Добре дошли братя и сестри отвъд океана! Прекрасно е, че и на хиляди километри не сте забравили корена и езика си и сте сложили началото на нещо толова важно - детско училище за деца на българи. Поздравявам Ви от сърце - от лично мое име и от името на цялата ни общност!!!

Сърдечни приятелски поздрави!!! А Шели току що май написа нова програма за работа с деца живеещи извън пределите на Родината. Пишете от какво се интересувате и какво ви е необходимо...Желанието е налице...Чака ви работа, но като се има предвид крайната цел - ще е и приятна...работата.

Много благодаря за отговорите! Повечето въпроси, които имате са изяснени вече - групи по възраст (3 за сега), начално определяне на нивото, място (за сега в библиотеката, където за съжаление не може да се внася храна, така че предложенията ви с храната не са осъществими на този етап), цел на обучението - поддържане на българския, доколкото е възможно, история и традиции и география. Според мен за предучилищната група е най-важно да го направим интересно и свързано с това, което децата познават вече. Чела съм, че за деца растящи в многоезична среда е много важно да могат да "преведат" опита си от основната среда на вторичния език и че това им дава повече самочувствие и желание да говорят. Затова за мен е по-важно да имаме теми за всеки час, които да не са задължително само български, а универсални, като за мен целта за тази група ще е да развиваме речника. Идеите ви са чудесни, мисля си дали не можем да комбинираме някои от уроците, вместо да са самостоятелни. Например всеки път да имаме игра или рисуване/апликация по тема (сезон, букви, цифри), заедно с четене на книжка и въпроси след нея (един вид преразказ) за историята, която сме чели. За колко време може да се задържи вниманието на децата в тази възрастова група? Аз си мислех за 3 занимания от по 20 мин всяко, да речем 2 в малки групи и 1 с цялата група, реалистично ли е това?

Благодаря ви много за отзивчивостта! Тази неделя ни е първият час, ще ви кажа, как е минало.

Поздрави и от мен! Ще се радвам, ако мога да ви бъда полезна и аз ! Урока по родолюбие на  shelly е страхотен . Дълъг процес на работа, но ще бъде с неповторими резултати и емоции. ВЯРВАМ  ВИ! Пожелавам ви много вяра, за да доведете идеята си до успешен и плодотворен край! УСПЕХ!

Е, почва да се прояснява. Значи, ще имате всяка седмица по три групи /едновъзрастови/, примерно 3-годишни, 4 и 5-годишни, които ще занимавате по един час. Нали сега вече правилно съм разбрала? Астрономически час или?-това не ми стана ясно.

Здравейте родолюбиви българи!

Прекланям се пред желанието ви да съхраните българските корени, пък макар и да идват само от единия родител.

Шели ви е написала една много умна програма, която ( потвърждавам от практиката) води до добри резултати.

Търсих в компютъра си подходяща песен за утринната среща, която използвахме в предишната ми градина и децата много харесваха, но след преинсталиране доста линкове се загубиха. Вероятно и тя. По-скоро е музикална игра. Казва се "Здравей, какъв прекрасен ден", муз. Маргарита Шоселова. Ако друг колега от блога я има, нека я качи. Ако я харесате, ще ви напиша и  последователността на движенията.

Желая ви сполука и да не забравите да се похвалите с успехите си! 

Привет и от мен !Безкрайно ценя хората , които не забравят род и Родина !Пожелавам успех  на вас и децата. Ето и песничката , за която пише vigiiv. От тук може да я изтеглите.

http://dida70.mylivepage.com/files/zdravei%20prekrasen%20cen.wma 

 Ето ви и още един начин за поздравяване и встъпително организиране - подходящ е за 3-годишните.

Погледнете това, което е направила Маря -http://bglog.net/preduchilishtnapedagogika/33424 , с един лаптоп и нет /или с разрешение на авторката и свалени презентациите на диск/ можете не само да разкажете хубави приказки, но и да покажете на децата добри илюстрации.

Добро утро и от мен, Biz,

Възхищавам се от ентусиазма, с който колежктие ми умно и професионално са се втурнали да помагат! Те направо са ви написали личен учебник по педагогика.:-) Нямам какво да добавя към него.

