Опустошените общества на бившия Източен блок

ДУМАТА gaslighting (газлайтинг) e трудно преводима (1). Речникът Merriam-Webster обяснява значението ѝ като „дълготрайна психологическа манипулация върху определен човек, целяща жертвата да преоцени собствените си мнения, спомени и представи за реалността“. Ако упражните подобно въздействие върху дадена личност, твърде възможно е тя да изпадне в гняв, когато разбере, че е била подведена. Но ако е насочено срещу хиляди хора и засяга оценката им за голяма икономическа и политическа промяна, можете да очаквате много по-тежки последствия.

Всичко започна преди 35 години, през ноември 1989 г., когато възторжено множество започна да се изкачва по Берлинската стена, внезапно оказала се непотребна. От Полша до България, комунистическите режими се сгромолясаха. В бившите авторитарни държави се организират свободни избори, съветският флаг е снет от покрива на Кремъл… Студената война приключваше по необичаен начин: епохата възбуждаше оптимизъм, увереност, че бъдещето ще е по-благодатно.

Гражданите на Източния блок се възторгваха от установяването на демокрацията, премахването на ограниченията за пътуване, края на всеобщия надзор и потисничеството. Свободният пазар трябваше да измести овехтелите държавни предприятия, откривайки ера на икономически растеж. Скоро щеше да настъпи времето на консуматорското общество, за което мечтаеха населенията, отвратени от опашките пред магазините и недостига на продукти.

Рухването на плановата икономика щеше, разбира се, да промени и системата на гарантирана заетост, да сложи край на едно общество, осигуряващо социална мрежа, която поддържа основните потребности на всички хора. Гражданите обаче получиха уверения, че всичко ще бъде наред. На 1 юли 1990 г., деня в който западната марка се превърна в официална валута на Обединена Германия, канцлерът Хелмут Кол обяви по телевизията следния ангажимент: „Никой няма да изпадне в по-лошо положение от преди, а голям брой хора ще подобрят благосъстоянието си“.

Нещата обаче не протекоха, както бе предвидено. В повечето бивши социалистически страни разпадането на СССР предопредели упадък, по-продължителен и по-дълбок от Голямата депресия през 30-те години на миналия век. Той причини опустошителни щети в живота на 420 милиона души, 9% от световното население. Спад на производството, хиперинфлация, спад на раждаемостта, експлозивен ръст на неравенствата и престъпността, масова безработица и премествания на населения, повишена смъртност – все хуманитарни щети, безпрецедентни за мирно време.

„Твърде голям шок, недостатъчна терапия“

ПРЕЗ десетте години, последвали преминаването към капитализма (2), в 27-те посткомунистически страни, които изследвахме с Мичъл Оренстин, 47% от населението изпада под нивото на бедност, определено от Световната банка за този район (5,50 долара на ден). Между 1990 и 1998 г. брутният вътрешен продукт (БВП) на човек от населението в бившите съветски републики е спаднал със 7% годишно, тъй че през 1999 г. най-малко 191 милиона мъже, жени и деца са изпитвали тежки материални затруднения.

Това пропадане е оставило следи включително във физиологично отношение. През 2017 г. Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) констатира, че пълнолетните лица, родени в началото на 90-те години са средно с 1 сантиметър по-ниски от родените през предишното и следващото десетилетие (3) – разлика, подобна на тази, която изследователите наблюдават при лицата, родени в райони на войни.

Някои западни съветници бяха предвидили трудностите и дори заговориха за „шокова терапия“. Но смятаха, че всичко ще премине като неприятен период, а радостта от политическата свобода ще поддържа стабилност сред населението. „Когато хората желаят коренни промени, те са готови да приемат доста големи изпитания, за да ги постигнат“, твърдеше шведският икономист Андерс Аслунд през 1992 г. (4).

Първият тревожен сигнал прозвуча още през 1993 г., когато руските избиратели гласуваха срещу процес на реформи, протичащ с прекалено голяма скорост. В бившия Източен блок милиони хора загубиха работата си или бяха принудени да се пенсионират преждевременно, а освобождаването на цените, макроикономическата нестабилност и хиперинфлацията топяха спестяванията им. Докато бившите политически елити се превръщаха в нова хищническа олигархична класа, престъпността и корупцията разяждаха обществото. В резултат на невиждани по-рано нива на неравенство се оформиха шепа хипербогати и цели армии от бедни.

