Себеразвитие на работното място

За да се започне с изграждането на нещо съзидателно, за да започне промяната, трябва да започнете от самите себе си, да сте в добра форма, за да можете да възприемате реалностите около себе си. Най-силната начална точка, която ми е известна, е себеразвитието. Това, което човек може да прави по малко всеки ден през целия си живот. Тази лична вътрешна работа, която с течение на времето се превръща в дар за всички, които са около вас. Другото, което също така можем да предприемем, е всеки ден да си правим равносметка, ретроспекция, при която можем да погледнем към своите постъпки от разстояние и след това да се учим от тях и да дадем плодовете от тях на своите колеги и на работното си място. Не е необходимо да споменавате на никого за всичко това. Но плодовете от него са очевидни. И тогава сте в позиция да можете да достигнете до другите и да продължавате да се развивате.

Из брошурата:
Ролята на парите и импулсът на братството в съвременния икономически живот (pdf)
международна антропософска конференция, 26-28 октомври 2012, София

През октомври в София ще се проведе поредният семинар за обучение по валдорфска педагогика. Вижте програмата.


Себеразвитие на работното място

Марята ван Бошотен
юрист, в момента работи в бизнес- консултантска фирма, Лондон

Още когато се съгласих да дойда в България, бях много любопитна  
за това ново преживяване. Щом се качих на самолета в Лондон, гледах и  
слушах всички българи, които бяха в него, за да се опитам да придобия  
усещане за мястото, на което отивам и какво ли ще бъде, когато пристигна  
там. Както знаете, аз идвам от Англия, израснала съм в една антропософска  
общност. Когато излязох в света, реших, че желая да взема със себе си  
това, което чувствах като благословията на своето детство и да я отнеса в  
света, където такива неща не се случват.  
 
Първата ми кариера беше тази на адвокат. След това промених  
решението си и станах консултант по развитието, нещо много полезно.  
Работила съм основно в големи организации, а също и в някои  
антропософски организации. Когато пристигнах вчера, бях много  
любопитна и гледах през прозореца на колата. Едно от нещата, които  
видях между няколко къщи точно на пътя, беше едно пазарче. В него видях  
остатъците от това, за което Пол Макай говори, а именно обмен на стоки.  
Този вид обмен си спомняте вероятно от своето детство, във всеки случай  
аз го помня. Но в света, в който живеем днес, рядко виждаме това. В света  
на обмена хората са произвеждали за себе си и за непосредственото си  
обкръжение. Можели са да видят как тяхната съзидателност и усилие се  
получават директно от хората, които вземат продукта. И това поражда  
силен интерес и връзка както с резултатите от усилието, така и с хората, с  
които работят. Това беше светът на миналото.  
 
Това, което виждаме днес, е главно масово производство, и аз  
искам да дам пример за него от един клиент, с когото работя. Първо, ще  
кажа няколко думи за развитието на труда, преди да говоря за развитието  
на работното място. Ще ви помоля да си представите мястото, на което  
отивам да работя с клиента. Това е най-големият супермаркет в света.  
Вероятно ви е известен с името Уол-март. В Англия има различно име.  
Мястото, където работя, представлява огромен склад, в който има купища  
хранителни продукти в кашони. Хората, които местят тези кашони, са  
свързани с телефони със слушалки в ушите към компютри, които им казват  
откъде да вземат кашоните и къде да ги сложат. Бих искала да се опитате  
да си представите какво е усещането да си един от тези хора. Първо,  
имаме описанието за епохата на Съзнателната душа. Хора, които са в  
собственото си душевно същество, все повече и повече отделени от света.  
Това поражда голямо чувство на самота: аз съм сам. И после в работата  
си те са разделени от това, което трябва да правят от компютър, който им  
казва какво откъде да вземат и къде да го поставят. Те работят в склад, в  
който няма естествена светлина, където температурата остава постоянна  
денем и нощем, лете и зиме. Човек наистина може да усети това като един  
изоставен от Бога пейзаж. Сега нека поговорим за продуктите, които те  
преместват. Това са може би портокалов сок от Испания, кафе от Южна  
Америка и чай от Индия, а може би и кисело мляко от България. Така че  
едновременно можете да почувствате един пейзаж, изоставен от Бог, и как  
целият свят преминава през него. А те са част от тази взаимосвързана мрежа  
от отношения. Това, което чувстват, е, че по един начин са сами, и все пак  
са свързани помежду си през света. Това, което те също така преживяват е,  
че в работата, която извършват в склада, е от много съществено значение  
непрекъснато да имат съзнание един за друг.  
 
