Върнете се към BgLOG | Профил | Публикации
всички ключови думи
Вярвам, че детските мечти са изключително важни за развитието на децата и изобщо на човечеството.
Мисля си, че малко съм си обръщала внимание на мечтите като дете, а и това не бе важно, заради атмосферата, в която пораствах.
Всъщност бе важно да не се отклонявам от Бог и от религията, защото по-важно от това нямаше. Мечтата ми бе натресена от чужди страхове. Трябваше да мечтая за спасение и вечен живот след смъртта. А изобщо като дете не исках да мисля за смъртта, та тъкмо се бях родила.... Таях страхове за живота си, които дълго разнасях със себе си по пътя ми.
На колко от нас още от деца им се казва какви да бъдат? Колко от вас натрапват на децата си какви да бъдат?
Вярно е, че трявба да се възпитават, като им се поставят определени граници, но от къде знаем до къде са тези граници?
Ако не обичме себе си и някъде дълбоко подсъзнателно прехвърляме това върху детето си, дали пък така не го спъваме някъде?
Вярвам, че най-здравословно за децата е да ги гледаме с респект, любов и трепет какво ще ни поднесат на белия свят? Защо непременно си мислим, че нищо не знаят, не могат и изобщо само ни нервират... ако имаме такива очаквания от децата, то ние непременно ги спъваме някъде!
И така, когато пораснах разбрах кое всъщност беше Голямото ВАЖНО: Да не си подценяваме вътрешните стремежи и желания, защото може би те са пътят към нашето призвание и щастие.
И реших, че никога не е късно да помечтаеш истински!
Но трябва наистина да знаеш да обичаш, да знаеш в какво вярваш и какво искаш, а и как го искаш!
Не спирайте да мечтаете, но и го првете възможно най-съзнателно!
Съгласна съм с изложеното в поста , важна е любовта с която гледаме децата си . Това да ги научим да обичат и да следват своите мечти и желания , без да се страхуват. Много родители следват своите мечти за децата си и не осъзнават че ги лишават от правото самите те да мечтаят. Аз съм имала късмета да се самонасочвам и самовъзпитавам, моите родители бяха обикновени хорица, нямаха мъдроста да ни покажат многообразието на света и всичко около него, но ни предоставиха спокойствието на едно здраво и сплотено семейство. Това никак не е малко, дори може да се окаже по важно от много други елементи оформящи подрастването и съзряването на едно дете. Благодарна съм им, за стабилността и семейните ценности на които са ме научили. Сега аз се опитвам да дам същото на моите деца, уви живота ми се разви по своя логика и сега живея сама и се старая да компенсирам явилата се липса.
Но това е живота има свой път, неразбран от нас.
Не спирайте да обичате децата си и да ги подкрепяте в техните мечтания.
благодаря ти още веднъж за хубавия коментар.
Този отговор към теб е нов, защото някакво чувство ми подсказваше да ти прочета отново коментара. Трябва да си призная, че не прочетох напълно внимателно, защото правих и други неща на компютъра.
Съжелявам за положението, в което се намираш и ти стискам палци да намериш спокойствие и радост!
Това, което написах преди малко за себе си, че ми е трудно да вървя и да живея в реалността тук и сега май се потвърди. Колко е важно човек да живее така, че наистина да е адекватен тук и сега.Надявам се все някога да го науча!
Ще се радвам на следващи коментари от теб!
Лека вечер!
Поздрав!
Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!