Но искам да ви успокоя: каквото и да направите, все ще е нещо повече в упражняването на българския език, отколкото децата да си седят само в къщи или да посещават само американските детски градини и училища. И опитът Ви на майка в това отношение е незаменим. Той е важно обективно условие и в България. Наблюдавала съм, че учителки, които нямат собствени деца водят групата от чуждите деца по един начин, различен от този, по който я водят учителки, които имат собствени деца. Впрочем, в практическата Ви дейност много ще Ви помогне и наблюдаваната дейност в американска детска градина, ако детето Ви ходи в такава. Обикновено американските детски градини са отворени за посещение от страна на родителите, така че, ако не сте наблюдавали какво се прави в тях, може престоящата (а може би настояща вече) работа с децата да Ви накара да я посетите. Пренасянето на работата от градина в групата има и тази добра страна, че децата по-лесно ще се адаптират към участието си в новата група, попаднали в позната атмосфера, сред познати дейности и ако с тях се отнасят по познат начин. 

 Явно най-важната Ви задача е да ги учите на книжовен български език. И за това каквото и да правите, най-важното е да не забравяте да говорите с тях. По време на всяка дейност. За всичко. Ако ви зададат въпрос или ви кажат нещо на английски, добре е преди да отговорите, да преведете казаното от детето на български. В този случай и отговорът ви трябва да е двуезичен - първо на български, после на английски, и може и трети път на български, за да може то да чуе как звучи казаното, да го разбере на английски ( ако вече се изразява по-лесно на този едик, отколкото на български) и после отново да чуе фразата на български.

А сега нещо за темпото на работа. Децата мислят, действат и схващат с по-бавно темпо от възрастните. Заниманията Ви с тях е добре да приличат на нещо, правено на забавен каданс. Преди занимание, според мен, е добре да си изясните за себе си кои български думи и фрази искате да усвоят за деня и цялата Ви дейност трябва да се завърти около тях и Вие и децата често да ги повтаряте. Децата усвояват знанието действено и ако Вие искате да ги научите да изговарят думите на есенните плодове, например, може да изиграете игра, в която те да опитват със завързани очи вкуса на различни плодове и да ги назовават, след това може да правите "Плодова салата" като Вие назовавате плода на български, децата са различните плодове (може да закачите на вратлетата емблеми с нарисуват съответен плод), и когато Вие назовете съответния плод, детето трябва да го разпознае по изговарянето и да влезе в кръга, където се "разбърква" плодовата салата. Накрая може да нарисувате или да моделирате ябълка, круша, грозде като непрекъснато говорите на децата за формата, цвета, и други неща, които обикновено възникват по време на тази работа. Така те ще упражняват и думи за форма и цвят на български.....Мисля, че за 1 час тези три неща ще са достатъчни. Разбира се, тоа е само един пример. Идеята ми е да не претрупвате децата със сто неща. Да направите 1-2, но те да носят на децата радост и да им дават достатъчно възможност да упражняват езика. Нещо повече. Ако изпълните даденият ви час с много неща, рискувате да объркате децата и те да не успеят да се справят. Тогава в тях ще се създаде усещане за неудовлетвореност, а това ще ги откъсне емоционално от групата.

Щях да напиша само колко се възхищавам от начинанието ви, а то виж какво излезе!.....

Възхищавам се от това, което се каните да правите или вече правите! Прекрасно е, че сте направили този избор: далеч от България да учите децата на български! Нашият език е труден и екзотичен и ще бъде истинско богатство за децата ви след време: просто защото там няма да има много хора, които да го владеят!

Нека Бог и светите братя Кирил и Митодий, небесните покровители на Европа, да ви помагат в постоянстването в това начинание! А ние от тук ще мислим и пишем с обич и разбиране на вас!

Забравих, че когато човек каже "А", трябва да каже и "Б"...:-)))

Написах за темпото, а забравих да каже нещо и за ритъма на работа. Добре е в работата да има ритъм. Всъщност самото съществуване на групата в определен ден от седмицата за определено време е вече ритъм. Но този ритъм трябва да продължи по-нататък и върте в този общ за групата час. Това означава винаги с един и същ ритуал на български да се посрещате и изпращате, приказката на български да си има определно време в този час или да се повтаря на опрделен интервал - през сбирка или две.....Децата запомнят този ритъм и той им служи като корсет, който ги стяга и организира. Отделно, че те се чувстват сигурни, спокойни и защитени, движейки се от един предвидим момент към друг....

