди “круша” се появява “ябълка”. Ябълката активира автоматично в съзнанието ти представата за ябълка, за аромата на ябълка, за плод, за пазар, за ... круша ... И ти после по-лесно разпознаваши разбираш крушата като дума, защото представата за плод ти е предварително активирана.
Тоест пак: ако преди "ябълка" се появи "круша", хората разпознават по-бързо ябълката, отколкото ако преди нея се появи, примерно "доктор" или "обувка".
Но това го има и е ежедневието и не е нищо кой знае колко необичайно. Човек си се сеща за нещата, които са му предварително активирани. Аз затова не обичам да си държа върл безпорядък в стаята, защото ми се активира предварително представата за безпорядък! Ето ти още един довод да гледаш да се обграждаш с хубави предмети, с хубави неща (които харесваш и които ти говорят за нещо хубаво ... и които те правят такъв, какъвто най-вече искаш да бъдеш...) Човек просто се сеща за нещата, които възприема. Ако гледаш само тъпа телевизия, само тъпа телевизия ще ти е в главата (хех и това от опит:) ).
Но да се върнем в експеримента: имаше, значи, 4 задачи. Affective priming на немски и френски, и semantic priming пак на немски и френски. Semantic priming е онова дето с ябълка и круша. Тоест когато праймът е свързан по значение с думата.
Все пак трябва човек доста добре да владее един език, за да се получи това със семантичния прайминг. Трябва думите автоматично да извикват в съзнанието представата за тях.... Но именно тогава, в този случай, е интересно дали думите предизвикват емоция. Тоест, ти всичко си разбираш автоматично, но не чувстваш автоматично.
С други думи, хипотезите бяха следните:
--> на родния език би трябвало да излязат и двата прайминга – и семантичния, и афективния. Това ще означава, че не сме се прецакали по някакъв тъп начин. Тоест, че самите процедури действат.
--> на чуждия език би трябвало да излезе семантичния, но не и афективния. Това ще означава, че думите автоматично извикват значение, но не и емоция...
Пфуу знаех си, че ще се получи дълго! Пауза!!!!!
Има ли някой въпроси дотук?
Първият: защо мислиш, че каче не е дума? Дума си е, означава ’малка каца’. (Или нещо не съм разбрала тук?)
Вторият: ти самата запитвала ли си се какви биха били резултатите при деца, родени от смесени бракове? Да поясня какво имам предвид. Би било логично тези деца да владеят еднакво добре два езика. (Знам, че това съвсем не е правило, често единият от родителите не говори на детето на родния си език.) Но дали тези равностойни езици не са свързани с различна емоционалност в съзнанието?
Просто като четох написаното от тебе, се сетих за нещо, което ми беше разказвал мъжът ми. Бил свидетел на разговорите, водени между две деца и техния баща - българин. Децата говорели свободно и български, и полски, понеже майката била полякиня. И когато трябвало да общуват по-сериозно с баща си, използвали българския език, а когато се глезели – полския.
И аз мисля като Павлина, че най-безпристрастни резултати биха се получили при деца от смесени бракове.
Това с предварителната нагласа и активиране на определени представи - не знам защо - ми напомни един ученически номер, който прилагахме особен успех. Може и ти да си го чувала. Ще го разкажа, но не ми се смейте, а го приложете да видите ефекта.
Състои се в следното. Казваш на даден човек, че на всеки твой въпрос, независимо от какъв характер е, той трябва да отговаря с "кръв, кръв, кръв", т. е. три пъти да повтори думичката. Въпросите са съвсем примитивни, но трябва да са 5-6 поне. Те са от рода: " ако ти се порежеш, какво ти тече; ако майка ти се пореже какво й тече; ако баща ти се пореже, какво му тече" и т. н.
