Полетът към България беше също толкова ужасен, колкото и чувството в мен, че върша нещо нередно. Сега, на половината път към дома, идеята да оставя всичко зад гърба си и да продължа по старому, ми се виждаше не чак толкова привлекателна, колкото онази сутрин, когато взех това решение. Оставих Нина сама в Америка, разстроена, с подути от плач очи и с много объркани мисли. Знаех, че ме обича и че надали ще има смелостта да открие друга жена, друг ...

Видях го вечерта, когато Нина празнуваше повишението си в старша. Беше ме завела в едно уютно клубче на кокетна уличка в центъра на града. Пиехме ледени мартинита с маслини, комбинирани с ароматен червен вермут. Бяхме само двете. Не обичахме да излизаме в компанията на другите, още повече на амеликанците, защото те имаха навика да говорят прекалено много и да не казват нищо съществено. Бяха твърде далеч от манталитета на българите, от нашия мант...