Неосъденото насилие поражда още повече насилие

- Г-жо Маринова, колко разпространен  е проблемът с агресията сред подрастващите в България?

- Проблемът с насилието в страната ни е огромен. Бих казала, че това е най-значимият проблем в действителността ни в последните години. Но трябва да правим разлика между насилие и агресия. Насилието е нещо, към което трябва да сме безкомпромисни и крайно нетърпими, а агресията е енергия, която всеки човек има в себе си и нейното използване по подходящ и адекватен начин може и трябва да намира изява в човешкото поведение. Българското общество е изключително толерантно и търпимо към насилието. Това е изключително голям проблем. Това означава, че ние не сме способни да осъждаме по категоричен начин насилието, да му даваме отпор, да го заклеймяваме като недопустимо явление. Това поражда ново и ново насилие. То ни залива, особено напоследък. И това е невероятно опасно обществено явление, на което тепърва ще берем горчивите плодове. Цяло едно поколение израства в среда, изключително толерантна към насилието. Насилието е превърнато в норма. В същото време, сме нетолерантни към всяка изява на адекватна агресия, гняв, заредено с яд поведение. Това се приема за признак на лошо поведение, неуважение към другите, слабост – че не можеш по друг начин да си защитиш позицията. И се получава изключителен дисбаланс. Вместо да сме нетолерантни към всяка проява на насилие и толерантни към адекватните прояви на гняв и агресия, както е в зрелите и демократични общества, у нас е точно обратното.

- Подценява ли се този проблем у нас?

- От една страна се подценява, от друга, когато му се обръща внимание, то е в изключително погрешна посока. Говори се как да се направи превенция на агресивното поведение, а в същото време от телевизионния екран се леят послания на отговорни институции, партии, лидери, които оправдават насилието като нечия кауза. Не превенция на агресията трябва да правим, а програми, които подпомагат децата как да дават израз на агресивната си енергия по един адекватен начин, без това да води до насилие. Как да се отстояват, да участват в конфликти, да уважават гнева си. Да не си забраняват да бъдат ядосани, дори разрушителни понякога. Демократичните държави, както и добре функциониращите семейства, не биха позволили това, което се случва в момента в България по улиците, с тези граждански патрули, нападение над чужденци, брутално поведение на определени политици в медиите. В същото време не биха заклеймявали дете или група от хора, които изразяват своя гняв, които казват НЕ, отстояват правата си и др.

- Има ли определена група или тип младежи, които са по-застрашени от прояви на агресия?

- Няма тип – има контекст. Затова и обръщам внимание към това, което става наоколо, а не към определени личностни характеристики. Разбира се, има деца, които по-често са застрашени от това да започнат да практикуват поведение на насилници. Често това са деца, които са или насилвани или неглежирани по някакъв начин. Изобщо деца, които са израснали в модел на отношения, който не зачита техни основни емоционални потребности. Темата за емоционалната злоупотреба заслужава специално внимание, тя също е изключително актуална за нашето общество. В същото време промяната в контекста, в който живее детето, съвсем недвусмислено води до нормализиране на неговото поведение.

- Научи ли се българинът да търси помощ от психолог при възникването на такъв тип проблеми? Склонен ли е да се довери?

- Мисля, че още сме далече от това.

По принцип сме недоверчиви и параноични дори.

Това е разпространено във всички сфери на обществения ни живот: училище, болници, държавните институции, въобще е разколебано доверието в експертността като цяло. Това включва и работата на психолозите. За това помага и една друга тенденция, която е, че

често психологът се използва като наказателна институция, а не като помагаща.

В училищата например при психолога някои ученици се изпращат, за да ги сплаши, да им “чете конско”, да размаха пръст. Това няма как да не

подкопава доверието в добронамереността на външен спрямо семейството човек.


Интервю за puls.bg

Валентина Маринова

http://semeina-ekologia.org