Срещата

Видях го вечерта, когато Нина празнуваше повишението си в старша. Беше ме завела в едно уютно клубче на кокетна уличка в центъра на града. Пиехме ледени мартинита с маслини, комбинирани с ароматен червен вермут. Бяхме само двете. Не обичахме да излизаме в компанията на другите, още повече на амеликанците, защото те имаха навика да говорят прекалено много и да не казват нищо съществено. Бяха твърде далеч от манталитета на българите, от нашия манталитет. Стояхме на щъркелите, с облегнати лакти на масата и разговаряхме за хората около нас. С течение на времето се научихме да се забавляваме, обсъждайки разнообразието от човешки нрави и характери и превърнахме това забавление в игра, която ни доставяше не само удоволствие, но и ни откриваше непознати неща от тайните на другата. Виждахме красиво момиче да стои само на бара, облечено в малка черна рокля с чантичка-портмоне в ръка и шарещи, притеснени очи. Нина пускаше въображението си на воля и ми разказваше развитието на вечерта. Среща на сляпо от интернет, дъртак, представил се за симпатично момче, което обича джогинга и пикниците сред природата. Самотна девойка, страдаща от красотата си и от високите си изисквания за мъжете се впуска в непознатото и остава разочарована – без любов, без секс, само с любимата котка и кутия сладолед пред телевизора. Аз развивах мрачната страна на нещата. Красавец, напълно наясно с влиянието се върху жените, получавал толкова много, че вече не се изненадва от нищо, търси непознати изживявания, граничещи с лудостта. Запознават се по интернет. Примамва я с мили думи и кавалерско отоношение. Кани я на среща. Виждат се. Тя го харесва. Поръчва й изискан коктейл с много аромати и вкусове. Тя отива до тоалетната. Той пуска наркотик в чашата й. Дрогира я. Извежда я от заведението под предтекст, че е пияна и я завежда в дома си. Завързва я. Изнасилва я. Причинява й болка. Прави го отново и отново. Задоволява нуждата си да се чувства силен и господар и когато се насища я убива. Разчленява тялото й и го захвърля някъде в океана. И продължава да търси нещо друго. Нещо неизпитано. Същата тази вечер на импровизираното празненство, разказвах на Нина една такава страшна история. Тя беше вперила очи в мен и ме гледаше с онази нейна сладка доверчивост, която винаги причиняваше леки спазми на удоволствие между краката ми. Бях пуснала въображението си на воля и съзнанието ми рисуваше все по-черни и по-немислими картини, които тя попиваше като гъба. Когато приключих с разказа ме погледна в очите и едвам доловимо промълви.- Нармада, незнам как го правиш, но всеки път ми изкарваш ангелите и започвам да се чудя дали наистина само ми разказваш небивалици, или си извършила всички тези ужасне неща в действителност. Толкова ме стъписа, че трябва да отида до тоалетната и да повърна…Засмях се. Смях са далго и неудържимо….- Не съм ги извършила, Нина. Иска ми се да ги бях извършила. Но не умея да прикривам добре следите си, а не си заслужава да лежа в затвора през остатъка от живота си заради Филип.- Филип ли е пред очите ти когато ми разказваш всичко това?- А ти как мислиш?Приятен женски смях граничещ с хлапашки кикот се разнесе от нашата маса и много очи се обърнаха към нас, любопитни да разберат какво го е породило. Нина стана и взе със себе си малката кафява чанта, която й бях подарила при екскурзията в Крипъл Крийк. Хвърли ми дяволита усмивка и закрачи към тоалетната. Останах сама. Отпих голяма глътка от мартинито и вдигнах другата чаша, за да завърша коктейла с вермут. Тогава го видях. Над ръба над чашата ми две горещи ощи се бяха вторачили в моите. Стояха неподвижно. Пронизваха ме, изгаряха ме. Почувствах силната вълна на хиляди малки иглички по гърба си. Цялото ми същество реагира. Краката ми изтръпнаха, коремът ми се сви и онази тръпка на удоволствие между бедрата ми, която Нина успяваше да породи, сега се върна с още по-голяма сила. Какво става? За тази една година мъж не беше пораждал такова усещане в мен. Споменът за Филип беше прекалено силен и успяваше да заглуши всичко още в зародиш. Но не и този път. Сега Филип дори не изплува на повърхността. Вместо него виждах само тези дълбоки очи, в които потъвах без съпротивление. Гледах го, той гледаше мен. Нямаше нужда да говорим, нямаше нужда да се усмихваме. Неизреченото говореше много повече от безмислените думи. Имаше някакъв блясък в тези очи. Странен, необикновен. Разтърсващ. Знам, че виждаше същият и в моите. Това го привлече. Като магнит, насочен към срещуположния полюс. Присвих очите си, за да го разгледам по-добре. Веждите му се сключваха в съвършенни дъги над очните ябълкки, а високите скули и силно изразената челюст излъчваха мъжественост. Намаше нужда да отгатвам. Животът му бе изписан на това лице. Живот, като моя, съдба, позната до болка. Уплашх се. Винаги съм мислела, че няма да октрия човека, когото сънувах нощем и инстинктивно усещах, че ще позная в момента, в който го видя. Бях реалист и захвърлях това видение в най-отдалечената част на мозъка си. Заключвах го и заравях ключа. Насочвах всичките си сили към действителността, но нещо все ме спираше да се отдам изцяло. Спираше ме съзнанието, че някъде там остава последната част от пъзела. Спираше ме до този момент.Чувствах се така, все едно летя към бездънна пропаст. Страхувах се, но и бях любопитна да разбера какво има долу. Дори само погледът му ме стопли и беше достатъчен, за да разбера, че ключът е изровен, а вратата отворена. Сигурност. Почувствах се в безопастност. Но как? Та аз не го познавах. А имах усещането, че той е бил до мен през целия ми живот. Наведох глава и поставих чашата върху масата. Извадих цигара от пакета и я стиснах със зъби между устните си. В този момент чух звука от запалката. Знаех, че е той. Вдигнах очи и потънах в неговите. Задържахме погледите си така около половин минута. Стори ми се цяла вечност. Исках да свърши, исках да продължи завинаги. Прибра запалката в джоба си, наклони глава до ухото ми и прошепна тихо:- Ще те открия…После си тръгна. Не се обърнах. Останах така както бях. С цигара в лявата ръка, облегнала дясната на масата, с присвити в коленете крака и поглед впит в чашата. Три думи кънтяха в съзнанието ми. Три думи преобърнаха живота ми за секунди. Знаех, че времето е дошло. Миналото се сля с настоящето, а бъдещето най-сетне разкри лицето си…