Нагоре

19 август 2007, 14:29 Публикувано в Дабъл проза- 2P | 2 коментара , 591 прочита
Категории: Любов
Я и аз да драсна нещичко тук, че отдавна не съм го правил. Нещо за моята Скрежанка...

Част първа
Ден след ден все по нависоко ме изкачваш.
И нямам страх от падане, защото няма връх отдето да погледна надолу.

Малко нескопосано, ама съм изгубил тренинг ;)) Да минем на част втора:

Част втора
Летим със теб из небосвода син.
И все е син, защото всеки облак качва ни нагоре.

Да, това по ми хареса. Ама нека го направя трилогия:

Част трета
Така без връх реших да погледна надолу.
Една планета малка - хич не ми се вие свят, навсякъде наоколо звезди - безкрай.