ПЛАТФОРМА на CNT-ОБРАЗОВАНИЕ

Confédération Nationale du Travail (Национална Конфедерация на Труда – Франция)
Осъществяващите се понастоящем еволюции в недрата на образователната система са множествени. Някои ориентации са ясни – отваряне и растящо подчиняване на частните интереси, засилване на йерархията – дори и понякога да си противоречат. Днес повече от вчера, няма едно, а две училища в едно: от една странa, училище формиращо и възпроизвеждащо елита, а от друга страна, за огромното болшинство, училище за масите, училище на минимума, който не отговаря на надеждите на родителите... Целта на държавата, на правителствата й е да контролират и да втълпяват покорството и подчинението на настоящия социален ред; включително и прехвърляйки на други някои определени задачи.

т.6 от платформата на CNT-образование: Както синдикални, така и права на организиране - постоянно или временно, на събирания, на събрания, на афиширане... за целия персонал, учени/ц-чк/и и студент/к/и, без никакви ограничения. Право на стачка, обхващащо всички синдикални структури, колективи, координации, събрания на персонала, студент/к/и или учени/ц-чк/и. Отмяна на монопола на синдикална представителност отреден от държавата. Но при тези две училища се касае просто за двете страни на една и съща социална употреба на обучението, два начина за отричане на равенството, два начина да не се образова.
Конкретно, днес, нагласеното въвеждане на спиралата на работната несигурност в нашите здания е допълнителна крачка към училище на бедните, ръководено от бедни и едно училище за богатите. Неравно, властно – училището отразява обществото, в което живеем и срещу което се борим. Същевременно, въпреки днешните си недостатъци, училището е единствения път за достъп до елементарно образование за огромното болшинство. То отваря врати към културата и остава място на относително размесване, водещо към уважение на другите. Защитата на образованието като обществена услуга остава първия неминуем етап за всички, които искат да променят обществото и училището.
Борбата ни против това общество минава през борбата в сърцето на обществото и в сърцето на училището за замяната на капиталистическата система с едно общество на равенство и самоуправление. От нас зависи да изградим, върху руините на идеологиите и на педагогическите проекти, колективна алтернатива способна да развие поривите за равенство и братство.
Понастоящем сме наясно, че различните възможности, предлагани от синдикатите в областта на образованието, водят до задънена улица, както в теоретичен, така и в практичен план, което обяснява загубата на доверие в тях.
Така, борбата за социална, образователна и педагогическа революция минава през обновлението на синдикализма в образованието и в обществото.
Тази платформа има за цел да предизвика дебата и действието.

Какво училище,

Заплати, статути, условия на работа: да отхвърлим всички йерархии!

1. Назабавно прекратяване на всички правни и административни похвати, които увеличават несигурността на работните места и/или способи от търговското право в публичния сектор. Гаранция, че всички ще бъдат назначени отново и ще имат работни места на щат в обществения сектор без дискриминация в зависимост от конкурси, националност или трудов стаж, както и гаранция на правото за преквалификация.
2. Противопоставяне на всички проявления на политиката за приватизация на общественото училище, в частност по отношение на почистващия персонал, охраната, училищния транспорт, столовите и лавките, поддръжката... и спиране на политиката на автономизация, която цели да предизвика конкуренция между учебните заведения. Интеграция на всички училищни и помощни занимания (кръжоци, занимални и т.н.) в обществения сектор и при всички положения, назначаване на щаб на необходимия персонал.
3. Намаляване на работното време (30 ч/седмица) и преизчисляване на заплатите на целия персонал, като прогресивно се увеличават – до изчезване на разликите и неравенството в заплатите. Забрана на допълнителните часове, на изчисляването на годишна база на работното време, на работата “на повикване” и местенето (когато е против желанието на учителя). Право на платен квалификационен стаж, включващ лекции по трудово право. Право на прилична пенсия за всички. Еднакви условия на работа и заплащане за всички – от детската градина, до университета. За учениците и студентите – преизчисляване, увеличаване на социалните стипендии и право на все по-голям кръг деца да ги получават.

За едно училище на солидарността и равенството: ученици, родители, служители – училището е на всички!

4. Обществено финансиране единствено на обществените училища и университети, а частните учебни заведения, които пожелаят, могат да станат обществени (и светски). Професионалното обучение и специализации трябва да са под контрола единствено на работниците и да не се допуска намесата на шефското съсловие.
5. Увеличаване на персонала, техническата и материалната база, а също и подобряване на начина на работа и на учебните структури с цел да се постигне истинска педагогическа промяна. Мораториум върху закриването на паралелки, придружен от мащабна кампания за назначаване на персонал във всички професионални области, така че чувствително да се намали броят ученици в клас – съгласно действителните социални и образователни нужди, а не във функция на бюджетните и финансови директиви.
6. Права на синдикиране и на временно или постоянно организиране, на общи събрания, на свободно излагане на информация за мобилизациите... за целия персонал, студенти и ученици – без никакво ограничение. Право да стачкуват за всички синдикални структури, колективи, координации, общи събрания на персонала, на учениците или студентите. Отмяна на наложения от държавата монопол, който имат “представителните” синдикати.
Тези мерки целят да се постигне действителна пряка демокрация в учебните заведения – основна предпоставка за самоуправлението и солидарността в образователния процес.

