***

26 септември 2009, 21:28 Публикувано в BgLOG | 1 коментара , 652 прочита
Категории: Поезия
Етикети: поезия, втора световна война
Сняг.
Поле.
И моята душа.
Смъртта лети с неутолима жар.

Впива се в плътта.
Небе в очите - живота иска да задържи.

Небето избледня.
Побеля като полето.

Самотна е смъртта.
Самотна като полето,
където небето побеля.

 

Посвещава се на всички загинали войници / независимо от тяхната националност/ по време на касапницата на Втората световна война из безбрежните полета на смъртта.