Greenhouse gas concentrations in atmosphere reach yet another high

За да запазим надеждата за ограничаване на затоплянето до 1,5°C, което е идеалната амбиция на парижката споготба, газовите емисии с парников ефект трябва да бъдат намаляни със 7,6 % на година, всяка година, започвайки от идната и така до 2030та, според годишния доклад на Програмата на Обединените нации за околната среда (ПОНОС). Което се равнява на общо намамяне с 55 % между 2018 и 2030 г..

Всяко закъснение отвъд 2020та г. би превърнало „бързо целта за 1,5°C неосъществима“. И дори да се надяваме да ограничим затоплянето на +2°C, емисиите би трябвало да се намалят с 2,7 % на година от 2020 до 2030 г.

Но тези емисии, генерирани в частност от изкопаемите енергии, се повишиха с 1,5 % през последните десет години и няма никакъв знак „за това да са достигнли до върха си през последните години“, подчертава ПОНОС, подчертавайки новия рекорт на 55,3 гигатона на CO2 през 2018 г.

Един допълнителен градус спрямо прединдустриалната епоха

Светът вече е достигнал +1°C спрямо преидндустриалната епоха, водещ до умножаване на климатичните катастрофи.

И всеки допълнителен половин градус ще утежни следствията от климатичните промени.

Така и според ПОНОС, ако емисиите продължат с настоящия ритъм, планетта би могла да се затопли от 3,4 до 3,9°C от настоящия момент до края на века. И дори и държвите подписали Парижката спогодба да спазват задълженията си, термометърът ще се покачи с 3,2°C.

Все още е възможно

ООН уверява въпреки всичко, че все още е възможно да се остане под прага на +2°C и дори на +1,5°C.

Подписалите Парижката спогодба би трябвало да умножат амбициите си тройно, за да достигнат първата цел и петорно за втората. И тези ангажименти трябва да бъда последвани от незабавни действия.

Докато Парижката спогодба предвижда ревизия на ангажимента на държавите за COP26 в Гласгоу в края на 2020 г., до момента само 68 страни са се ангажирали да увеличат тяхната амбиция и сред тях нито една от най-големите замърсители от G20.

Някои от тези последните впрочем, които представляват 78 % от емисиите на планетата, са сочени с пръст от ПОНОС. Ако Китай, ЕС или Индия би трябвало да спазят настоящите си задължения за намаляне на СО2, то поне 7 члена, сред които САЩ и Япония, нямат подобни намерения.

Масивни инвестиции

Усилията ще минат също през масивни инвестиции. По този начин, в един сценарий с +1,5°C, ПОНОС споменава, че само за енергийният сектор са нужни инвестиции на стойност между 1600 и 3800 милиарда долара на година от 2020 до 2050 г..

И ако финансовите или социални разходи на този преход може да изглеждат фараонски, разтакаването би било още по-зле : „всяка година на закъснение след 2020 ще изисква още по-бърз спад на емисиите, което ще става все по-скъпо, невероятно и трудно“, настоява ПОНОС.

Швйцарската Радио Телевизия

https://www.rts.ch/info/monde/...

Писти

ООН лансира впрочем няколко писти за размисъл, за да може страните от G20 да направят полагащото им се в климатичната борба : забрана на новите въглищни електроцентрали в Китай, масово развитие на мрежа за обществен транспорт в Индия, или нови автомобили с „нулеви емисии“ до 2030 в САЩ.

Climate change skepticism: Investigation of an increasingly powerful movement

​

 

 

https://iztok-zapad.eu/tova-promenya-vsichko

„Ако глобалното затопляне е световен зов за пробуждане, всички сме в тежка летаргия... Не сме постигнали съществен напредък, твърди Клайн, защото очакваме решения от същите институции, които създадоха проблема... Интелигентният анализ на Клайн е необоримо доказателство, че част от отговора е в масовото пробуждане.”

„Това променя всичко” не е само книга, не само момент, не само движение. Тя е оръжие на справедливостта. Път за оцеляване.”

 

Виж също:

 

 

​