Идеи за предучилищни занимания за деца с български родители и живеещи в чужбина

24 септември 2009, 19:49 Публикувано в Предучилищна педагогика | 27 коментара , 17595 прочита
Категории: Образованието по света, Новото образование, Втора възрастова група /4-5 години/, Първа възрастова група /3-4 години/, Възпитание и обучение в детската градина /3-7
Ключови думи: чужбина, български език

Здравейте, много се зарадвах да намеря този блог, пълен е с много полезна информация. Имам молба за помощ - живея в САЩ и с група българи тук, решихме да организираме българско училище за децата ни с поне един български родител. Има много желаещи, което е много радващо. Аз заедно с още една жена се кандидатирахме да се занимаваме с децата от 3-5 години. Времето ни е много ограничено - по 1 час на седмица за сега. Направихме програма, другата дама има малко опит обучение на деца, но аз освен със собственото ми нямам никакъв! И съм доста притеснена дали ще се справим и дали ще успеем поне малко да изпълним очакванията. Затова се обръщам към групата от специалисти тук - моля ви дайте ни идеи, какво можем да правим за 1 час седмично в продължение на 12 седмици. Засега имаме идеи за теми по сезони, празници, семейство. Но все пак съм притеснена. Надявам се да получим окуражаващи отговори. Прилагам и програмата, която имаме вече.

Запознаване с всяко дете

· с неговатафамилия

· с неговаталюбима играчка

· любима храна

· любима игра

„Имало едно време ...” – развитиена устната реч

1. Български народни приказки

2. Приказки незабравими в ритми

3. Запознаване с нашите приятели горските животни

4. Весели стихчета

5. На гости при книжките

Театър „Смехуран”

Подготовка за представление:

· избор наразказвач

· разпределянена ролите

· костюми загероите

Пролет

1. Цветница – Ангелина Жекова

2. Великден – Димитър Спасов

3. Песен – Дора Габе

Иде Лято

1. Чучулига – Валери Петров

2. Стомничка – Георги Струмски

3. Чакай ме море – Ангелина Жекова

4. Лято – Елисавета Багряна

С ръчичка и моливче

1. Оцветяване

2. Чертичка

3. Кръгче

4. Рисунка

С мозъче, с очички, с ушенцаи със сладките устенца

1. Мислене

2. Гледане

3. Говорене

4. Броене

Български песнички и забавни игри

RSS за коментари Коментари

# | от shelly на 25 септември 2009, 00:05

Добре дошли братя и сестри отвъд океана! Прекрасно е, че и на хиляди километри не сте забравили корена и езика си и сте сложили началото на нещо толова важно - детско училище за деца на българи. Поздравявам Ви от сърце - от лично мое име и от името на цялата ни общност!!!

Дали ще помагае? И още как, и при това с най-голямо удоволствие.

Сега, като за начало, за да тръгнат работите, както трябва, първо преценете с какъв ресурс започвате и къде искате да стигнете. Какво имам предвид като казвам ресурс: трябва да сте наясно колко от децата във Вашата група владеят български, в каква степен го владеят, тепърва ще ги запознавате с езика или те вече имат някаква основа, какво знаят за България и каква емоция им носи усещането, че някой от родителите е българин. После трябва да стигнете с колегите си от степените за по-горна възраст /ако правилно съм разбрала и има такива/ до съгласие какво искате да знаят и могат децата на изхода на училището и да подберете основно методиката, по която ще работите.

Всичко това е в пряка връзка с концепцията за училището, която, вярвам дори и не в подробности, се споделя от всички родители, които ще "запишат" децата си при вас. Тоест - като какво ще е това училище: за незабравяне на българския, за научаване на български, за възпитаване в гордост и познаване на историята на народа ни, за съхраняване на чисто български традиции и запознаване на децата с най-хубавото от българското творчество...

На трето място, огледайте се за средата - в какво помещение ще бъдете, какво налично от българския бит и култура имате, за да го експонирате във вашата стая, така че да говори на децата и без думи, с каква оригинална българска литература и произведения разполагате, после можете да помислите за изложба със снимки от България или от българските родове на децата, късчета природа и земя, която вероятно някои от вас могат да Ви донесат при следващото си връщане в Родината, подберете и изтеглете от нета автентична българска музика, детски песни и игри, въоръжете се с търпение, любов и всички свои спомени и...започвайте. Смело напред, с много радост, защото вие сте живата памет, която трябва да предадете на децата си.

Разбира се, това не е всичко, което искам да Ви кажа.

Като за начало - какво да правите за един час седмично в 12 седмици? Изглежда страшно малко, но всъщност е огромно безценно време, което ще допринесе за самочувствието и връзката с Родината за децата Ви.