Един от работниците ми каза, че ако някой отиде да пие чай,  
това може да се превърне в кошмар за някого другиго. Това означава,  
че когато аз си взема нещо, от което се нуждая, трябва внимателно да  
обмисля последствията, които ще има това за човека до мен. Защото,  
ако не свърша своята част от работата както трябва и достатъчно бързо,  
създавам проблем за другите. Това, което виждаме в този склад, за мен  
представлява картина на реалността на модерния начин на работа. От една  
страна, сме напълно изолирани, дори от самите себе си и в работата си  
от другите хора, а от друга – сме глобално и дълбоко свързани помежду  
си. Ето защо ви показвам тази снимка тук (Снимка на двама алпинисти,  
свързани помежду си с въже. Под снимката шише: взаимозависимост и  
взаимосвързаност – б. пр.). И тази картина на необходимостта да се работи  
съвместно и да сме взаимозависими виждам във всички организации, в  
които отида. В момента например работя в един антропософски детски  
дом и там съществуват абсолютно същите проблеми, макар и с различен  
сценарий. Това, което означава това, е че целта, която аз трябва да постигна  
в един глобализиран свят на сложни взаимовръзки, е да работя съзнателно,  
внимателно и деликатно с човека до мен. Защото ако направя нещо в  
негов ущърб, навреждам на себе си. Тази степен на взаимозависимост  
представлява един уникален аспект на времето, в което живеем сега.  
Ето един цитат от Бил Клинтън: „Ние живеем в най-
взаимозависимото време в историята. Доказателствата са навсякъде около  
нас. Не можем повече да се избягваме един друг.”
 
