Приказки от Вълшебната гора - край

              към 3 част

Още няколко секунди оставам загледан в посоката, където изчезна Господарят.

Така е – ние, Владетелите трябва да се подкрепяме в трудни моменти, да си помагаме…

Е, сега времената са трудни – Расите са разединени както никога, Старите земи западат, от север все по-често идват тревожни вести за нападения на варварски племена…
Преди да тръгна към владенията си поемам за последен път с пълни гърди мириса на борова смола.

Шишарката, която ми даде Господарят вече пари в ръката ми.

„Време е”! – подканва ме Магията и разпръсква вълмата от мъгла в краката ми.

„Елаааааааааа…”

„Елаааааааааа…”

„Елаааааааааа…”

„Аз съм стара като Земята.
Аз съм мъдра като Водата.
Изгарям като Огъня.
И съм буйна като Вятъра...”

Виждам как надалеч в мрака на боровата гора проблясва нещо, към което ме води Магията.

Когато приближавам на няколко крачки, сърцето ми трепва – стотици окапали нежни брезови листа са оставили златните си следи за да ми покажат пътя към Еруул.

Тръгвам по блестящата златна пътека към обичното ми Кралство.
Не след дълго, вековните борове постепенно отстъпват място на рехави млади фиданки, а когато и те свършват, виждам пред себе си Белите стражи на Вълшебната гора.

Многохилядната армия на белите елфи от Еруул ме привества с радостни възгласи а вечерния вятър развява знамена с изобразен на тях разярен грифон, вдигнал над главата си вълшебният меч Аракуайа…

„Ерууул, Ерууул, Ерууул, Ерууул, Ерууул!”

……………………………..

Отварям очи…

Полегнал до брезата се любувам на няколкото пухкавите облачета, играещи на гоненица с Вятъра.
Счупеният брезов клон, забит в земята трудно би могъл да бъде меч…
Огнения залез хвърля кървави проблясъци между клоните на белите дървета.

Усмихвам се на брезите наоколо и чувствам необятното спокойствие в душата си.

Всеки може да си представя, но малко мечтаят …

Всеки може да гледа, но малко виждат…

Всеки може да усеща, но малко чувстват…

Всеки е чувал за Магията, но малко са я откривали…

Стара като Земята.
Мъдра като Водата.
Изгаряща като Огъня.
Буйна като Вятъра...
Тя е там…

Във Вълшебната гора на Еруул…

А ти…

Откри ли я?