Съдбовни грешки
Леле, леле, леле...
Връщам си се снощи от София към Пловдив и съм недоспал и изморен.
Нищо - до мен във влака се оказа сладка девойка, облечена със стил. Според записките, които маркираше и според папката 50х35, мисля че най-вероятно е била студентка по вътрешен дизайн (може би в НБУ) и може би е рисувала добре. Кеф ти тема за разговор. Заснощи пак се бях захванал за малко да драскам анимационни личица покрай Cartoon Network. Супер! Една интересна позната в повече!
Уви - можеше да шибна една главичка на предната седалка, когато девойката слизаше една гара преди мен с папката си в ръка. Преди това в унес се чудих защо пък да я заговарям, дремех или четях детски психологии...
И де да беше само това тая седмица. На отиване към София пак се оказах до една... Тя не беше чак толкова елегантна и т.н., но пак щеше да е по-забавно да бърборя, отколкото да дремя. Освен това имах и друг късмет - седяхме двамата на първия ред на втория етаж на автобуса, докато пред нас се откриваше приказната гледка на побелялата магистрала и на парцали се сипеше сняг. Беше сутринта на втори януари 2008-г. - почти като в "След Утрешния Ден"...
Леле...
И тогава бях недоспал и сънлив. И притеснен, защото предната вечер в 19 ч ме бяха викнали малко изненадващо "запас" в София и закъснявах. И тогава пак не бях адекватен...
Уфффф...
Трябва да си напиша на едно листче за дни, в които пътувам и съм недоспал.
Колкото и да ти се спи във влак или автобус, преди да дремеш - говори!
Лошото е, че в такава сънлива адекватност се крият големи рискове, защото заради сънливостта пак си неадекватен и после може пак да удряш главички на седалките... И все пак...
Колкото и да ти се спи във влак или автобус, преди да дремеш - говори!
Връщам си се снощи от София към Пловдив и съм недоспал и изморен.
Нищо - до мен във влака се оказа сладка девойка, облечена със стил. Според записките, които маркираше и според папката 50х35, мисля че най-вероятно е била студентка по вътрешен дизайн (може би в НБУ) и може би е рисувала добре. Кеф ти тема за разговор. Заснощи пак се бях захванал за малко да драскам анимационни личица покрай Cartoon Network. Супер! Една интересна позната в повече!
Уви - можеше да шибна една главичка на предната седалка, когато девойката слизаше една гара преди мен с папката си в ръка. Преди това в унес се чудих защо пък да я заговарям, дремех или четях детски психологии...
И де да беше само това тая седмица. На отиване към София пак се оказах до една... Тя не беше чак толкова елегантна и т.н., но пак щеше да е по-забавно да бърборя, отколкото да дремя. Освен това имах и друг късмет - седяхме двамата на първия ред на втория етаж на автобуса, докато пред нас се откриваше приказната гледка на побелялата магистрала и на парцали се сипеше сняг. Беше сутринта на втори януари 2008-г. - почти като в "След Утрешния Ден"...
Още по темата
И тогава бях недоспал и сънлив. И притеснен, защото предната вечер в 19 ч ме бяха викнали малко изненадващо "запас" в София и закъснявах. И тогава пак не бях адекватен...
Уфффф...
Трябва да си напиша на едно листче за дни, в които пътувам и съм недоспал.
Колкото и да ти се спи във влак или автобус, преди да дремеш - говори!
Лошото е, че в такава сънлива адекватност се крият големи рискове, защото заради сънливостта пак си неадекватен и после може пак да удряш главички на седалките... И все пак...
Колкото и да ти се спи във влак или автобус, преди да дремеш - говори!
Утре сутринта пак пътувам, нямам търпение да видя какъв ще ми е късметът... ;-)
Пък ако по принцип ти се говори, а се притесняваш- два варианта- или ще и досадиш и ще те разкара с думи или реакция и ще се върнете към мълчанието или ще и хареса и ще си говорите и ще се смеете и така, пълно щастие.
Та мисълта ми е- от пропуснати възможности спомен няма :) Другия път не чакай да слезе, за да почнеш да говориш :)
Пак окъснях, легнах си към 12, но в началото на пътуването от 7:30 бях бодър. После клюмнах, но пък нямаше значение, защото този път не ми беше излязъл късметът - нямаше за какво да я заговарям. :) (Но интересно че пак се падна жена, трети път по ред :) ).
Дени, не знам. :) Чувствах се много уморен, сякаш ако си отворя устата няма да имам сили да издам ясен звук, и отделно от умората съзнанието е размътено и буксува. Уж ми се говори, ама... Убеден съм, че разговорът щеше да тръгне, защото тя май беше и отегчена. Съдбовна грешка си е... :))
А за срамежливоста и неговоренето - бил съм и несрамежлив, когато съм бил недоспал. По мои самоноблюдения има два вида сънливост - "напушена" и "омърлушена"... ;) Сега бях в омърлушената, но мисля да пренапиша тая част от софтуера си. :)
И все пак, практиката показва, че веднъж като почнеш да говориш, много бързо ти се договорва повече :) Особено ако събеседника е симпатичен :)
Поне си си помълчал на спокойствие...
Пък за напушеното и омърлушеното, моето май е омърлушено или отнесено :)
Права си за говоренето... :) Приятното общуване е лавинообразен процес. :)