Солидарност с медицинските сестри: здравето не е бизнес!

 
 
 
Козлодуй, Казанлък, Карлово, Враца – медицинските сестри в цялата страна стачкуват или са в стачна готовност заради мизерните заплати и унизителни условия на труд в общинските болници. Трудът им е тежък и отговорен, на техните грижи ежедневно разчитат десетки болни, а заплащането им е минималното за страната. 580 лв. (с увеличението!) за грижи за умиращи хора, за безсънни нощи, за претоварване и нерви! Как при тази подигравка въобще са останали медицински сестри у нас, а не са се изнесли всички да работят в чужбина, както все по-често се случва, е цяло чудо. Тези протести оголват още повече жестоката реалност на българското здравеопазване, в което общинските болници са хронично недофинансирани и оставени на бавна, но сигурна смърт.

На грижите в общински болници разчитат близо 2 млн. души годишно – предимно възрастни и социално слаби пациенти, много от тях трудноподвижни или неможещи да си позволят финансовото бреме на пътуването до областен град, за да се лекуват. Това са най-вече нашите възрастни родители, нашите баби и дядовци, хората от изолирани и потискани малцинства.
 
Всяка година се отделя все по-голям бюджет за здраве, но те не отиват за тези, които наистина се нуждаят от безплатно или леснодостъпно здравеопазване, за да помагат на обществени болници и пациенти, защото голяма част от тях биват насочвани към частни клиники и заведения, работещи “на печалба”. А че те не приемат и не лекуват най-нуждаещите се, няма значение.
 

В последните години се закриха десетки общински болници, а останалите са принудени непрекъснато да трупат дългове, неизплащането на които застрашава съществуването им, заради системата на финансиране на тези заведения. В България когато една болница оперира в обезлюден регион и лекува хора, които нямат възможност да доплащат от собствения си джоб за скъпоструващи лекарства и терапии, то тази болница е обречена да трупа дългове, а в един момент и да бъде закрита. Защото се е държала като болница, а не като търговското дружество, в което иска да я превърне здравната система, която се подчинява на пазарна логика и трупането на печалба.

Методично и последователно здравната система у нас скъсява живота на някои от най-големите групи болни – сърдечно и бъбречно болните, онкоболните, диабетиците – като непрекъснато въвежда нови и нови лимити за броя процедури, които покрива, нови и нови изисквания за доплащане на лекарства и терапии, които доскоро са били покривани изцяло за болните. Т.нар. реформи са просто пореден предлог да се орязват още повече средства за лечението на най-уязвимите.

Зад пазарно звучащи думи като “ефективност” и “целесъобразност” в здравеопазването стои не желанието лечението да е ефективно и да спасява и съхранява нечий живот. Не! Ефективността е изцяло икономическа – по кой начин ще се намалят разходите и увеличат приходите от болните и умиращите.

Здравната система е най-явният пример за смазващите ефекти на пазарната логика, която се вкарва на всяко обществено и социално ниво в България – в образованието, здравето, социалната система и редица други. Тези системи не могат и не трябва да функционират като търговски дружества. Те трябва да са солидарни, социални и добре финансирани, а работещите в тях – достойно обезпечени за труда и усилията си, без които обществото не може да функционира нормално.

Затова изказваме пълна солидарност с борбите на медицинските сестри – стачките в отделните градове са отлично начало, следващата стъпка е национална браншова стачка.

 

Аман от печалбари, искаме достоен живот!




  Виж също: 

Протестите на медицинските сестри: хроники на една борба за всички нас

Първо ги игнорираха…
Беше януари 2019 г., а медицинските сестри започнаха да задават неудобните въпроси към властта и бизнес елита: Защо медицинската сестра се грижи за десетки пациенти на смяна, а заплатата ѝ е колкото минималната? Защо се преработва до степен, че вреди дори и на собственото си здраве? Защо има недостиг на сестри и защо те масово емигрират на Запад? Защо медицинската сестра е принизена до работеща беднячка? Защо болниците са търговски дружества, заинтересовани от печалбата, а не от здравето на болния? Защо всички сме равни, но едни се лекуват в уредени частни клиники, а други гният в държавни и общински отделения с течащи покриви и без парно?



++++



информационен бюлетин на борбените медицински сестри


http://sestri.avtonomna.com/



Защо трябва да подкрепим медицинските специалисти?

По официални данни в здравната система в страната не достигат повече от 30 000 медицински сестри. Медицинските специалисти напускат масово страната, в търсене на по-добри условия на труд и заплащане извън България. Тези, които остават, за да се грижат за нас и нашите близки, са подложени на тежка експлоатация, непосилни смени и мизерно заплащане. Много от тях отдавна са в пенсионна възраст, но не могат да се пенсионират, защото просто няма кой да ги замести. 

 


Асоциацията на ИТ специалистите в подкрепа на медицинските работници

До медицинските сестри, медицинските специалисти и техните другари от София, Варна, Сливен, Карлово, Пазарджик и други градове, подкрепящи исканията срещу търговските дружества в здравеопазването и борбата за достоен живот на всички свои колеги


Кой убива българското здравеопазване?

[...] Преди още една трета от нас да падне жертва на поредните „реформи“, трябва да накараме системата на здравеопазването да работи за нас – участниците в нея. Всеки пациент и медицински работник трябва да може да упражнява контрол върху нея, наравно с богатите лекари и държавните чиновници. МЗа да преодолеем тези проблеми, мерки като повече контрол над разходите на НЗОК и следене на болници и лекари са крайно недостатъчни. Имаме нужда от радикално преосмисляне на целия модел, по който функционира здравната ни система през последните 20 години – премахване на търговския статут на болниците, премахване на режима на клиничните пътеки и пълна реорганизация на сектора в полза на работещите в него и пациентите.



++++



„Всичко касае всеки един! Апелирам да се събуди този народ!“

Когато протестират, нека да ги подкрепяме. Всичко касае всеки. Защото, ако аз не работя в здравната система, да, но всички сме пациенти. Ако не ни касае образованието, касае ги децата ни, внуците ни. Разбирате ли, всичко касае всеки един от нас. 
Ама какво значи това? Това, което са постигнали развитите страни, е само така: протести, стачки, искания, неспиране, просто неспиране. Няма друг начин! Апелирам да се събуди този народ! Всеки трябва да си потърси правата! Пенсионерът, здравният работник, санитарят, шофьорът, всеки! 

Надежда Маргенова, протестираща мед. сестра: „Аз се обрекох да бъда работеща беднячка“ 

Бих разделила злоупотребите на две нива. Първото е именно това на частната болница – хора с мениджърски нюх и подкрепа от силните на деня използват правото на частната болница да се финансира от здравната каса.
Другото ниво на злоупотреби, породено от модела, е на ниво държавни и общински болници. Те също залагат на свръххоспитализации, но този приход им трябва, за да не фалират. Далаверата е на ниво управление.