И още нещо. За децата и времето тече по друг начин: по бавно, от събитие към събитие. И значимостта на събитията за всяко дете е различна. Така смяната на ябълката с крушка е вече значимо събитие, а появата на муха в стаята е повод за невероятна радост! :-))) Ако едно едночасово занимание е предизвикало интерес и се е харесало на децата няма причина да не го повторите 2-3 пъти. Изобщо добре е да повтаряте заниманията. Така децата ще могат да усвоят по-добре езиковите задачи и да изградят у себе си усещането за успешност. А една приказка може да се слуша цял месец, без да омръзне на децата. Даже е добре да се слуша цял месец. Така децата свикват с езика и образите в приказката. Може да редувате: един път да я прочетете, един път - да я разкажете, един път - да я драматизирате. А може и всичките пъти да я драматизирате чрез настолен театър, марионетки и др., разказвайки я. Ако го направите - ще се превърнете в любимата госпожа на децата. :-)))))

Може в течение да месец да променята само 1 елемент да своя час и да бъдете интересна на децата, а можете, ако ви стигат сили и децата го приемат добре, да променяте всичките. Всичко е въпрос на Ваш избор. Каквото и да направите, ако се прави с любов към децата, а не само с идея за научаване на български език, ще е най-правилното, защото Вие сте учителката, Вие познавате условията и Вие познавате децата....

Успех!  

Благодаря ви много отново! Не можете да си представите, колко ни помагат съветите ви! Вчера беше откриването и първият ни учебен час и всичко беше много мило и трогателно. Децата са чудесни и дори и тези, които почти не говорят и разбират български бяха много послушни. За сега все още проверяваме, как и какво ще работи в ситуацията и предполагам, че повече от малко разговор и четене на книжка няма да можем да вмъкваме в първите няколко часа. Много е вероятно да се наложи да ги разделим на 2 групи, тези които добре говорят и тези които почти не разбират. Подозирам също, че ще има и доста образоване на родители в процеса, защото говоренето в къщи е много важно, но за съжаление дори и при голямо желание не всеки успява. Синът ми ходи на градина и аз ще се опитам да взаимствам някои от нещата, които правят там, много от нещата ми харесват. Училището ще се казва Св Св Кирил и Методий и не е първото по рода си в САЩ, но е първото в нашия щат. Благодаря, ще ви пиша, как вървят нещата!

Ха честито! Честит "първи учебен ден" на "училището" с най-красивото име "Св. Св. Кирил и Методий"!!! Хрумва ми, че щом  децата в една група са на различно ниво на владеене на българския, добре е да си спомните българския патент за взаимоучителна метода. Трябва да се запасите с повече предмети и картинки от бита - така "знаещите" могат да разказват по картинката или предмета с цели изречения, а малките да повтарят само набелязаната от Вас дума /предмет/ за деня. Можете да ги разделите даже на два отбора или на двойки "знаещ/начинаещ/ и едните да разказват и показват, а другите само да повтарят. Хубаво е освен това да поощрявате децата да се обръщат към Вас на български - изкопирайте картинки за оцветяване или емблемки за награда, нека ги получават децата, които правилно са Ви попитали или произнесли дадена дума. Така детето веднъж ще се стреми правилно да произнася, за да получи "наградата", а втори път, вече получило я, може веднага да се заеме с оцветяване и Вие печелите малко време за другите, докато то се занимава самостоятелно. За картинки, подготвени за принтиране, вижте тук -http://krokotak.com/ , наистина са добри. А по-нататък можете да си направите и "жива" връзка с някоя детска градина, която има сайт и чат - децата ще могат да разговарят в реално време.

Успешна да е учебната година за всички ентусиасти! И с възрожденски плам да поддържате огъня на родолюбието толкова далеч от България! И няма по-подходящо име за това училище от имената на двамата братя!

Впрочем, за кой щат става дума?!