Отчитайки санкцията на избирателните урни, Строуб Талбот, тогавашен съветник на президента Бил Клинтън, заяви, че ходът към свободен пазар е причинил „прекален шок и недостатъчна терапия“. Известният унгарски икономист Янош Корнай, застъпващ се първоначално за силови методи, изрази безпокойството си от „ваймаризация“ на Източна Европа. „Спадът на реалните доходи на голяма част от населението и непознатото по-рано явление на масова безработица породиха широко икономическо недоволство, пише той през 1993 г. Ако интензивността и обхватът на това недоволство стигнат до критичен праг, това ще доведе до сериозни проблеми“ (5). Напомняйки за условията, улеснили достъпа на Адолф Хитлер до властта, той подчертава, че „икономическото разочарование създава плодотворен терен за демагогия, лесни обещания и израстване на авторитарни ръководители“.

Тези предупреждения остават безрезултатни и това поставя начало на газлайтинга. В пряк отговор на Талбот, министър-председателят на Естония Март Лаар заяви, че „руснаците се нуждаят от още повече, а не от по-малко шокова терапия“. В статия, публикувана от Ню Йорк Таймс през 1994 г., той приема, че „сред народите от района недоволството нараства“  (6). Но вместо да признае за съвсем реалните им страдания, Лаар ги сравнява с „разглезени деца“, които „проявяват склонност да се превърнат в непокорни, арогантни и тиранични възрастни“.

Докато „голямата депресия“ на посткомунизма продължава през 90-те години, агенциите на ООН започват да събират документация за въздействието ѝ върху здравето и благосъстоянието на хората и да изявяват тревога за дългосрочните политическите последици. През 1999 г. доклад на Програмата на ООН за развитие (ПРООН) показва, че след 1990 г. алкохолизмът, наркоманията и самоубийствата са причинили смъртта на 9,7 милиона хора в зряла възраст (7).

Опустошението не вълнува особено твърдите привърженици на „свободния пазар“. Вместо да пледират за промяна на курса, те приспособяват начина си на говорене. Приемат, че рецесията няма да е толкова кратка и повърхностна, колкото е предвидено, но друго решение няма. Обясняват, че избраният метод е най-кратък и ефикасен. Световната банка признава, че в Беларус – чието авторитарно правителство се възпротивява на шоковата терапия – населението е пострадало по-малко от другите, но дори тогава западните икономисти не променят мнението си, а поставят под съмнение статистическите данни, документиращи всеобщата криза. През 2001 г. Андерс Аслунд твърди, че сривът през 90-те години е „мит“ и че преминаването към капитализъм „може по същество и да не е подронило благоденствието“ (8). Излиза, че жителите на Източна Европа не само не са пострадали от най-тежката криза от 30-те години насам, но че такава въобще не е съществувала. Учебникарски пример за газлайтинг.

Да се плати цената на политическата арогантност

ОПАСЕНИЯТА от „ваймаризация“, изразени през 1993 г. от Янош Корнай, изглеждат днес пророчески. Авторитарни ръководители като Владимир Путин в Русия или Виктор Орбан в Унгария се появиха в няколко страни в отговор на устойчивото чувство на фрустрация пред неизпълнените обещания на демокрацията и свободния пазар, както и на усещането, че засегнатите страни изпадат в по-ниска категория на западното семейство. Макар че обединяването на Германия показва, разбира се, и добри страни, голям брой източногерманци все още смятат трите последни десетилетия за „тридесет години индивидуално и колективно оклеветяване, дискредитиране, осмиване и презрително изключване“, обяснява университетският преподавател и есеист Дирк Ошман в книга, публикувана през 2023 г. (9).

На последните местни избори крайнодясната пария „Алтернатива за Германия“ (AfD) постигна безпрецедентен успех в източната част на страната. Тя се класира на първо място в Тюрингия, с близо 33% от гласовете. Спечели 30,6% в Саксония, заемайки второ място, малко зад християндемократите. Класира се също втора в Бранденбург, с 29,9% от гласовете, на само 1,2% след социалдемократите.

Ако комунизмът „по съветски образец“ бе катастрофа за много хора, то късогледият триумфализъм на Запада в края на Студената война предизвика катастрофален преход към капиталистическия пазар. Светът плаща днес за тази политическа арогантност. Газлайтингът, който западните ръководители упражниха спрямо народите на Източния блок, не оправдава военната инвазия в Украйна. Той не оправдава и репресивните политики на Орбан в Унгария, нито може да оправдае депортирането на имигранти, предлагано ат AfD.

Но когато сееш семената на опустошение, трябва ли да се изненадваме от това, което се появява?