Програмата, която до тук сте подбрали, е прилична. Аз, обаче бих подходила по друг начин - ще посветя всеки един час на определено нещо от българския бит и култура. Примерно /само на прима виста, ще коментираме още/:

1-ви час "Моята мама/татко е българин" - тук включете запознаването, обяснението откъде идват българските имена, ако има такива, покажете им снимки от България, пуснете им българска музика /ще го пълним с конкретни линкове, ако ви хареса идеята/

2-ри час "Какво готви моята баба в България?" - тук можете да поканите майките-българки предварително да ви приготвят две-три български ястия, които ще изядете заедно с децата, като междувременно им разказвате по нещо от българската история и им показвате предмети, характерни за стария български бит. Накрая, ако имате време, можете да си направите с децата един буркан сурова туршия, който ще си хапнете пък след време, когато поканите на гости родителите, за да видят какво са научили децата.

3-ти час - " И в България децата ходят на градина/училище" - тук е мястото да покажете снимки от детски празници в нашите градини, произведения на деца, да послушате детски песни и да научите една, например "Детенце хубаво, пиленце любаво, къде под мищница с таз книжчица.." - помните текста на Иван Вазов, със сигурност, ще ви потърсим и мелодията, както и други песни.

4-ти час- "Българската музика" - ей тук просто освен детски фолклор и истински звуци на гайда и кавал, няма как да не им покажете едно хорце и да започнете да усвоявате неговите стъпки.

5-ти час - "Приказките на мама/татко" - време е за българска народна приказка - седнете на шарени възглавници с народни мотиви, ако изнамерите такива, запалете огъня /може да сложите рисунка на огнище, дори си запалете истински малък жив огън от кандило, лампа, каквото успеете да намерите/..и разказвайте..с любов и нежност, с думи точни и кротки, за да ги сложите в сърцата на децата си. Коя приказка? - ами "Косе-Босе", "Златка златното момиче", "Тримата братя и златната ябълка"...която си харесате, само трябва да затворите очи и да с ги припомните от вашето детство.

6-ти час - "Моите български книжки" - чудесно би било, ако имате истински български книжки, които да разгледате заедно и да им покажете буквите, да разгледате картинките и..разбира се, да стигнете до светите братя Кирил и Методий и историята на българската азбука, а най-накрая да подарите на всяко дете по една буква със задачата мама/татко да допише думичка, която започва с нея и да разкаже н детето някаква история за тази думичка.

7-ми час - "Време е да поиграем!" - какво училище ще е това, ако не изиграете Кральо-портальо или "Варило мише кашица", или "Пускам, пускам кърпа" - спомнете си игрите, които са ви носили най-много радост като деца.

8-ми час "Моята красива България" - снимки, песни, природни гледки, исторически места - всичко е позволено тук, а задължително трябва поне да им изрецитирате стихотворението "Аз съм българче" и да си поговорите какво точно е казано в него, а после да пипнете българското знаме ивероятно да поседите прави на химна.

9-ти час- "Да напишем писмо на баба!" - писмото, разбира се, ще го пишете Вие, но децата ще го съчиняват и, разбира се, ще бъде на български. Оставете ги да споделят каквото искат в писмото, важното е да ги насърчавате да се изразяват правилно и да записвате наистина някъде в по-едър формат с истински букви.

10-час - "Четирите сезона на България" - плюс снимки и рисунки, тук ще е добре да хапнете и по някой суров плод или зеленчук, хараткерен за нашата Родина, можете да им разкажете и приказката "Дванадесетте месеца", ако остане време.

11-ти час "Малко на училище" - е, хайде, пребройте на български до десет или ако можете, решете някоя и друга задача и си "попишете" букви. Най-забавно ще ви е по метода на Монтесори - сложете брашно в една тава и изписвайте в нея българските букви с пръстче, а който е "голям батко", може и в "тетрадка" / и да не забравите да ги подарите после на мамите/

12-час -"Всичко българско и родно любя, тача и милея" - време е за празник, поканете родителите и нека сърцата Ви пеят с български глас. Покажете всичко, което сте научили, като, разбира се не забравяйте старателно да подготвите сценария и включите в него по част от всичките ви часове, раздайте отличия на децата и когато видите сълзите в очите на родителите, ще знаете, че усърдния ви труд не е бил напразно.

Няма нужда да Ви казвам, че за да подготвите 12 такива часа, ще ви трябват поне още 120 подготовка - материали, контакти, обстановка, настроение... Но си струва, бъдете уверени. И не забравяйте да включвате родителите - винаги изпращайте децата в къщи с по някоя задача, чието решаване ще иска помощ и от родителите. Нека бъдат съпричастни с Вашата дейност, защото памет и род се пазят в общност.

