Върнете се към BgLOG | Профил | Публикации
всички ключови думи
...
П.С. Бъг изяде другия ми коментар: Безценни в смисъл, на никаква цена не бих се разделила с тях!
И за всички със загубени коментари - когато пишете нещо, особено по-дълго е много добре да направите ктрл+а, ктрл+с, докато не се уверите, че коментарът е излязъл (т.е. като презаредите страницата, че е там). Бъгове има, но това не значи ,че трябва всички да страдаме от тях. А ако кометарът вече е публикуван и след това изчезне е много вероятно собственикът на поста да го е разкарал. Ако въпреки успешното публикуване, коментарът изчезне без собственика да го е махнал, може би трябва да се говори с Тери да провери какво става със системата.
А за системата - ми не знам, но мен например доста рядко ме изхвърля вече, когато пиша коментар(да чукна на дърво и т.н.). Може би има нещо общо с това, че ползвам Мозила под Линукс. Но хората постоянно се оплакват от липсващи коментари или направо липсващи постове, което е по-стряскащото. Вероятно наистина трябва да се направи нещо, защото е доста гадно да пишеш някакъв пост, и после той да не се вижда. Примерно.
Почти по същото време читалища рискувт да затворят врати, понеже нямат "библиотечен фонд с обем над 3000 регистрационни библиотечни единици". Ето ви репортажът на в. "Сега" от 11 ноември, озаглавен "Акция в интернет спаси едно селско читалище, което само за няколко седмици успя да събере нужните му книги, за да не бъде затворено".
Мислех си, че ако печалният господин беше чел точния брой на в. "Сега", днес може би нямаше да има подобна тема тук.
Мисълта ми е, че преди да заклеймиш една постъпка, е редно да се замислиш за възможните причини за нея.
Аз книги съм хвърляла само като малка и съжалявам затова. Сега всичко се съхранява чинно някъде наоколо. Е, и внимавам какво си купувам, де.
Ами аз мисля, че е малко емоционално заглавието на поста. Както "ръкописите нe горят", така и книгите не могат да се изхвърлят на боклука.Като дойдохме тук, имахме само няколко книги, които бях пренесла през океана. Благодарение на хората, които си прочистват бибилиотеките, сега имаме доста обемна лична библиотека.Тук хората купуват много книги. Около 150 детски книжки получихме от едно съседско дете, което вече беше пораснало и искаше да се отърве от детско-бебешките книги. Всяка обществена бибилиотека продава на символични цени книги (почти в идеално състояние)...
Та аз виждам нещата положително - като не можеш да се грижиш за едно нещо или няма място в дома ти, дай го на друг, който ще го оцени.И това решение не се взима лесно, да знаете. Цялата ми библиотека, събирана още от баща ми, остана в България. А аз мога да дам пари назаем и да ги прежаля, но почти никога не давам книги назаем.
Един ги е изхвърлил, други са ги намерили. В крайна сметка балансът е на лице.
Ако стояха в кашони на тавана тези които са ги намерили щяха ли да ги прочетат?
Неведоми са пътищата...
Не разпитах от къде точно са книгите, един сценарий който ми хрумва е за апартамент на възрастни хора, които са починали. Апартаментът сега е продаден и се нанасят нови хора... Или пък го преустройват и им трябва място.Ela, според мен хубавият репортаж има нужда от емоция и позиция. Права си за положителното в това за което говориш, но тук рисувам зловеща картинка.
Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!
Още...