Нито либерално, нито авторитарно:
за едно еманципиращо училище, за самоуправление в образованието!

7. Отхвърляне на всички съглашения и спогодби от тип “училище-правосъдие-армия-полиция-шефско съсловие”... В една не-авторитарна перспектива, училището трябва да бъде място за сътрудничество между всички, за да се спомогне за сформирането на уравновесени и компетентни личности чрез знанието, критиката и бунта. В това отношение, борбата срещу расизма, фашизма и сексизма, борбата за равенство между хората, уважавайки тяхната идентичност са задължения на всяко народно образование в служба на работниците.
8. За едно действително социално образование, получено в безплатно, свтско и самуправляващо се училище. Защита на самоуправлението, в качеството му на свободно и солидарно участие на всички действащи лица в образователната общност. Премахване на всички форми на йерархия (директори, наставници, класни ръководители, инспектори...) и замяната им с колективно управление, в което всички взимат участие и си редуват задачите. Премахване на инспекциите, но с изискването освен самооценката на екипа да съществува и оценяване от независим колектив.
9. Отхвърляне на предполагаемо републиканския елитаризъм, както и на “либералното” управление на културната мизерия. За едно образование, чрез което всеки ще може да отговаря за себе си и за отношенията си с другите, без йерархизация на познанията (техически, в областта на спорта, културата...) без ограничаване на тяхната разнообразност, без сегрегация в зависимост от възрастта, социалната класа или пола. За придобиването на комплексни знания от всички – на каквато и възраст да са и където и да се намират. Изоставяне на ролята на училището, която играе в социалния подбор и в частност, изоставяне на изпитите като начин за контрол на придобитите знания и заменянето им с оценяване на базата учебната дейност през целия образователен процес.
10. Срещу архаизма на авторитарното образование, срещу либералните проекти в образованието, работническите синдикати на CNT в областта на образованието защитават и теоритично, и на практика всички анти-авторитарни, самоуправленчески и еманципиращи педагогически подходи, които целят да направят от ученика (възрасният, подрастващият или детето) главно действащо лице в образователния процес (...). Образованието, в което централна роля ще имат автономността и свободата минава през прилагането на практика на основните социални принципи, без които личната свобода би се резюмирала до правото на “силния” срещу “слабия”. На ценностите, които изграждат власничеството, състезанието, консумацията и селекцията, ние противопоставяме тези, които се базират на пряката демокрация, на солидарността, на равенството, социалната справедливост и самоуправлението – основна предпоставка за едно образование на самоуправлението и солидарността.


... за какво общество?


За един друг синдикализъм...

В условията на агресивно настъпващия либерализъм, подновявайки отново борбата си и желаещи да видим исканията си задоволени, виждаме, че традиционният, интегриран в държавната система синдикализъм е неефикасен. За нас синдикализмът не може да се ограничи до корпоративната защита на най-привилегированите категории, забравяйки тези, които най-силно страдат (бедстващите, младежите, нещатния персонал...) от жалкото подобие на демокрация в лицето на различните комисии по заетост, на клиентелисткото професионално насочване, на ритуала на вечните 24 часови мобилизации или на предизборните демагогски вълнения в служба на корпоративните интереси...
Корените на нашият синдикализъм се крият в революционните и анархо-синдикалистки европейски борби като в същото време зачитаме и участваме в новите форми на борба, които актуалните мобилизации налагат (колективи, общи събрания, окупации...).
- Обединяване на служителите на работното им място: Федерацията на работниците в образованието (ФРО) обединява в същата структура всички раборници от образованието – частно, както и обществено, нещатни, щатни и чужди лектори, а също така и студентите и учениците;
- пряка демокрация в синдиката и в борбата: на всички нива решенията се взимат от суверенното общо събрание, а не от някаква “дирекция”;
- самоуправление в синдиката: отхвърляне на синдикалния бюрократизъм чрез общо поделяне на отговорностите и задачите (приемна, подготовка на бюлетини...), редуване и постоянна отзоваемост на мандатите, недопускане на постоянни и платени от работодателя служители за функционирането на синдиката, който се бори срещу същия този работодател;
- защита на независим от държавата и от шефското съсловие синдикализъм: не приемаме каквито и да е било субсидии, напълно автономни сме от политическите, религиозните и други организации, синдикатът е отворен за всички, отхвърляне на възможността един и същи човек да има едновременно роля в синдиката и политически пост;
- защита и развиване на една, социална и педагогическа алтернатива: синдикатът е сила, която да предлага и да носи “едно ново бъдеще”, да поставя конкретни искания;
- изграждане на автономна, общопрофесионална и революционна сила: синдикатите от ФРО членуват в ЦНТ, кояро обединява в същия дух работници от държавния и частния сектор, безработни, пенсионери – активисти, както в предприятията, така и в квартала си (антифашизъм, борба срещу патриархата, антимилитаризъм...). За да разрушим капитализма и държавата и за да построим свят на самоуправлението и равенството.
- междухнародна солидарност: ФРО е в контакт с чуждестранни синдикални организации – абсолютно вярно е, че борбата на работниците не познава граници.


Интернет портал на CNT-ОБРАЗОВАНИЕ http://www.cnt-f.org/fte

Какво е CNT? 

http://bulgaria.indymedia.org/newswire/display_any/1727 

"Инициатива за промяна"
http://protest.npmg.org
движението