# | от daleto на 25 септември 2009, 00:38

Сърдечни приятелски поздрави!!! А Шели току що май написа нова програма за работа с деца живеещи извън пределите на Родината. Пишете от какво се интересувате и какво ви е необходимо...Желанието е налице...Чака ви работа, но като се има предвид крайната цел - ще е и приятна...работата.

# | от Biz на 25 септември 2009, 07:41

Много благодаря за отговорите! Повечето въпроси, които имате са изяснени вече - групи по възраст (3 за сега), начално определяне на нивото, място (за сега в библиотеката, където за съжаление не може да се внася храна, така че предложенията ви с храната не са осъществими на този етап), цел на обучението - поддържане на българския, доколкото е възможно, история и традиции и география. Според мен за предучилищната група е най-важно да го направим интересно и свързано с това, което децата познават вече. Чела съм, че за деца растящи в многоезична среда е много важно да могат да "преведат" опита си от основната среда на вторичния език и че това им дава повече самочувствие и желание да говорят. Затова за мен е по-важно да имаме теми за всеки час, които да не са задължително само български, а универсални, като за мен целта за тази група ще е да развиваме речника. Идеите ви са чудесни, мисля си дали не можем да комбинираме някои от уроците, вместо да са самостоятелни. Например всеки път да имаме игра или рисуване/апликация по тема (сезон, букви, цифри), заедно с четене на книжка и въпроси след нея (един вид преразказ) за историята, която сме чели. За колко време може да се задържи вниманието на децата в тази възрастова група? Аз си мислех за 3 занимания от по 20 мин всяко, да речем 2 в малки групи и 1 с цялата група, реалистично ли е това?

Благодаря ви много за отзивчивостта! Тази неделя ни е първият час, ще ви кажа, как е минало.

# | от aklim на 25 септември 2009, 16:32

Поздрави и от мен! Ще се радвам, ако мога да ви бъда полезна и аз ! Урока по родолюбие на shelly е страхотен . Дълъг процес на работа, но ще бъде с неповторими резултати и емоции. ВЯРВАМ ВИ! Пожелавам ви много вяра, за да доведете идеята си до успешен и плодотворен край! УСПЕХ!

# | от shelly на 25 септември 2009, 22:54

Е, почва да се прояснява. Значи, ще имате всяка седмица по три групи /едновъзрастови/, примерно 3-годишни, 4 и 5-годишни, които ще занимавате по един час. Нали сега вече правилно съм разбрала? Астрономически час или?-това не ми стана ясно.

Във всеки случай времето, за което можете да задържите вниманието на децата върху едно занимание в тази възраст варира между 20 и 30 минути. Разбира се, че ако разполагате с един астрономически час, нещата стоят по-добре и ще можете да комбинирате няколко дейности. Въпреки, че аз съм почитател на синкретичните форми на поднасяне на материал и често това предполага една дифузия между дейностите, споена от игри или музика.

Можете да започвате всеки "час" с елемент от една програма, която идва от Америка - "Стъпка по стъпка", като за въвеждане в деня, темата, атмосферата и настроението на децата още със събирането си правите "групова среща" - това е вариант на оригиналния термин "утринна среща", - предлагате на децата да насядат в кръг около вас, изработвате си ритуал по поздравяване и споделяне и леекичко подсказвате темата на предстоящия "час". Целта е децата да се отпуснат, да има групов уют, да бъдат установени правилата за съвместна дейност, както и да ги подготвите емоционално за това, което им предстои да научат. Научаването в никакъв случай не е заучаване, така че подгответе се да разбиете темата на часа в множество дейности, които да удовлетворят нивото и нуждата от развитие на всяко дете. Така можете да си направите темата динамична - да минава през повече от една дейност и да осигурите индивидуалната порция знание за всяко дете. Децата учат най-добре като преживяват. Във всяка тема основното трябва да е емоцията и действието - така децата чрез игра, и на игра ,и като на шега ще усвоят всичко, което искате, без това да ги депресира или да ги кара да се чувстват маловажни и неможещи.

Можете да си изберете и стандартен вариант - малко събиране за "добре дошли" в "часа" /около 5 минути/, после един "час" български /около 15-20 минути/ с игри, слушане, упражнения; след това 5-10 минути музика, танци, музикални игри и после още 15-20 минути друга дейност, свързана с темата на деня - рисуване, колажи, апликиране, математически игри...каквото сте подготвили.

Като пишете подробности, ще ви помогнем да направите подробна програма. Засега - успех в неделя и поздрави на българите зад океана.

