Интеграция на деца с болестта на Даун в масовите детски заведения


Първо бих искала в общи линии да опиша клиничната картина на самата болест:

Тя спада към заболяванията свързани с умствена изостаналост, вродено разстройство, което в повечето случаи има органична етиология. Факторите, които  предизвиквват са : пренатални, хромозомни, генетически,инфекционни и социокултурни.

Дължи се на хромозомна аберация( тризомия 21) и е с по висок риск при родилки над 35 г. диапазона на умствената изостаналост варира от умерена до дълбока. Съчетава се с характерен фенотип – малки очи с епикант, широк нос, обилно слюноотделяне и голям език, маймунска бразда  на дланта. Половата система е недоразвита. Болните са податливи на инфекции по често от здравите деца. Настроението им е еуфорично, поведението е подражателно..........

Още много може да се пише в тази насока .  След всичко казано, можем да си направим извода, че за един учител е непосилно да се грижи за 34 – 36 деца ( здрави ) и в същото време да се изисква да е майка ,психиатър, джипи, приятел и за едно такова дете. Нямам нищо против интеграцията , но днешните родители я разбират погрешно. В сборни групи се води дете с такива заболявания, и то , за целия ден. На  тази жега здравите деца едва издържат, а то милото - с ръце на уши заради шума на връстниците си, които го имат за бебе, а и така се обръщат към него, седи само на едно килимче до полата на госпожата, и нищо не е в състояние да го зарадва, или заинтересува. Това са днешните родители........

Децата сякаш са пречка или наказание за някои от тях. А какво е виновно ТО, нищо не разбиращото, никому ненужно дете. Това добре, но лошото е когато реши да се развълнува за нещо - резултата от това е един и същ – агресия. И когато си го отнесе друго дете от групата, се хващаш за главата и се чудиш -  и да му се скараш - полза няма следващия път пак ще се случи. То не е разбрало, че е причинило болка някому. После се чудиш как да обясниш на другото дете, че това не се прави. Не можеш да обясиш, че въпреки лошата постъпка, не си се скарал на болното – именно то е нарушител на етичните  правила в групата. А най накрая идва големия проблем – как да обясня на родителите, че детето им за пореден път е оскубано жестоко, блъснато, ударено. Когато се помъча да помоля майката на “болното” дете да го задържи у дома за летния период, тя увърта, и си търси правата – заплашва едва ли не. Нямаме  право да не го приемаме. Тази майка получава от държавата пари за това, че гледа болно дете , а не е и никак бедна. Защо държавата плаща на хора, които гледат да се отърват от отговорността да си родител?

Моето мнение  е,  да има специални центрове към няколко детски градини с хора специалисти психолози, рехабилитатори, и др. И деца с такива увреждания да се насочват към тези детски градини. Но там децата да са до обед, защото те имат нужда от майчина обич и подкрепа, а не от контрола на друг човек, чужд за тях. Но за това нека да размишлява министър Вълчев - ние само можем да се ядосваме на немарливи родители с огромни правомощия.................