Повече не можем да  
се избягваме един друг. И тъй като не можем повече да избягаме един от  
друг, да работим заедно е нещо, свързано изцяло с взаимоотношенията.  
В цялата ни работа. Това е парадоксът на съвременния свят. Никога не  
сме били по-свързани помежду си и никога не сме били по-сами. Само  
помислете за собствената си работа, за всички хора, от които се нуждаете,  
за да можете да вършите нещата, които са важни за вас. В един толкова  
сложен свят е много малко това, което можем да направим без помощта  
на останалите. Така че връзките ни с другите са абсолютно наложителни.  
Уорън Бъфет казва, че за да се създаде едно взаимоотношение са  
необходими двадесет години и само пет минути, за да бъде разрушено.  
И ако хората мислеха повече за това, щяха да се държат по различен  
начин. Можем да кажем, че взаимозависимостта стига дотам, че засяга  
и самия въздух, който дишаме. Въздухът, който дишаме е предмет на  
споразумения и преговори между хората. Това е първото нещо, от което  
се нуждаем, когато се родим, и последното, което предаваме, когато  
умрем. И така това е взаимоотношението, в което живеем сега. Всички  
ние имаме трудности в индивидуалната работа, която извършваме. Във  
всичко, което трябва да свършим, наистина имаме различни отговорности,  
които трябва да поемем, и в това се крие една опасност. Съществува  
голям риск. И рискът е, че нямам контрол върху работата на останалите.  
В такава ситуация на риск успехът ми не зависи само от това, което аз  
трябва да свърша, а също и от взаимоотношенията около мен. Защото най-
важното качество в ситуация на риск е доверието. Доверието, че можем  
да се осланяме един на друг, че можем да разчитаме един на друг, че ти  
ще си тук за мен и аз ще съм тук за теб. И че знаем къде искаме да отидем  
заедно. Ние взаимно си помагаме по пътя. Без това тези взаимоотношения  
не биха могли да функционират. Приготвила съм един друг цитат от един  
икономист, който работи много в сферата на връзките на страните от  
третия свят с развитите страни, Джефри Сакс: „Светът е взаимосвързан  
по безпрецедентни начин и пътища и изисква безпрецедентни стратегии  
за глобално сътрудничество. Едно възможно бъдеще е свят, в който  
доверието изгражда доверие и сътрудничеството създава сътрудничество.  
Другото бъдеще обаче ни поставя в един свят на спираловиден конфликт.”  
Но това, което е казано тук, отделно от останалото, е „безпрецедентна  
взаимозависимост”, характерна за нашето време и само за нашето време.  
Той казва и че ние имаме различни избори. Защото по начина, по който  
се държим, доверието може да изгради доверие и сътрудничеството може  
да изгради сътрудничество. Но ние също така имаме избора съзнателно  
или не да навлезем в този спираловиден конфликт. Има една много добра  
книга, озаглавена „Скоростта на доверието”, която подробно обяснява  
последствията, когато доверието е налично или не е налично в живота на  
организациите: „Ниското доверие е най-високата цена в организациите.  
Ниското доверие забавя всичко – всяко решение, комуникация, отношение.  
Доверието дава подкрепящото качество на живота във всички отношения.”  
Сега бих искала да ви дам пример за пътешествието от състоянието  
на липса на доверие към изграждането на доверие в една организация,  
която ми е клиент. Работих в Шел, в отдел „Проучване на петрола”. Работих  
по въпроса за изграждане на доверие. Стана така, че точно по времето, по  
което правех това, в един от отделите съществуваше много голям проблем.  
От Шел бяха наели най-скъпия в света изпитателен стенд за петрол. И той  
се счупи. Най-скъпият в света изпитателен стенд за петрол се счупи. Така  
че незабавно собственикът на стенда и потребителят на стенда погледнаха  
в договора и казаха: „Ние ви обвиняваме.” А от другата страна казаха: „О,  
не! Ние ви обвиняваме.” Това е една от най-богатите компании в света.  
Така че те наеха най-добрите хора, за да съставят обвинението. Когато  
то не успя, те отидоха при най-скъпите адвокати в света. Но и това не  
даде резултат. Така че те се върнаха в своите офиси, започнаха все повече  
да се обвиняват помежду си и отново се върнаха в Лондон за още една  
среща с техните адвокати, изпълнена с все повече обвинения. И когато и  
това се провали, то не разреши проблема. От Шел решиха, че повече не  
могат да продължават в тези взаимоотношения, те видяха, че болката в  
тези взаимоотношения, преминава направо в нашите тела. Това са едри и  
яки мъже от петролния бизнес. Обаче никакви пари в света не можеха да  
им помогнат. Така че те решиха да прекратят договора. За прекратяване  
се предвиждаха пеналии, осемдесет милиона долара. Те казаха, по-
добре да платим осемдесет милиона долара, отколкото да останем в тези  
взаимоотношения.  
 