# | от vigiiv на 27 септември 2009, 22:57

Здравейте родолюбиви българи!

Прекланям се пред желанието ви да съхраните българските корени, пък макар и да идват само от единия родител.

Шели ви е написала една много умна програма, която ( потвърждавам от практиката) води до добри резултати.

Търсих в компютъра си подходяща песен за утринната среща, която използвахме в предишната ми градина и децата много харесваха, но след преинсталиране доста линкове се загубиха. Вероятно и тя. По-скоро е музикална игра. Казва се "Здравей, какъв прекрасен ден", муз. Маргарита Шоселова. Ако друг колега от блога я има, нека я качи. Ако я харесате, ще ви напиша и последователността на движенията.

Желая ви сполука и да не забравите да се похвалите с успехите си!

# | от Dafi на 28 септември 2009, 02:30

Привет и от мен !Безкрайно ценя хората , които не забравят род и Родина !Пожелавам успех на вас и децата. Ето и песничката , за която пише vigiiv. От тук може да я изтеглите.

http://dida70.mylivepage.com/files/zdravei%20prekrasen%20cen.wma

# | от shelly на 28 септември 2009, 08:32

Ето ви и още един начин за поздравяване и встъпително организиране - подходящ е за 3-годишните.

Децат са седнали в кръг около Вас. Започвате поздрава заедно, като отначало Вие ще показвате и говорите, а те смо ще подражават на движенията, впоследствие децата научават думите и изпълняват поздрава с удоволствие заедно с Вас.

-Добро утро, краченца, да не ходите като меченца! /тук вие и децата погалвате стъпалата на краката/

-Добро утро, коленца, да не правите дупки и петна! /галите коленцата/

-Добро утро, ръчички, /галите ръцете/, да сте цял ден сръчни и добрички!

-Добро утро, ушенца /погалвате ушетата/, да не се преструвате на глухи мишленца!

- Добро утро, носленце /пипате нежно нослето/, да ми кажеш кога мирише на торта и кюфтенце!

- Добро утро, очички, да сте като две ясни звездички и да няма сълзички! /погалвате очите/

- Добро утро, устичке, да говориш само думи добрички! /докосвате устата/

- Добро утро на всички! /и си давате по една голяма въздушна целувка/

Децата харесват този поздрав, забавен е, съдържа елементи на самовнушение и дискретно подсказване на правила, а целувката накрая ви прави една голяма усмихната група. Разбира се, Вашата група може да изисква други думички - всичко, което е съчетано с движения и рими е подходящо, ако успявате да привлечете вниманието на децата и да ги мотивирате да участват заедно с Вас. Полезното на такъв поздрав с използване на умалителни имена, е че и после лесно можете да преминете към демонстрация на малки и големи предмети, като използвате съответните имена и степени и така на игра да упражните характерното за българската реч изразяване на големина и отношения. Опитайте.

# | от shelly на 28 септември 2009, 08:35

Погледнете това, което е направила Маря -http://bglog.net/preduchilishtnapedagogika/33424 , с един лаптоп и нет /или с разрешение на авторката и свалени презентациите на диск/ можете не само да разкажете хубави приказки, но и да покажете на децата добри илюстрации.

Ето, и презенатция та "Нощ и ден" на Грета -http://bglog.net/preduchilishtnapedagogika/33412#167049може да Ви свърши добра работа и повечето от презентациите в общноста, не амо на първа страница.

И все пак, това е само помощен материал. Съвременните деца достатъчно седят пред и със разни видове медии, така че не свеждайте всичко само до показване на презентации или картинки. Това, между другото е тема на голям разговор, който с Галя отдавна се каним да подхванем, но в друг пост. Най-важното е, че децата се "запленяват" и мотивират, и амбицират да подражават от поведението на учителя, от живата реч и от възможността да изпробват, екпериментират, да играят и това е най-ефективният начин да научат, каквото е необходимо.

# | от galina trifonova на 28 септември 2009, 10:11

Добро утро и от мен, Biz,

Възхищавам се от ентусиазма, с който колежктие ми умно и професионално са се втурнали да помагат! Те направо са ви написали личен учебник по педагогика.:-) Нямам какво да добавя към него.

