Критика и Хуманизъм: Учители, икономисти и частни индивиди или как пазарът завладя въображението ни? + дискусия за протестите и реформите в образованието

Този текст се опитва през анализ на един конкретен социален протест да провери как се конструира хегемонен публичен дискурс, как се задават доминантни интерпретации на едно гражданско действие и в крайна сметка как се изработва „здравият разум“ за политическото на съвременното българско общество? Той е опит за „плътно описание“ на синдикалните действия на учителите от есента на 2007 г., но по-далечната му цел е да провери очевидностите, които се конструират в дебата, за „гражданско“ и „социално“ действие, за полето на „политическото“ и как през тях правим света си като ефект на определени публични политики? Текстът разказва как различните социални актьори заемат определени позиции в пространството и анализира ресурсите, с които си служат, за да наложат собствената си интерпретация като легитимна. Накратко това е усилие по разбиране на политическия процес през конкретен казус, което търси онези дискурсивни фигури, които успяват да завладеят социалното въображение.

...

Мила Минева
Списание Критика и Хуманизъм, брой 41, 2013

Закупуване на списанието в интернет (или само на дадена статия)
или в книжарници (в София)






В същия брой вижте също:

Пета дискусия: Българското образование - ролята на протестите, пътищата на реформите.

4 април 2012 г.

Участници: Анастас Герджиков, Александър Кертин, Юнал Лютви, Таня Петрова;

Водещ: Боян Знеполски

Боян Знеполски: Това е нашата пета дискусия от поредицата от 6 дискусии, посветени на гражданските протести. Днешната тема е: „Българското образование – ролята на протестите, пътищата на реформите“. Задачата на дискусията е, от една страна, да се представят основните залози и проблеми в процеса на реформиране на българското образование така, както участниците в дискусията ги виждат. От друга страна, въпросът е каква бе ролята и по принцип каква е ролята на протестите в сферата на образованието, до каква степен те подпомагат процеса на неговото реформиране? В това отношение имаме поне два ярки примера: стачката на учителите от есента на 2007 г. – една впечатляваща, продължителна, мощна стачка. Другият пример са протестите на Софийския университети още няколко софийски висши училища през есента на 2010 г. Аз съм привърженик на една теза, която отстоявам и по време на поредицата от дискусии за гражданските протести в „Червената къща“: когато говорим за политики, включително в сферата на образованието, трябва да сме наясно, че тези политики не се правят само от политиците и от експертите, че те зависят и от гражданите. Гражданските протести са една форма, един канал за участие на гражданите в правенето на политики.Често пъти гражданските протести са декласирани чрез една удобна квалификация – твърди се, че това са „корпоративни протести“, отстояващи„корпоративни интереси“ - която ги отпраща от публичната в частната сфера. Но, според мен, тези протести представляват утвърждаване на ценности и борби за признаване на колективни приноси, в които трябва да се вслушваме и които трябва да подкрепяме.

...