Съдбовни грешки

 Леле, леле, леле...

Връщам си се снощи от София към Пловдив и съм недоспал и изморен.

Нищо - до мен във влака се оказа сладка девойка, облечена със стил. Според  записките, които маркираше и според папката 50х35, мисля че най-вероятно е била студентка по вътрешен дизайн (може би в НБУ) и може би е рисувала добре. Кеф ти тема за разговор. Заснощи пак се бях захванал за малко да драскам анимационни личица покрай Cartoon Network. Супер! Една интересна позната в повече!

Уви - можеше да шибна една главичка на предната седалка, когато девойката  слизаше една гара преди мен с папката си в ръка. Преди това в унес се чудих защо пък да я заговарям, дремех или четях детски психологии...

И де да беше само това тая седмица. На отиване към София пак се оказах до една... Тя не беше чак толкова елегантна и т.н., но пак щеше да е по-забавно да бърборя, отколкото да дремя. Освен това имах и друг късмет - седяхме двамата на първия ред на втория етаж на автобуса, докато пред нас се откриваше приказната гледка на побелялата магистрала и на парцали се сипеше сняг. Беше сутринта на втори януари 2008-г. - почти като в "След Утрешния Ден"...

Леле...

И тогава бях недоспал и сънлив. И притеснен, защото предната вечер в 19 ч ме бяха викнали малко изненадващо "запас" в София и закъснявах. И тогава пак не бях адекватен...

Уфффф...

Трябва да си напиша на едно листче за дни, в които пътувам и съм недоспал.

Колкото и да ти се спи във влак или автобус, преди да дремеш - говори!

Лошото е, че в такава сънлива адекватност се крият големи рискове,  защото заради сънливостта пак си неадекватен и после може пак да удряш главички на седалките... И все пак...

Колкото и да ти се спи във влак или автобус, преди да дремеш - говори!