Но искам да ви успокоя: каквото и да направите, все ще е нещо повече в упражняването на българския език, отколкото децата да си седят само в къщи или да посещават само американските детски градини и училища. И опитът Ви на майка в това отношение е незаменим. Той е важно обективно условие и в България. Наблюдавала съм, че учителки, които нямат собствени деца водят групата от чуждите деца по един начин, различен от този, по който я водят учителки, които имат собствени деца. Впрочем, в практическата Ви дейност много ще Ви помогне и наблюдаваната дейност в американска детска градина, ако детето Ви ходи в такава. Обикновено американските детски градини са отворени за посещение от страна на родителите, така че, ако не сте наблюдавали какво се прави в тях, може престоящата (а може би настояща вече) работа с децата да Ви накара да я посетите. Пренасянето на работата от градина в групата има и тази добра страна, че децата по-лесно ще се адаптират към участието си в новата група, попаднали в позната атмосфера, сред познати дейности и ако с тях се отнасят по познат начин.

Явно най-важната Ви задача е да ги учите на книжовен български език. И за това каквото и да правите, най-важното е да не забравяте да говорите с тях. По време на всяка дейност. За всичко. Ако ви зададат въпрос или ви кажат нещо на английски, добре е преди да отговорите, да преведете казаното от детето на български. В този случай и отговорът ви трябва да е двуезичен - първо на български, после на английски, и може и трети път на български, за да може то да чуе как звучи казаното, да го разбере на английски ( ако вече се изразява по-лесно на този едик, отколкото на български) и после отново да чуе фразата на български.

А сега нещо за темпото на работа. Децата мислят, действат и схващат с по-бавно темпо от възрастните. Заниманията Ви с тях е добре да приличат на нещо, правено на забавен каданс. Преди занимание, според мен, е добре да си изясните за себе си кои български думи и фрази искате да усвоят за деня и цялата Ви дейност трябва да се завърти около тях и Вие и децата често да ги повтаряте. Децата усвояват знанието действено и ако Вие искате да ги научите да изговарят думите на есенните плодове, например, може да изиграете игра, в която те да опитват със завързани очи вкуса на различни плодове и да ги назовават, след това може да правите "Плодова салата" като Вие назовавате плода на български, децата са различните плодове (може да закачите на вратлетата емблеми с нарисуват съответен плод), и когато Вие назовете съответния плод, детето трябва да го разпознае по изговарянето и да влезе в кръга, където се "разбърква" плодовата салата. Накрая може да нарисувате или да моделирате ябълка, круша, грозде като непрекъснато говорите на децата за формата, цвета, и други неща, които обикновено възникват по време на тази работа. Така те ще упражняват и думи за форма и цвят на български.....Мисля, че за 1 час тези три неща ще са достатъчни. Разбира се, тоа е само един пример. Идеята ми е да не претрупвате децата със сто неща. Да направите 1-2, но те да носят на децата радост и да им дават достатъчно възможност да упражняват езика. Нещо повече. Ако изпълните даденият ви час с много неща, рискувате да объркате децата и те да не успеят да се справят. Тогава в тях ще се създаде усещане за неудовлетвореност, а това ще ги откъсне емоционално от групата.

Щях да напиша само колко се възхищавам от начинанието ви, а то виж какво излезе!.....

Възхищавам се от това, което се каните да правите или вече правите! Прекрасно е, че сте направили този избор: далеч от България да учите децата на български! Нашият език е труден и екзотичен и ще бъде истинско богатство за децата ви след време: просто защото там няма да има много хора, които да го владеят!

Нека Бог и светите братя Кирил и Митодий, небесните покровители на Европа, да ви помагат в постоянстването в това начинание! А ние от тук ще мислим и пишем с обич и разбиране на вас!

# | от galina trifonova на 28 септември 2009, 10:44

Забравих, че когато човек каже "А", трябва да каже и "Б"...:-)))

Написах за темпото, а забравих да каже нещо и за ритъма на работа. Добре е в работата да има ритъм. Всъщност самото съществуване на групата в определен ден от седмицата за определено време е вече ритъм. Но този ритъм трябва да продължи по-нататък и върте в този общ за групата час. Това означава винаги с един и същ ритуал на български да се посрещате и изпращате, приказката на български да си има определно време в този час или да се повтаря на опрделен интервал - през сбирка или две.....Децата запомнят този ритъм и той им служи като корсет, който ги стяга и организира. Отделно, че те се чувстват сигурни, спокойни и защитени, движейки се от един предвидим момент към друг....

