Върнете се към Образование | Профил | Публикации
всички ключови думи
Малка поправка заради историческата истина.
Последната първомайска манифестация у нас е през 1987 г., точно една година след печално известната първомайска манифестация в дните след избухването на Чернобилския ядрен реактор. Тогава, през 1986 г. вследствие на информационното затъмнение (за аварията в Чернобил комунистическата власт съобщава по вестници, радио и телевизия едва на 2 май) десетки хиляди нищо не подозиращи български граждани излизат и манифестират под радиоактивния първомайски дъждец. Манифестациите в България са отменени в навечерието на 24 май 1987 г. с решение на политбюро на ЦК на БКП. На тогавашната власт просто не и стиска да отмени манифестациите по друго време (а манифестации се провеждаха освен на 1 и 24 май още и на 9 септември, както и на 7 ноември), и затова си избира 24 май...
Всъщност 1-ви май се е свързвал в началото, поне според моите разбирания, с трудовите права на човека. След това този празник се политизира, с което той престава да бъде празник на всички трудещи се.
С днешна дата (отварям една скоба, за да призная, че може и да не съм права), аз имам чувството, че лека-полека ние губим правата, които са били извоювани до този момент. Струва ми се, че с всяка изминала година Кодексът на труда се променя в полза на работодателите. Тогава какъв точно ни е поводът за празник?
В този ред на мисли. Ако решим да увековечаваме празничния си календар, дали няма да стигнем до положението всеки ден да го обявяваме за някакъв празник? И ако има такава опасност, дали не е редно дати, свързани с историята, които не звучат съвременно днес, просто да ги актуализираме и да не ги превръщаме насила в празници?
Станете част от общност "Образование" за да коментирате и да създавате свои публикации. Ще се радваме да се присъедините към нас! Регистрирайте се сега!