Шуми Марица

Тази седмица-все тъжни новини. Разбрахме, че американците май не са ходили до Луната. „Тейк ит изи, Боб”- момчето, опъвало с въже нагоре в студиото астронавт от Аполо 17, за да докарва на безтегловност. Те това е доказателство! Преди това знаехме, че не е имало Холокост, че не Хитлер, а Сталин е виновен за Втората световна, че евреите са измислили всичко и сами са съборили кулите-близнаци. Така де, как да не кажеш в туй смутно време:

В Русия съм, в Русия!

Така сме свикнали, защото всички се лъжем, шумим, лаф да става.

На туй отгоре джакпотът от всенародния спорт предвидливо падна по Великден, когато цените на фишовете са здраво надути и има милиони балъци. Не може да няма шашма! Задължително с единично фишче(демек, и бедните могат) Нали, който и тотоманяк да питате, ще ви каже,че фишовете се обработват и се избира неиграна комбинация, че се манипулират топките, или предаването се режисира, чрез предварително заснемане в студио. Дават се парите на ”наши” хора, за временно ползване срещу комисионн. На посветените много тесен кръг от хора-затова комисиите са едни и същи.

"Тва е разработка на военните, Славчо!"

Ха да ги видим на площада и с теглене на топките на ръка!

Абе изобщо, всичо май е медийна шумотевица; баламосват ни за рейтинги чрез сензации. Ама не нам- нашия вроден скепсис ни предпазва, щото си знаем, че нищо не зависи от нас, а от ония, неосветените.

„Защо, според теб, спряха мелодия на годината, а ?"

И като казах Славчо, се сетих за най нашумялата тема тези дни. Стотици и хиляди гледаха и прочетоха интервюто за нещастието, сполетяло звездата, плакаха и страдаха с него. Първо, да се уточним. Пожелавам на Слави да се пребори с болестта си и му стискам палци-така, както бих го пожелал за всеки от вас. Използвам интервюто като повод за разсъждения по общи за синца ни въпроси, защото е показателно за нивото на мислене на преобладаващата част от нас и пълно с клишетата и противоречията на народния дух. Не случайно Слави проби в тази среда и стана неин кумир. Когато някой въплъщава чертите на народния характер, въпрос на кратко време е той, характерът, да стане социална реалност, пише Райх. Или в случаят- да се осребри чрез медийна слава. Няма да се занимаваме със страничните линии на споделеното, примерно, за нравствеността на мутрите, като едни добри пичове - и очите им едни добри, като на Ленин. Нито върху политическите му разсъждения.

Ако знаех само аз
номера на Господ Бог,
щях да му звънна...

Комуто много е дадено, от него много и се иска. Да е пример за племето, докарало ценностите и вярата до езическо обожествяване, като изисквания към Небето за пряк резултат-нещо като давам ти-искам, като вярвам ти, Боже, ако ми помогнеш ся, на момента, да ми се размине нещо, да забогатея, да прекарам някой и т.н Религията, като абстрактна философия, е сборник от ценностите и изисква едно по високо общо ниво на ума. Българите са били заети с оцеляването си и вярата в Бога не им е помогнала много и постепенно са загубили наръчника за нравствени ценности и добродетели-от поне няколко века. Религията не е опиум тя е свободата на личността. Нихилистичното общество като последица вярва в Бога-матер, материя. Атеисти- родители имат деца-циници. Душевният склад на нацията се пълни със зловония. Обезверените поколения вземат стъклото, пречупено през отчаянието им за диамант. И винаги, когато я няма вярата в Бога и столетните ценности и традиции, няма кой да предпазва от заблуждения, близки до слепота и задължително идва времето, когато всеки решава, че може всичко. Когато моралната девалвация и нихилизма залеят бита, въпрос на шанс е кой ще извика пръв"В името Божие!". В” Зорба Гъркът” с пребиха с камъни пред църквата в Крит вдовицата, крещейки този лозунг, с пълната увереност, че вършат нещо богоугодно

Щяхме да се разберем:
аз за него, той за мен
нещо да свършим.

Човекът държи в ръцете си всичко, благодарение на волята и амбицията си и се възхищава от самураите. А защо на и на Ницше. Същевременно-всичко е карма, и просто трябва да приемаш нещата, такива, каквито са и не зависещи от теб. Когато вървиш нагоре и забогатяваш-всичко се дължи на качествата ти, но когато те чукне нещастието-става карма.Но доколко тогава имаш свободна воля, доколко битието и случващото се е предопределено, и доколко не? Не е ли това забогатяване само условие за да получиш някой важен урок? Не са ли уроците, според егото на човека? А ако блъскам като луд, вервайки само на това, което очите ми виждат, не е ли причина именно прекомерната ми амбиция за „кармичните” уроци? Кой може да отграничи даденото от зависещото от мен? А защо някои печелят милиони от тотото? Лъжа ли е масово разбиране за успеха като попадане на точното време, човек и място? А дали успехът на елита се дължи накачествата му или на това, че са попаднали на самото място, по нужното време. Или защото всеки народ си заслужава точно определен елит, който произлиза от него и е като него. Неразбрал,че Смисълът е друг-в движението по моста между материята и духа. В посоката-напред или назад.

Всеки стига до Бога по по свой собствен начин: някой — с увереност, друг — с отрицание, а трети — със съмнение. Четвърти, мнозинството, с уроци. Но всички –накрая, а някои непродствено преди да се изправят пред Него..Суета, всичко е суета-е най честия им извод тогава, шум от река, който отминава

Турците имат поговорка за този момент:"Kefenin cebi olmaz..."-Саванът джобове няма..