И още нещо. За децата и времето тече по друг начин: по бавно, от събитие към събитие. И значимостта на събитията за всяко дете е различна. Така смяната на ябълката с крушка е вече значимо събитие, а появата на муха в стаята е повод за невероятна радост! :-))) Ако едно едночасово занимание е предизвикало интерес и се е харесало на децата няма причина да не го повторите 2-3 пъти. Изобщо добре е да повтаряте заниманията. Така децата ще могат да усвоят по-добре езиковите задачи и да изградят у себе си усещането за успешност. А една приказка може да се слуша цял месец, без да омръзне на децата. Даже е добре да се слуша цял месец. Така децата свикват с езика и образите в приказката. Може да редувате: един път да я прочетете, един път - да я разкажете, един път - да я драматизирате. А може и всичките пъти да я драматизирате чрез настолен театър, марионетки и др., разказвайки я. Ако го направите - ще се превърнете в любимата госпожа на децата. :-)))))

Може в течение да месец да променята само 1 елемент да своя час и да бъдете интересна на децата, а можете, ако ви стигат сили и децата го приемат добре, да променяте всичките. Всичко е въпрос на Ваш избор. Каквото и да направите, ако се прави с любов към децата, а не само с идея за научаване на български език, ще е най-правилното, защото Вие сте учителката, Вие познавате условията и Вие познавате децата....

Успех!

# | от Biz на 28 септември 2009, 20:06

Благодаря ви много отново! Не можете да си представите, колко ни помагат съветите ви! Вчера беше откриването и първият ни учебен час и всичко беше много мило и трогателно. Децата са чудесни и дори и тези, които почти не говорят и разбират български бяха много послушни. За сега все още проверяваме, как и какво ще работи в ситуацията и предполагам, че повече от малко разговор и четене на книжка няма да можем да вмъкваме в първите няколко часа. Много е вероятно да се наложи да ги разделим на 2 групи, тези които добре говорят и тези които почти не разбират. Подозирам също, че ще има и доста образоване на родители в процеса, защото говоренето в къщи е много важно, но за съжаление дори и при голямо желание не всеки успява. Синът ми ходи на градина и аз ще се опитам да взаимствам някои от нещата, които правят там, много от нещата ми харесват. Училището ще се казва Св Св Кирил и Методий и не е първото по рода си в САЩ, но е първото в нашия щат. Благодаря, ще ви пиша, как вървят нещата!

# | от shelly на 28 септември 2009, 20:35

Ха честито! Честит "първи учебен ден" на "училището" с най-красивото име "Св. Св. Кирил и Методий"!!! Хрумва ми, че щом децата в една група са на различно ниво на владеене на българския, добре е да си спомните българския патент за взаимоучителна метода. Трябва да се запасите с повече предмети и картинки от бита - така "знаещите" могат да разказват по картинката или предмета с цели изречения, а малките да повтарят само набелязаната от Вас дума /предмет/ за деня. Можете да ги разделите даже на два отбора или на двойки "знаещ/начинаещ/ и едните да разказват и показват, а другите само да повтарят. Хубаво е освен това да поощрявате децата да се обръщат към Вас на български - изкопирайте картинки за оцветяване или емблемки за награда, нека ги получават децата, които правилно са Ви попитали или произнесли дадена дума. Така детето веднъж ще се стреми правилно да произнася, за да получи "наградата", а втори път, вече получило я, може веднага да се заеме с оцветяване и Вие печелите малко време за другите, докато то се занимава самостоятелно. За картинки, подготвени за принтиране, вижте тук -http://krokotak.com/ , наистина са добри. А по-нататък можете да си направите и "жива" връзка с някоя детска градина, която има сайт и чат - децата ще могат да разговарят в реално време.

# | от galina trifonova на 28 септември 2009, 20:59

Успешна да е учебната година за всички ентусиасти! И с възрожденски плам да поддържате огъня на родолюбието толкова далеч от България! И няма по-подходящо име за това училище от имената на двамата братя!

Впрочем, за кой щат става дума?!

Помислете добре дали да разделяте групата. Децата се учат не само от учителката, но и едно от друго......А може да давате "домашни" на тези, които не владеят добре езика: кои думи да научат, на каква тема да се говори в къщи. Може да давате "задача" мамите да записват кратки разказчета от 3-4 изречения, съставени от децата; може да давате кукли, които да "гостуват" в къщите и другият път по-големите деца да ви разкажат какво е правила гостенката или камиончето в къщи на български; може да им давате "специални" кутии с различни форми и големини (например от детски обувки, но и от бонбони и др.), красиво опаковани в блестящи хартии, които също да гостуват в къщи и в тях децата да донесат следващия път своята любима играчка, която може да се пъхне в съответната кутия, и да разкажат с няколко изречения за нея..... Помолете родителите да купят на децата си големи картонени папки-кутии и в тях събирайте всички записани разказчета и рисунки от децата. На 24 май ще можете да подарите тези кутии и майките да видят колко много се е развило детето им и дълго да я пазят като ценен спомен.