Помислете добре дали да разделяте групата. Децата се учат не само от учителката, но и едно от друго......А може да давате "домашни" на тези, които не владеят добре езика: кои думи да научат, на каква тема да се говори в къщи. Може да давате "задача" мамите да записват кратки разказчета от 3-4 изречения, съставени от децата; може да давате кукли, които да "гостуват" в къщите и другият път по-големите деца да ви разкажат какво е правила гостенката или камиончето в къщи на български; може да им давате "специални" кутии с различни форми и големини (например от детски обувки, но и от бонбони и др.), красиво опаковани в блестящи хартии, които също да гостуват в къщи и в тях децата да донесат следващия път своята любима играчка, която може да се пъхне в съответната кутия, и да разкажат с няколко изречения за нея..... Помолете родителите да купят на децата си големи картонени папки-кутии и в тях събирайте всички записани разказчета и рисунки от децата. На 24 май ще можете да подарите тези кутии и майките да видят колко много се е развило детето им и дълго да я пазят като ценен спомен.

От както прочетох написаното от вас си зададох въпроса какво бих направила аз в подобна ситуация...Нещо като магическото "ако" на Станиславски...Вече се избистря  идеята и скоро ще я споделя. Започнах от там: как запознавам децата с живота на техните връстници, които живеят в други държави? Преди време бях обърнала специално внимание на тази тема. Започвах с това, как изглеждат, какви дрехи обличат, с какво се хранят, в какви къщи живеят, каква музика слушат, какви танци танцуват, предмети, характерни за съответната държава - занаяти, какви приказки слушат - народни, родни, характерни детски народни игри, етноси от съответната държава...

Винаги започвах с българското, защото сме българи и живеем в България. Българско дете и дете от другата държава, българска музика и музика от другата държава и така до...

Как бих работила, ако съм на ваше място? Обратното. Американска къща - българска къща. Американски танц - български танц. И така до "изчерпване" на гореспоменатото. Да усетят децата различното, а те ще го усетят, когато от обичайната за тях в момента обстановка се пренесат в друга, не реална, но генно заложена в сърцата им...

А за начало...Защо ли в главата ми е мисълта, че трябва да се започне със слушане...Слушане на българска реч. Не натрапливо, а просто слушане на българско слово, музика...изиграване на детски народни игри, изтанцуване на танц да усетят със сърчицата си високо поставените цели...

Има толкова много римушки, залъгалки...Децата, родени и живели в България ще си припомнят..Българската реч ще извика спомени, а тези, които са родени в Америка - за тях ще е ново и непознато може би, но постоянно провокиране и предизвикване на интерес ще помага в работата ви.

При "разучаване" на думи, се сещам, че много помага кошничката с различни предмети. Децата не знаят какво ще бъде извадено от там, интересът е на лице и в момента в който извадим предмета, и те трябва да го назоват на български, в противен случай ще отиде в "незнаещата" кошничка /нещо като знаещ и незнаещ джоб за учещите чужди езици/, обикновено децата се "мобилизират" да дадат правилния отговор...

Заели сте се с трудна, отговорна, приятна, емоционална, важна задача. Целта ви е и просветителска, и много, много родолюбива...Желая ви успех.

Поставянето на много задачи и много цели ще стъписват и вас, и децата. Знаете за народната мъдрост: Пилците се броят на есен...Резултатът ще дойде сам, с натрупване на опит - и за вас, и за децата.

Ето, че се сещам нещо свързано със слушането на приказки, а от тук и на българска реч..Май и Шели в коментар го е предложила. Маря, с нейните адаптирани приказки може да помогне /както и на всички нас помагат/...Децата гледат картинките и слушат приказката...Дори не всичко да разберат от "казаното", няма как да не разберат за какво става дума от картинките...А редуването на прочетено от вас и слушането на приказка - запис няма как да не въведе децата в "звученето" на българската реч, което е според мен важно, за начало, за да свикнат децата да я "чуват", разбират. В същност май разбирането и "чуването" е така да се каже първа задача...

Уж не беше ми се избистрило, а то...Ако нещо от написаното ви заинтригува - напишете. Ако имате конкретни въпроси по предложеното - задайте ги. А аз мога да ви посоча конкретни примери от дадената "схема", ако има интерес...

Успех!!! Ще успеете. Такава просветителска цел няма как да не се осъществи...

 

Пиша набързо само да кажа, че чета и попивам, но покрай работа и домашни и родителски задължения не съм имала време да систематизирам предложенията ви. Довечера ще отделя време за това и ще напиша въпроси. А утре ще правим програмата за следващите три седмици.

Сетих се, че в американските програми е нормално в работата с децата да се използват доброволци. Ако групата е от 20тина деца, добре ще бъде, ако поне в началото, намерите доброволец, който да Ви помага.    

