Върнете се към BgLOG | Профил | Публикации
всички ключови думи
Тръгнахме към Балкана в хубаво време, но с лоша прогноза за активна гръмотевична дейност "на места в планините".
Аз ли не знам, че Стара планина е сто на сто сред тия места! Има нещо странно в това, че на Стара планина вали повече, отколкото на която и да е друга планина, но съм го забелязала и все се потвърждава.
В момента, когато тръгнахме нагоре обаче, беше слънчево и приятно. Само че зад нас се събираха облаци... от ония, най-черните и рошавите.
Дъждът не ни изненада, добрата екипировка си казва думата. Точно за 30 секунди всичките пет човека бяхме с дъждобраните, кото скриват и раниците.
Скоро се чу гръмовен тътен, който се повтори, потрети, а когато изненадващо прокънтя току над нас, с Вальо се спогледахме и само си казахме: "Това не ми харесва".
Ситуацията е обаче отработена, и нямаше колебания какво да се прави. Раниците - на една страна, покрити с найлони, а ние, на разстояние 15 метра един от друг, се пръснахме в гората и се снишихме, както казваше другарят Тодор Живков, в очакване да ни се размине.
И тогава се започна! За миг гората стана като дискотека: мълниите се настигаха, задминаваха, светкаше като в заря. Еееей, много съм видяла, ама такова чудо! Светне, докато кажеш "21..." с намерението да отброиш разстоянието - ето нова светкавица, пак си кажеш "21,22..." - трета, четвърта, една през друга, над главите ни! А тътенът беше точно като на летище - едно непрестанно боботене от гръмотевиците, които даже и не знаят коя точно беше тяхната си светкавица!
Да кажа, че човек се чувства много щастлив в такава "дискотека", ще бъде най-голямото лицемерие. Не ми мина живота пред очите като на филмова лента, обаче си прегледах действията: и не открих грешка. Раниците - далече, метални предмети - щеки - също, ниско на земята, под краката - изолиращ материал, в случая клони, няма хора на 15 метра наоколо, джи ес ем-а - изключен. Всичко бяхме направили по правилата за действие в гръмотевична буря, и оттам нанатък оставаше да се уповаваме в добрия си късмет!
Който не ни изостави и този път. Когато стигнахме хижата, измокрени до кости въпреки дъждобраните, ни чакаше: голямата осветена зала, пълна с приятелите, пристигнали още сутринта, топъл чай, а богатата трапеза само нас чакаше... Ех, за такива моменти си струва да живееш, и с такива приятели. Как да не си благодарен!
Та щеките вършат работа, когато се суриваш по немаркирана непътека.
Ми не знам, може и да става така с импровизиран гръмоотвод. :) :) :)
Най-важното е че всичко е приключило добре. Сигурно е било страшничко, но пък аз ви завиждам за дъжда...Тези дни ми се иска да завали, но ако има много светкавици и аз бих се притеснила.
Диди, и аз обичам дъжд, и пороен също, и ако съм навън, пак го обичам. Мълниите обаче не.
Аце! Коук! Ти се появи! Как е Божидар и милата му майка?
Чета си тук любимите автори (на някои позавиждам за планинските подвизи ;)) и се гледаме с мама и бебо, и се чудя, да ходя ли да си взема бира или да поспя :)))
Влизат две блондинки в бара и започва гръмотевична буря. Едната казва: Виждаш ли колко сме известни, всички ни снимат!
На вас браво за отработената ситуация!
Благодаря на Поли, didi f и pestizid за добрите думи!
Лорде, подготвям публикация по твоето предложение за импровизиран гръмоотвод.
Деца на планината... Трябва да има приключения, за да ги помним :)
Нели, мен ме водиха на Плана за 9 часа с почивките и оцелях, а на Витоша се качвах с лифт и слизах хммм... до някоя от спирките на 64. Хич не ми хареса да се возя над строежи :-(. Обаче пък наистина е приятно, особено с компания като тогавашната. Аз може и да си миткам насам-натам, ма не отказвам и твоите покани за разходки. И аз съм от Балкана...
Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!
Още...