# | от daleto на 29 септември 2009, 12:33

От както прочетох написаното от вас си зададох въпроса какво бих направила аз в подобна ситуация...Нещо като магическото "ако" на Станиславски...Вече се избистря идеята и скоро ще я споделя. Започнах от там: как запознавам децата с живота на техните връстници, които живеят в други държави? Преди време бях обърнала специално внимание на тази тема. Започвах с това, как изглеждат, какви дрехи обличат, с какво се хранят, в какви къщи живеят, каква музика слушат, какви танци танцуват, предмети, характерни за съответната държава - занаяти, какви приказки слушат - народни, родни, характерни детски народни игри, етноси от съответната държава...

Винаги започвах с българското, защото сме българи и живеем в България. Българско дете и дете от другата държава, българска музика и музика от другата държава и така до...

Как бих работила, ако съм на ваше място? Обратното. Американска къща - българска къща. Американски танц - български танц. И така до "изчерпване" на гореспоменатото. Да усетят децата различното, а те ще го усетят, когато от обичайната за тях в момента обстановка се пренесат в друга, не реална, но генно заложена в сърцата им...

А за начало...Защо ли в главата ми е мисълта, че трябва да се започне със слушане...Слушане на българска реч. Не натрапливо, а просто слушане на българско слово, музика...изиграване на детски народни игри, изтанцуване на танц да усетят със сърчицата си високо поставените цели...

Има толкова много римушки, залъгалки...Децата, родени и живели в България ще си припомнят..Българската реч ще извика спомени, а тези, които са родени в Америка - за тях ще е ново и непознато може би, но постоянно провокиране и предизвикване на интерес ще помага в работата ви.

При "разучаване" на думи, се сещам, че много помага кошничката с различни предмети. Децата не знаят какво ще бъде извадено от там, интересът е на лице и в момента в който извадим предмета, и те трябва да го назоват на български, в противен случай ще отиде в "незнаещата" кошничка /нещо като знаещ и незнаещ джоб за учещите чужди езици/, обикновено децата се "мобилизират" да дадат правилния отговор...

Заели сте се с трудна, отговорна, приятна, емоционална, важна задача. Целта ви е и просветителска, и много, много родолюбива...Желая ви успех.

Поставянето на много задачи и много цели ще стъписват и вас, и децата. Знаете за народната мъдрост: Пилците се броят на есен...Резултатът ще дойде сам, с натрупване на опит - и за вас, и за децата.

Ето, че се сещам нещо свързано със слушането на приказки, а от тук и на българска реч..Май и Шели в коментар го е предложила. Маря, с нейните адаптирани приказки може да помогне /както и на всички нас помагат/...Децата гледат картинките и слушат приказката...Дори не всичко да разберат от "казаното", няма как да не разберат за какво става дума от картинките...А редуването на прочетено от вас и слушането на приказка - запис няма как да не въведе децата в "звученето" на българската реч, което е според мен важно, за начало, за да свикнат децата да я "чуват", разбират. В същност май разбирането и "чуването" е така да се каже първа задача...

Уж не беше ми се избистрило, а то...Ако нещо от написаното ви заинтригува - напишете. Ако имате конкретни въпроси по предложеното - задайте ги. А аз мога да ви посоча конкретни примери от дадената "схема", ако има интерес...

Успех!!! Ще успеете. Такава просветителска цел няма как да не се осъществи...

# | от Biz на 30 септември 2009, 01:06

Пиша набързо само да кажа, че чета и попивам, но покрай работа и домашни и родителски задължения не съм имала време да систематизирам предложенията ви. Довечера ще отделя време за това и ще напиша въпроси. А утре ще правим програмата за следващите три седмици.

# | от galina trifonova на 30 септември 2009, 08:56

Сетих се, че в американските програми е нормално в работата с децата да се използват доброволци. Ако групата е от 20тина деца, добре ще бъде, ако поне в началото, намерите доброволец, който да Ви помага.

# | от Biz на 30 септември 2009, 18:00

И доброволци имаме - всеки час има родител доброволец:-). Те така или иначе си чакат децата да свършат, за да си ги приберат. Училището е в Минеаполис, Минесота.

# | от Ela Georgieva на 01 октомври 2009, 20:29

О, каква страхотна дискусия се е получила тук! Много ми беше полезно да прочета всичко!

Моите момичета тръгнаха и двете в първи клас на нашето неделно училище :). Огромни усилия полагаме с мъжа ми да не забравят българския, вкъщи говорим само на български, но ни е много трудно. Затова и ги записахме на училище - хем там няма как да отговарят на госпожата на английски, хем ще общуват с българи... В Чикаго има вече 4 училища, доколкото знам.

Biz, попаднала си на точното място - в Предучилищна педагогика можеш да получиш бърз и компетентен съвет за всичко, свързано с възпитанието и обучението на децата!

