Продължение на продължението

Все по-интересно става. Имам два въпроса.

Първият: защо мислиш, че каче не е дума? Дума си е, означава ’малка каца’. (Или нещо не съм разбрала тук?)

Вторият: ти самата запитвала ли си се какви биха били резултатите при деца, родени от смесени бракове? Да поясня какво имам предвид. Би било логично тези деца да владеят еднакво добре два езика. (Знам, че това съвсем не е правило, често единият от родителите не говори на детето на родния си език.) Но дали тези  равностойни езици не са свързани с различна емоционалност в съзнанието?

Просто като четох написаното от тебе, се сетих за нещо, което ми беше разказвал мъжът ми. Бил свидетел на разговорите, водени между две деца и техния баща - българин. Децата говорели свободно и български, и полски, понеже майката била полякиня. И когато трябвало да общуват по-сериозно с баща си, използвали българския език, а когато се глезели – полския.

Досега прочетох всичко написано по темата, Гардже, и ще чакам да доразкажеш.

И аз мисля като Павлина, че най-безпристрастни резултати биха се получили при деца от смесени бракове.

Това с предварителната нагласа и активиране на определени представи - не знам защо - ми напомни един ученически номер, който прилагахме  особен успех. Може и ти да си го чувала. Ще го разкажа, но не ми се смейте, а го приложете да видите ефекта.

Състои се в следното. Казваш на даден човек, че на всеки твой въпрос, независимо от какъв характер е, той трябва да отговаря с "кръв, кръв, кръв", т. е. три пъти да повтори думичката. Въпросите са съвсем примитивни, но трябва да са 5-6 поне. Те са от рода: " ако ти се порежеш, какво ти тече; ако майка ти се пореже какво й тече; ако баща ти се пореже, какво му тече"  и т. н. 

Накрая бързо, без да му даваш много време да мисли, му заявяваш точно да отговори на следващия въпрос: "На какъв светофар пресичаш?". Отговорите в 90% от случаите са: "На червен!" :)

Е, ама Павлина, то с билингвите е съвсем др баница... Направо тема за нова дипломна. Щото за тях кой от двата езика ще кажеш, че е чужд - майчиния или бащиния?

Карай, не се разсевай! Става все по-интригуващо. За децата с два езика ще дискутираме по-късно. На мен поне дотук всичко ми е ясно

Борислава, естествено, че е нещо съвсем друго. Обаче виновна ли съм, че направих такава асоциация? ;) И още един въпрос си зададох. Прощавайте, пак се отклонявам. Афективният тест може ли да бъде използван за определяне на степента, в която се владее даден чужд език, т.е. не реагираш ли по-емоционално на езика, ако го владееш по-добре?

Ето сега Гаргичка си казва: “Взех си белята с вас!” :)

Хеййййй, страшно готино ми става като ви чета коментарите! А аз си мислех, че темата само на мене ми е интересна... Изобщо не се откланят от темата, ами направо са си по темата! Понеже тия неща е хубаво да се споменат - рано или късно и обикновено в дискусионната част, която тепърва предстои да напиша!! Така че да ви кажа, адски ми помагате, защото това са все различни аспекти на тоя същия въпрос ... и ще ги взема предвид, и то съвсем скоро...

А сега за билингвите с два родни езика: да, това отчасти беше даже и проблем :) защото се оказа, че маса хора са от смесени семейства тук от района. Сега ... защо проблем ... ами защото при тях пък вече хептен нищо не се знае! В смисъл ето: децата се лигавят на полски, а са български са си нормални. Имаше и друг пример в литературата, как някаква испанка живеела от супер много години в америка и си го говорила перфектно английския, а испанския - не чак толкова. Обаче когато се молела, ползвала испански, защото, казва тя: "English never felt right".
А за конкретната студия въпроса е следния: ако искаме да намерим разлика между два езика роден и нероден, то в идеалния случай трябва участниците да имат два ясно различаващи се езика. Единия в детството, другия по-късно.
И предполагам, че ако са с два родни, и двата ще са еднакво емозионални, или пък ... тук вече зависи от какво ли не!

Павлина: хах, верно, че и каче е дума :)) Не се сетих :)
пак Павлина: дали може да се използва афекивния тест като тест на владеене ... Амиии ... от известна гледна точка е така, да, то той на практика си Е тест за владеене. Все пак доста добре трябва владееш езика, за да се получи теста. Той тоя тест е, така да се каже, нещо като тест за автоматично владеене. Абе направо си е тест за владеене...

Куинка: тия тестове са много готини и аз винаги се хващам на тях! Направо съм такъв будала че няма накъде :)) Тоя не го знаех твоя, ама един друг: култов. Значи питаш другия: какъв цвят е хладилника (предполага се, че сте в кухнята). Той: бял. Какъв цвят е печката? Бял. Какъв цвят е микровълновата? Бял. Какъв цвят е снегът? Бял. ... и така така изреждаш каквито се сетиш бели неща, важното е той да отговаря с бяло, и после питаш: Какво пие кравата?
Е казвам ти, брат ми като ми го приложи тоя тест, аз бях толкова доволна, че казах "мляко", а не "бял"!!! И брат ми : какво какво? И аз пак "мляко!" И той хахахахаха.
Хммм.

:))))

И "каче" е дума, това е едно такова ниско, дървено и кръгло, в което се държи солената сланина. :) Майтап, бе Уили. Ооо, вие сте се сетили вече, не бях чела коментарите. ;)

Много ми се видя интересна тази мисъл за ежедневието, дето човек трябва да се обгражда с хубави неща. Трябва да си помисля още по въпроса, за да я осмисля, т.е. да я усвоя като моя.

Да, тези деца например, които са родени в България с майка чужденка, и само ако тя им говори на своя език от малки, при тях просто не може да има емоционална разлика.

И какво, и какво? Кой е убиецът - чакам и аз финала. ;)

Шогунче, няма какво да я обмисляш и усвояваш, той стремежът към красивото така и така си е неотменна естествена потребност. Правим го така или иначе, защото ни идва отвътре. Като се замисли човек, ето ти да речем един тираджия винаги си залепва плакати на голи мадами на кабинката, което са всъщност хубави момичета.

Катринке, запомни си мисълта за накрая! Аз ще я запомня също. Охх или дай сега ще си кажа каквото си мисля, може после пак. Ами ... то в крайна сметка май се оказва, че действително употребата му е майката. Но виж първо резултатите, де, какви се получиха ... защото така "на голо" ... пак може, ама с резултати някак по-така:) Обаче се сещам за един пример, примерно ходих с един преди година, който се казваше Франк, и сега всеки път някой като каже "Франк", се стряскам. Все още! Ето ти дума - при това чужда дума - която заради употребата и контекста е придобила силно емоционално значение.

Има един въпрос, който все още не мога да измътя. (и пак: на голо без резултати не си е работа, ама ей сега ще ги публикувам и тях)... но все пак, въпросът е, доколко тази емоционалност на думите е нещо запомнено и доколко е нещо временно активирано. Има ли нещо такова като запомнена емоционалност, тоест такава, която винаги си върви с думата, или всичко е временно активирано? Най-вероятно ги има и двете, но просто не знам, не знам как да подходя към този въпрос!
...защото сега трябва да разисквам резултатите ... тоест в дискусионната част това се прави - каквото правиме ние на практика :) И вие ще видите според резултатите, че май точно това се оказва доста важно, обаче тук наистина малко позатъвам в собственоръчно направени плаващи пясъци :)