В деня, в който беше взето това решение, за късмет аз работех  
върху изграждането на взаимоотношения в същия офис. И те казаха: „О,  
никога не сме мислили за изграждане на взаимоотношения. Мислехме  
единствено за това как да обвиняваме. Как можахме да направим това?”  
Така че те се обадиха на другата страна по телефона и казаха: „Бихме ли  
могли да се срещнем за един обяд?” И другата страна веднага каза: „Да, ще  
се срещнем с вас!” Събраха се четирима души, по двама за всяка страна, и  
си поговориха за това как можем да се учим заедно. Как можем да потърсим  
най-доброто от нашите взаимоотношения. Ще се присъедините ли към нас  
в пътешествието да се учим заедно? Така че аз работих с тях девет месеца  
и едно от първите неща, което направиха, беше да си зададат един на друг  
въпроса: „Как бихме могли наистина да работим един с друг?” И първото  
нещо, за което се споразумяха, беше да оставят договора настрана. Казаха,  
че вместо това ще създадем собствени правила помежду ни. И ги нарекоха  
„Големите правила”. Първото, което казаха, беше следното: „Това, от което  
наистина се нуждаем, е отношения, основаващи се на откритост и доверие  
– точно обратното на това да се обвиняват и да се защитават, за което бяха  
изгубили толкова много пари и време. Това, от което имаха нужда, беше  
време за истинско опознаване на човек с човека, въпреки факта, че това са  
хора от две много различни организации и засегнатите хора живеят и  
работят в Холандия, Швеция, Шотландия, в Хюстън, Америка, и в Рио де  
Жанейро, където се експлоатираше стендът. И въпреки факта, че мрежата  
е толкова глобална, те казаха: наистина трябва да се опознаем един друг.  
Трябва да работим съзидателно и да си сътрудничим, за да могат най-
добрите ни идеи да се приложат в наша обща служба. Без да се обвиняваме,  
можем да се учим и да работим заедно. Другото нещо, което поискаха, е,  
че за да можем да работим най-ефективно и най-добре, трябва да сме  
свободни, без неподходящ контрол и намеса. Това ни дава свободата да се  
опознаем един друг и времето и възможността да сме творчески настроени  
и да си сътрудничим. Това не им струваше нищо. Ставаше дума за  
осъзнаване на себе си и осъзнаване на другите. И ги доведе до сфери на  
сътрудничество, развитие и растеж, до които не биха могли да ги доведат  
никакви пари и обвинения. Това е един пример за развитие на работното  
място на доверие от липсата на доверие и обвиненията и на съвместна  
работа. Но искам да подчертая, че същото това явление живееше във всяка  
организация, в която работя. Същото явление при антропософските  
лекари, с които работя, когато отивам в болници, или пък ако работя с  
някоя железопътна компания. Тези явления на напрежение между един  
движещ се надолу спираловиден конфликт и движещ се нагоре растеж на  
осъзнаване на взаимозависимостта присъстват навсякъде. Герхард също  
обърна внимание върху тези напрежения, които имаме и които присъстват  
у всички нас. Когато работя в големи организации и хората стигнат до тази  
идея, те идват частно при мен и казват: „Марята, мога ли да се променя?  
Защото измамата и заблудата в големите организации се състои в мисълта,  
че аз съм само малка част от една голяма машина и че нищо не мога да  
променя. Решенията се вземат далече от мен, политиките се правят на  
друго място, аз съм с вързани ръце и в капан. И когато това се случи,  
обичам да работя с тази картина. Всички ние имаме около себе си този  
кръг. Наричам го „кръг на грижите”. Всичките много неща в този кръг на  
грижи, положението в света днес, състоянието на политиката,  
икономическата криза, това което се случва в моята организация, което не  
ми харесва: всички имаме подобни грижи. И опасността е, че когато си  
мислим за всички тях, те произвеждат у нас този ефект (показва стесняващо  
движение с ръце). Аз ставам все по-малък и по-малък, все по-безпомощен  
и жертва на всички глобални и местни събития, и тогава човек може да си  
каже, че това е вярно. Но аз също се намирам по средата на нещо. Аз съм  
една индивидуалност, при това свободен индивид. Притежавам своите  
способности, имам своите ценности, знам какво искам да бъда и да върша  
в света. Трябва да се фокусирам колкото се може повече върху това, без да  
забравям кръга на грижи. Но ако енергията ми е насочена към това какво  
мога да направя самият аз в този кръг от влияния, се случва нещо друго.  
Какво мога да направя аз? Каква промяна мога да направя? Как мога да  
дам своя принос за това, което мисля, че е правилно? Тогава кръгът ми се  
разширява, а другият кръг се измества по-навън. Аз не съм малка част от  
машина, а съм свободен индивид на работното си място. Хората осъзнават  