Накрая бързо, без да му даваш много време да мисли, му заявяваш точно да отговори на следващия въпрос: "На какъв светофар пресичаш?". Отговорите в 90% от случаите са: "На червен!" :)
Ето сега Гаргичка си казва: “Взех си белята с вас!” :)
А сега за билингвите с два родни езика: да, това отчасти беше даже и проблем :) защото се оказа, че маса хора са от смесени семейства тук от района. Сега ... защо проблем ... ами защото при тях пък вече хептен нищо не се знае! В смисъл ето: децата се лигавят на полски, а са български са си нормални. Имаше и друг пример в литературата, как някаква испанка живеела от супер много години в америка и си го говорила перфектно английския, а испанския - не чак толкова. Обаче когато се молела, ползвала испански, защото, казва тя: "English never felt right".
А за конкретната студия въпроса е следния: ако искаме да намерим разлика между два езика роден и нероден, то в идеалния случай трябва участниците да имат два ясно различаващи се езика. Единия в детството, другия по-късно.
И предполагам, че ако са с два родни, и двата ще са еднакво емозионални, или пък ... тук вече зависи от какво ли не!
Павлина: хах, верно, че и каче е дума :)) Не се сетих :)
пак Павлина: дали може да се използва афекивния тест като тест на владеене ... Амиии ... от известна гледна точка е така, да, то той на практика си Е тест за владеене. Все пак доста добре трябва владееш езика, за да се получи теста. Той тоя тест е, така да се каже, нещо като тест за автоматично владеене. Абе направо си е тест за владеене...
Куинка: тия тестове са много готини и аз винаги се хващам на тях! Направо съм такъв будала че няма накъде :)) Тоя не го знаех твоя, ама един друг: култов. Значи питаш другия: какъв цвят е хладилника (предполага се, че сте в кухнята). Той: бял. Какъв цвят е печката? Бял. Какъв цвят е микровълновата? Бял. Какъв цвят е снегът? Бял. ... и така така изреждаш каквито се сетиш бели неща, важното е той да отговаря с бяло, и после питаш: Какво пие кравата?
Е казвам ти, брат ми като ми го приложи тоя тест, аз бях толкова доволна, че казах "мляко", а не "бял"!!! И брат ми : какво какво? И аз пак "мляко!" И той хахахахаха.
Хммм.
:))))
Много ми се видя интересна тази мисъл за ежедневието, дето човек трябва да се обгражда с хубави неща. Трябва да си помисля още по въпроса, за да я осмисля, т.е. да я усвоя като моя.
Да, тези деца например, които са родени в България с майка чужденка, и само ако тя им говори на своя език от малки, при тях просто не може да има емоционална разлика.
И какво, и какво? Кой е убиецът - чакам и аз финала. ;)
А и още нещичко ми хрумна - че емоционалността може да има различни степени при хората дори за родния им език. В зависимост колко .. как да кажа .. колко говорят, четат или пишат на него, като цяло до колко добре владеят собствения си език. Но тук вече се намесват фактори като образование, среда, интелигентност и много други... То това предполагам важи и за чуждия език, всъщност... Или не?
Катринке, запомни си мисълта за накрая! Аз ще я запомня също. Охх или дай сега ще си кажа каквото си мисля, може после пак. Ами ... то в крайна сметка май се оказва, че действително употребата му е майката. Но виж първо резултатите, де, какви се получиха ... защото така "на голо" ... пак може, ама с резултати някак по-така:) Обаче се сещам за един пример, примерно ходих с един преди година, който се казваше Франк, и сега всеки път някой като каже "Франк", се стряскам. Все още! Ето ти дума - при това чужда дума - която заради употребата и контекста е придобила силно емоционално значение.
Има един въпрос, който все още не мога да измътя. (и пак: на голо без резултати не си е работа, ама ей сега ще ги публикувам и тях)... но все пак, въпросът е, доколко тази емоционалност на думите е нещо запомнено и доколко е нещо временно активирано. Има ли нещо такова като запомнена емоционалност, тоест такава, която винаги си върви с думата, или всичко е временно активирано? Най-вероятно ги има и двете, но просто не знам, не знам как да подходя към този въпрос!
...защото сега трябва да разисквам резултатите ... тоест в дискусионната част това се прави - каквото правиме ние на практика :) И вие ще видите според резултатите, че май точно това се оказва доста важно, обаче тук наистина малко позатъвам в собственоръчно направени плаващи пясъци :)