Съдбовни грешки

Не го заслужавам! Пиши ми -12. ;-)
Утре сутринта пак пътувам, нямам търпение да видя какъв ще ми е късметът... ;-)

Ами лягай да спиш вече!

:) Е, хайде сега. Явно не ти се е говорело толкова.
Пък ако по принцип ти се говори, а се притесняваш- два варианта- или ще и досадиш и ще те разкара с думи или реакция и ще се върнете към мълчанието или ще и хареса и ще си говорите и ще се смеете и така, пълно щастие.
Та мисълта ми е- от пропуснати възможности спомен няма :) Другия път не чакай да слезе, за да почнеш да говориш :)

Така е, Слънчотърсачо... :)

Пак окъснях, легнах си към 12, но в началото на пътуването от 7:30 бях бодър. После клюмнах, но пък нямаше значение, защото този път не ми беше излязъл късметът - нямаше за какво да я заговарям. :)  (Но интересно че пак се падна жена, трети път по ред :) ).

Дени, не знам. :) Чувствах се много уморен, сякаш ако си отворя устата няма да имам сили да издам ясен звук, и отделно от умората съзнанието е размътено и буксува. Уж ми се говори, ама... Убеден съм, че разговорът щеше да тръгне, защото тя май беше и отегчена. Съдбовна грешка си е... :))

А за срамежливоста и неговоренето - бил съм и несрамежлив, когато съм бил недоспал. По мои самоноблюдения има два вида сънливост - "напушена" и "омърлушена"... ;) Сега бях в омърлушената, но мисля да пренапиша тая част от софтуера си. :)

Абе щом толкова не ти се е говорело, значи е имало причина. Може би просто не е трябвало да говориш с нея, не го мисли.

И все пак, практиката показва, че веднъж като почнеш да говориш, много бързо ти се договорва повече :) Особено ако събеседника е симпатичен :)

Поне си си помълчал на спокойствие...
Пък за напушеното и омърлушеното, моето май е омърлушено или отнесено :)

Ееееемиии... Да, ще се примиря, какво друго ми остава... ;-)
Права си за говоренето... :) Приятното общуване е лавинообразен процес. :)