тази картина и когато говоря за нея в организациите, мога да видя как те  
казват: „Да, това е моята истина и ще използвам възможността да позволя  
на най-доброто от мен да бъде насочено тук нагоре. Тогава въпросът става:  
Как да направя тази промяна? Как да направя себе си видим и силен в  
рамките на тази глобална мрежа на взаимозависимост?” Бих искала да  
предложа няколко мисли. Те представляват само една твърде малка част от  
примерните неща, които хората биха могли да предприемат и ако има  
интерес, можем да говорим повече за тях по време на работната група. За  
да се започне с изграждането на нещо съзидателно, за да започне промяната,  
трябва да започнете от самите себе си, да сте в добра форма, за да можете  
да възприемате реалностите около себе си. Най-силната начална точка,  
която ми е известна, е себеразвитието. Това са шестте допълващи  
упражнения, дадени от Щайнер. Това, което човек може да прави по малко  
всеки ден през целия си живот. Също както Рон каза вчера, че 35 години е  
работил върху определена медитация. И с търпение и постоянство с  
течение на времето и много неусетно могат да се случат необикновени  
промени и да разширим своя кръг на въздействие. Един друг наистина  
много силен ресурс е това, което вчера вечерта говорихме с Рон. Тази  
лична вътрешна работа, която с течение на времето се превръща в дар за  
всички, които са около вас. Другото, което също така можем да предприемем,  
е всеки ден да си правим равносметка, ретроспекция, при която можем да  
погледнем към своите постъпки от разстояние и след това да се учим от  
тях и да дадем плодовете от тях на своите колеги и на работното си място.  
Не е необходимо да споменавате на никого за всичко това. Но плодовете от  
него са очевидни. И тогава сте в позиция да можете да достигнете до  
другите и да продължавате да се развивате. Съществуват много  
организации, в които работя, но не всички, които влагат изключителна  
надежда и оказват изключително съдействие за развитие на способностите,  
чрез които човек може да е силен в своя кръг на влияние. Някои примери  
за това. Може би познавате тази книга... Това са неща, с които понякога  
работя с хората, когато ги питам: „Ако в момента имате дадена работа,  
можете да си помислите за времето примерно след три години, нещо което  
можете да визуализирате, и да си кажете: „Ако аз напусна тази работа след  
три години, какво бих искал да оставя зад себе си, което да представлява  
най-доброто, с което бих могъл да допринеса за ситуацията? Как трябва да  
се държа сега, така че след три години това да стане реалност?” Когато  
направя това в организациите, хората осъзнават най-хубавата част от себе  
си, своите ценности, грижата за другите, желанието да поставят  
способностите в служба на нещо по-голямо. Друга истинска помощ в  
ученето е да имаш около себе си правилните хора, които да могат да ти  
оказват реална помощ, ако съответните хора имат умения, които да  
окуражават най-доброто, което виждат у вас, и да ви помогнат да работите  
с проблемите, които всеки има. Друга много важна помощ е когато колегите  
могат да си оказват взаимна подкрепа. В някои антропософски организации,  
които познавам, се върши изключителна работа, когато хората се  
придружават взаимно в индивидуалното им учене и в индивидуалните си  
предизвикателства. Друг аспект на добрата съвместна работа е когато  
колегите се учат заедно как заедно да решават проблеми по начин, който е  
съзидателен, по начин, който помага на всички нас съвместно. Работата,  
която върша много е по отношение на това как да се споразумяваме, когато  
имаме съществени различия помежду си. Как да намерим решения на  
нашите проблеми, които да отговарят на най-доброто, което може да даде  
всеки от нас и да създадат стойност за всички нас? Тези предизвикателства  
да работим заедно с доверие ни предоставят огромна възможност да се  
учим. Защото когато погледнем към проблемите в света и почувстваме  
тежестта на това, което означава за нас да живеем с тях, нека си спомним  
за една лекция от Рудолф Щайнер, който казва, че настоящата ситуация, в  
които всички ние живеем сега, е необходимост. Той казва, че световната  
еволюция изисква професиите да стават все по-специализирани и  
механизирани от преди. Хората усещат нуждата от обратния полюс.  
Обратният полюс е, че всеки човек трябва да чувства в душата си това,  
което ги прави по-близки с всяко друго човешко същество, независимо от  
това каква може да бъде специализираната им работа.

Марята ван Бошотен
юрист, в момента работи в бизнес- консултантска фирма, Лондон

Из брошурата:
Ролята на парите и импулсът на братството в съвременния икономически живот
международна конференция, 26-28 октомври 2012, София
Антропософско общество в България