Фрагменти*

11 януари 2007, 00:48 Публикувано в Поезия | 6 коментара , 575 прочита
Категории: Поезия, Любовна лирика
Ключови думи: фрагменти, вариации, вариация
Поетични фрагменти вариации по тема. :) Всъщност ги бях публикувал през март 2006 в основния блог, в едно друго прозаично-поетично творение, наречено "Фрагменти".
http://bglog.net/blog/Tosh?bid=4882

              Фрагменти

Издига ме над всичко и над всички,
въздига ме в небето любовта. Текат
сълзите и не искам вече нищо.
Умирам - пак от любовта.

Издига ме над болката и мрака,
въздига ме в небето любовта.
Сълзите капят и проклинам всичко.
Умирам - пак от любовта.

Прескачаш с нея пречките житейски.
Изстрелва те в вълшебен свят.
Разбива се ракетата ти и изгаряш
във пепелта на собствения крах.

Прескачаш с нея пречките житейски.
Преселваш се в вълшебен свят.
Магията когато свърши падаш.
Изгаряш в своя собствен прах.

Надскача спънките житейски, дребни.
Изстрелваш се в вълшебен свят красив.
Поврежда се ракетата ти и те дебне
залязване на твоя път - до тук щастлив.


Животът става хубав, радостен, жадуван.
Едни очи достатъчни са за да си щастлив.
В смъртта се влюбваш, щом си ти разлюбен.
Прегръдка с нея търсиш, за да се спасиш.

Изстрелва ви в Небето, вие сте вълшебни.
Със нея двамата един за друг сте богове.
Разваля дявола магията и веч ви дебне.
Разплата строга с Бога зарад тези грехове.

Небето става дом. Животът - песен.
Един за друг сте всичко на света.
След миг светът за тебе става тесен.
Желаеш да потънеш във пръстта.

Излиташ като птица, в миг видяла
отворения й кафез. Но човката ти
блъска се в стъклото. Разбиваш се
и скоро ставаш леш.

Прехвърчаш като ангел из небето
от облак бял на облак бял...
Гръмовно в паднал ангел се превръщаш;
помръкнал, мрачен... Ада жив видял.

Безгрижен плуваш в своята забрава
в спокойното море на любовта.
Удавник си, към дъното пропадаш
сред бурите на болка и тъга.

Безгрижен в своята забрава
си силен и в също време толкоз слаб.
Сърцето ти от бързо биене запада.
На 20 вече не се чувстваш млад.

Обичаш до забрава - най-сладката наслада.
Най-хубавото място е света.
Когато всичко свърши, потъваш рухнал в ада.
Защото адът е света!

Без дъх, загледан във очите й оставаш.
Синева и бъдеще, и щастие си представяш;
в мига омаен преди да те застигнат
уруките, които от очите и изригват.


Бездънен океан - зелено, синкаво, кафяво.
Безбрежен гладък хоризонт красив. Във него
скрита буря подло се задава. Прекършва
на тресчици корабът ти в риф бодлив.

Безкрайна вижда ми се бъднината, не
виждам облаче, ни сянка, ни мъгла.
Усещам само как ме жегва маранята,
разтлала се над пепел от горели сърчица.

......

Понякога я мразя и проклинам,
сглобявайки строшеното си сърчице.
И въпреки това не спирам да копнея -
копнея все за нейното лице.

Проклета да си! Мразя те! - изричам,
сглобявайки строшеното си сърчице.
И въпреки това не спирам в нея да се вричам -
копнея все за нейното усмихнато лице.

Нещастница, желая да умреш! - със гняв изричам,
сглобявайки строшеното си на парчета сърчице.
И въпреки това безкрайно все във нея аз се вричам.
Отчаяно копнеещ все за Нейното усмихнато лице.

Омразна си ми, черна вещице нещастна!
Гневът изригва пак из черно пепелниче от любов.
Обичам те, прекрасна самодиво страстна!
Макар че знам, че смъртоносен ще е твоят зов.

Не те обичам! Ти си вещица ужасна!
Проклина вкусилият от горчивия ти плод.
Желая те! О, ти си толкова прекрасна!
За теб копнеем ний през целия си живот.

С безкраен глад поглъщам вкусните ти дарове небесни.
Облизвам сладки страстни нежни залъци телесни.
Изкачвам възвишенията твои млад и с песни,
но слизам остарял, и през страдания не лесни.

(C) Почувствано и "произведено" от Тош, Tosh, 27.3.2006 по образец от март 2003 от Тош