И доброволци имаме - всеки час има родител доброволец:-). Те така или иначе си чакат децата да свършат, за да си ги приберат. Училището е в Минеаполис, Минесота.

О, каква страхотна дискусия се е получила тук! Много ми беше полезно да прочета всичко!

Моите момичета тръгнаха и двете в първи клас на нашето неделно училище :). Огромни усилия полагаме с мъжа ми да не забравят българския, вкъщи говорим само на български, но ни е много трудно. Затова и ги записахме на училище - хем там няма как да отговарят на госпожата на английски, хем ще общуват с българи... В Чикаго има вече 4 училища, доколкото знам.

Biz, попаднала си на точното място - в Предучилищна педагогика можеш да получиш бърз и компетентен съвет за всичко, свързано с възпитанието и обучението на децата!

Ела, може би ще е полезно да напишеш /по спомен/ какво и как се правеше във "вашето" българско училище - така ще помогнем и на новото училище, а и ние ще се ориентираме в правеното дотук.

Приятни сънища да сънуваш, Минеаполис!:-)

Добро е утрото в Плевен!:-)

Защо не изпратиш адрес - може колеги и деца от страната да ви изпратим рисунки, книжки и други изненади от България?! Може да ви поздравяваме на прозници......

 Възхищавам се и ценя хората , които на хиляди километри от корените си, не забравят своя род и Родина!
Привет и от мен! Пожелавам успехи  на Вас и децата. Ще се радвам, ако мога да Ви бъда полезна и аз!
Придържам се  към мнението на galina trifonova за вашия адрес в Минеаполис, можем да Ви изпращаме наистина рисунки, книжки и други изненади от България?! Може да Ви поздравяваме на празници......   Подкрепям и shelly и съм готова при възможност и желание за "жива" връзка с  детска градина, в която работя, децата ще могат да разговарят в реално време. Поздрав и успех!!!  Ще успеете.

Поздрави от Барселона!

 

Успехи и поздрави на българите в САЩ!

 

Честити празник на всички!

Здравей българска Барселона! Четох поста Ви в голямото "Образование" - от сърце Ви приветствам за новото училище!!! Бъдете здрави и не губете ентусиазъм - делото, с което сте се заели, е повече от полезно и благородно. За началното училище - влизайте често в "Начално образование" - там има армия от знаещи и можещи хора, които всякак ще Ви подкрепят. Добре дошли сте и при нас - а още повече като дойде време да отваряте детската градина. Успех!!! И ни разказвайте.

Здравейте отново. Аз съм в командировка и затова не успявам да отговоря на всички навреме. Вече си имаме и уебсайт - www.bgschoolmn.org. Жените, които иницираха проекта са изключително посветени на него и се занимават с куп детайли, без които не бихме могли да съществуваме, за което съм им много благодарна.

Програмата, която решихме за начало е следната: всеки час ще има тема групова среща с представяне на темата и кратко обсъждане. Тук е моментът, в който ще използваме да поговорим с децата, които говорят по-добре български. Следва четене на книжка по темата - интерактивно с въпроси за историята от книжката. След това, занимание по темата  - игра, куклен театър, песен, танц. Ако има време - още една книжка. Накрая на часа ще даваме "домашно" по темата за родители и деца, което им дава възможност да обсъдят отново темата и да пообщуват, надявам се на български. Освен това, ще изпращаме след всеки час в къщи лист с буква за оцветяване, тъй като се съмнявам, че ще имаме време да учим букви в часа, който имаме. Засега това ни е планът, ще ви кажа колко е успешен по-нататък. Със сигурност ще питам периодично за идеи за игри, колкото се може по-интерактивни, за да могат децата да слушат и практикуват речта. Освен това, планирам да комуникираме, колкото се може повече с родителите, защото е много важно те да знаят какво точно сме правили, за да могат да го обсъждат с децата.

 

 Благодаря отново и успех на другите програми, които се включиха тук.

Здравейте отново,

Бихте ли ми дали идеи за по-активни игри, които и да включват развиване на речта и речника? Трябва ни нещо, като Пеят скачат палците, Хей ръчички и прочие. Може и да е по-активна от тях, просто ни трябва нещо, с което да разнообразим по средата на часа и да им дадем възможност да се пораздвижат малко.

Благодаря!

Това е сайтът на нашето училище