# | от shelly на 02 октомври 2009, 07:17

Ела, може би ще е полезно да напишеш /по спомен/ какво и как се правеше във "вашето" българско училище - така ще помогнем и на новото училище, а и ние ще се ориентираме в правеното дотук.

# | от galina trifonova на 02 октомври 2009, 10:16

Приятни сънища да сънуваш, Минеаполис!:-)

Добро е утрото в Плевен!:-)

Защо не изпратиш адрес - може колеги и деца от страната да ви изпратим рисунки, книжки и други изненади от България?! Може да ви поздравяваме на прозници......

# | от gery26 на 04 октомври 2009, 17:07

Възхищавам се и ценя хората , които на хиляди километри от корените си, не забравят своя род и Родина!
Привет и от мен! Пожелавам успехи на Вас и децата. Ще се радвам, ако мога да Ви бъда полезна и аз!
Придържам се към мнението на galina trifonova за вашия адрес в Минеаполис, можем да Ви изпращаме наистина рисунки, книжки и други изненади от България?! Може да Ви поздравяваме на празници...... Подкрепям и shelly и съм готова при възможност и желание за "жива" връзка с детска градина, в която работя, децата ще могат да разговарят в реално време.

Поздрав и успех!!! Ще успеете.

# | от ITID на 06 октомври 2009, 00:56

Поздрави от Барселона!

Делото, с което се заемате е трудно, но много благородно. Не го казвам, защото съм учител, а защото така го чувствам. И при нас има родители, които желаят децата им да се занимават поне един ден от седмицата в българска детска градина. Но тази учебна година започваме с I и V клас, няма да успеем да обхванем най-малките сега. Може би ще стане малко по-късно.

Тук в сайта има много интересни материали, а най-важното е, че в него участват знаещи и можещи учители с големи сърца.

Успехи и поздрави на българите в САЩ!

Честити празник на всички!

# | от shelly на 06 октомври 2009, 08:18

Здравей българска Барселона! Четох поста Ви в голямото "Образование" - от сърце Ви приветствам за новото училище!!! Бъдете здрави и не губете ентусиазъм - делото, с което сте се заели, е повече от полезно и благородно. За началното училище - влизайте често в "Начално образование" - там има армия от знаещи и можещи хора, които всякак ще Ви подкрепят. Добре дошли сте и при нас - а още повече като дойде време да отваряте детската градина. Успех!!! И ни разказвайте.

# | от Biz на 06 октомври 2009, 09:03

Здравейте отново. Аз съм в командировка и затова не успявам да отговоря на всички навреме. Вече си имаме и уебсайт - www.bgschoolmn.org. Жените, които иницираха проекта са изключително посветени на него и се занимават с куп детайли, без които не бихме могли да съществуваме, за което съм им много благодарна.

Програмата, която решихме за начало е следната: всеки час ще има тема групова среща с представяне на темата и кратко обсъждане. Тук е моментът, в който ще използваме да поговорим с децата, които говорят по-добре български. Следва четене на книжка по темата - интерактивно с въпроси за историята от книжката. След това, занимание по темата - игра, куклен театър, песен, танц. Ако има време - още една книжка. Накрая на часа ще даваме "домашно" по темата за родители и деца, което им дава възможност да обсъдят отново темата и да пообщуват, надявам се на български. Освен това, ще изпращаме след всеки час в къщи лист с буква за оцветяване, тъй като се съмнявам, че ще имаме време да учим букви в часа, който имаме. Засега това ни е планът, ще ви кажа колко е успешен по-нататък. Със сигурност ще питам периодично за идеи за игри, колкото се може по-интерактивни, за да могат децата да слушат и практикуват речта. Освен това, планирам да комуникираме, колкото се може повече с родителите, защото е много важно те да знаят какво точно сме правили, за да могат да го обсъждат с децата.

Благодаря отново и успех на другите програми, които се включиха тук.

# | от Biz на 06 декември 2009, 18:04

Здравейте отново,

Бихте ли ми дали идеи за по-активни игри, които и да включват развиване на речта и речника? Трябва ни нещо, като Пеят скачат палците, Хей ръчички и прочие. Може и да е по-активна от тях, просто ни трябва нещо, с което да разнообразим по средата на часа и да им дадем възможност да се пораздвижат малко.

Благодаря!

# | от Ela Georgieva на 06 декември 2009, 20:26

Това е сайтът на нашето училище

Нямате права да коментирате тази публикация.

За мен

Общности

Етикети

Моите RSS

Идеи за предучилищни занимания за деца с български родители и живеещи в чужбина

RSS за коментари Коментари

Приятели