САМОПОЗНАНИЕТО И САМООБУЧЕНИЕТО В СЪВРЕМЕННИЯ СВЯТ

„Когато човек се опитва да възпитава себе си, той внася светлина в света”

Йоханес Елдерхорст е роден в Холандия преди 56 години, но от 19 години живее в Швейцария и работи във Валдорфски училища. Придобил е преподавателски опит във всички степени на образованието – от детската градина до горните класове. Във валдорфските училища е преподавал както на нормално надарени деца, така и на деца със специални потребности. През 2009 г. започва работа като лечебен педагог в специализираното училище „Рудолф Щайнер” в Ленцбург.

При първото си посещение в България през март 2011 г., Йоханес Елдерхорст оказа безкористна помощ на родители, учители и социални работници, споделяйки безценния си опит. Тази година той дойде в Стара Загора през април, за да се срещне отново с младите хора от Клуба на родителите и да сподели пред по-широк кръг от слушатели своите размисли за самопознанието и самообразованието като необходимост в педагогическата дейност. Определяйки темата си, той увери аудиторията, че самообразованието е най-важният инструмент при обучението на децата и че истинското образование всъщност е самообразование. Когато учителят реши да направи нещо чрез своята воля и мисъл, винаги се появява една етерна сила. За да може пълноценно да въздейства върху учениците, учителят трябва да следва необходимостта от самообразование. Обучението, според Елдерхорст, е един двустранен процес. Обикновено казваме, че детето отива на училище, но винаги трябва да знаем, че и училището отива при детето. А това означава, че училището трябва да знае какви са потребностите на детето, с които то е дошло като ученик. Един такъв поглед педагогът постига чрез самообразованието и чрез натрупания опит. Доколкото в семейството педагогическо въздействие оказват родителите, те също трябва да придобият образованост и да разбират, че не конфронтацията с детето е разумният подход за въздействие върху него. И сега възниква въпросът: има ли смисъл педагогът да променя сам себе си, щом обучението е сложно взаимодействие? Убеден съм, че има, каза лекторът: ”Вие сте абсолютно свободни да решите дали искате това. Една от най-добрите страни на антропософията е правото на педагога да се развива и променя. Ако не го правите, има едно последствие; ако го правите, има други последствия.”

Към родителите той се обърна с препоръката да се запознаят добре с няколко книги на Р. Щайнер: „Философия на свободата”, „Въведение в Тайната наука”, „Общото човекознание” и др. А за учителя е важно космическото познание и свързаната с него медитация. Образоваността на учителя води до укрепване на силите на волята му, а те са необходими, защото в повечето случаи това е работа за дълъг период от време. От собствения си опит лекторът изрази убеждението, че учителят влияе особено силно чрез мисленето си и ако то е позитивно, неговата работа е по-успешна. „За вашата работа е добре да мислите за хубави неща” – каза той. „Дори когато сте в класната стая, но си мислите за вашите неща, влиянието ви върху околните пак е положително.” Ето защо е важно какъв е учителят и как прави нещата. Важно е дали ги прави нервно и песимистично или подредено и оптимистично. Това е особено важно за децата през първите седем години, когато те имитират възрастните. В тази възраст за тях светът е добър, а през следващите седем години за тях светът е красив, така че е много важно какво виждат и чуват те. За себеизграждането на педагога е добре да има едно благоговение към всички неща около себе си. Това би било едно добро начало и за него, и за децата, които той обучава.

По-нататък Елдерхорст разгледа развитието на детската сетивност и жизнеспособност във връзка с волята, движението, катеренето, бягането и всяка градивна активност. В процеса на образованието и самообразованието волята има специално водещо значение, според него. Човек може да каже „Аз ще направя това”, когато знае какво точно иска и защо го иска. В това се изразява волята и тя е много необходима на обучаващия педагог. Особено важно е това правене да се подреди по ритмичен начин. За детето е много естествено да върши нещо, когато има ритъм. Тогава ние работим с детската воля и трябва да знаем, че е много трудно да я локализираме, защото тя е прекалено дълбоко в нас. Нейното развитие трябва да започне рано у детето, защото тя е свързана с навиците, които много трудно се променят. Много по-лесно е да променяме мислите и чувствата с възрастта, но не и навиците. Умението на педагога да чака резултатите от това, което прави, е проява на волята му. Обикновено, когато детето направи нещо, ние реагираме веднага, но ако проявим търпение и се вгледаме в случая, по-полезно и за двете страни ще бъде нашето педагогическо внимание.

Във връзка с възпитанието на волята и значението на детската активност при обучението Й. Елдерхорст се спря и на въпроса за модерните електронни придобивки. Въздействието на компютрите, мобилните телефони и телевизорите върху волята на подрастващите е деструктивно и изисква ограничаване и контрол. За себе си той каза, че дори и сега все още не гледа телевизия и не пие алкохол и не пуши, въпреки че трите му деца са вече пораснали. Негативното влияние на телевизията се състои в това, че показаното от телевизията прилича на реалност, но всъщност не е. Отказът от такива впечатления е част от себевъзпитанието и това е, което той самият прави като родител. Много искрено и сърдечно, лекторът посъветва родителите и учителите да преодоляват моментите на затруднения с децата, като ги извеждат в парка, а не ги оставят под въздействието на електронните носители. ”Проявявайте такт и не забравяйте, че когато човек се опитва да възпитава себе си, той внася светлина в света, а тя осветява и децата. Осветявайки с такава светлина децата, на които той е бил класен учител през осемте години, той ги е довел до последния клас и сега, разделяйки се с тях, все още не ги е преживял”, каза той на финала на лекцията си.

След това лекторът отговори на многобройните въпроси и търпеливо изслуша коментарите на разнородната си аудитория.