Я и аз да драсна нещичко тук, че отдавна не съм го правил. Нещо за моята Скрежанка...
Част първа
Ден след ден все по нависоко ме изкачваш.И нямам страх от падане, защото няма връх отдето да погледна надолу.Малко нескопосано, ама съм изгубил тренинг ;)) Да минем на част втора:
Част втора
Летим със теб из небосвода син.
И все е син, защото всеки облак качва ни нагоре.
Да, това по ми хареса. Ама нека го направя трилогия:
Част трета
Така без връх реших да погледна надолу.
Една планета малка - хич не ми се вие свят, навсякъде наоколо звезди - безкрай.