Гръмотряс

Струваше ми се нереално... такова чудо не съм виждала, и не държа да видя пак.

Тръгнахме към Балкана в хубаво време, но с лоша прогноза за активна гръмотевична дейност "на места в планините".

Аз ли не знам, че Стара планина е сто на сто сред тия места! Има нещо странно в това, че на Стара планина вали повече, отколкото на която и да е друга планина, но съм го забелязала и все се потвърждава.

В момента, когато тръгнахме нагоре обаче, беше слънчево и приятно. Само че зад нас се събираха облаци... от ония, най-черните и рошавите.

Дъждът не ни изненада, добрата екипировка си казва думата. Точно за 30 секунди всичките пет човека бяхме с дъждобраните, кото скриват и раниците.

Скоро се чу гръмовен тътен, който се повтори, потрети, а когато изненадващо прокънтя току над нас, с Вальо се спогледахме и само си казахме: "Това не ми харесва".

Ситуацията е обаче отработена, и нямаше колебания какво да се прави. Раниците - на една страна, покрити с найлони, а ние, на разстояние 15 метра един от друг, се пръснахме в гората и се снишихме, както казваше другарят Тодор Живков, в очакване да ни се размине.

И тогава се започна! За миг гората стана като дискотека: мълниите се настигаха, задминаваха, светкаше като в заря. Еееей, много съм видяла, ама такова чудо! Светне, докато кажеш "21..." с намерението да отброиш разстоянието - ето нова светкавица, пак си кажеш "21,22..." - трета, четвърта, една през друга, над главите ни! А тътенът беше точно като на летище - едно непрестанно боботене от гръмотевиците, които даже и не знаят коя точно беше тяхната си светкавица!

Да кажа, че човек се чувства много щастлив в такава "дискотека", ще бъде най-голямото лицемерие. Не ми мина живота пред очите като на филмова лента, обаче си прегледах действията: и не открих грешка. Раниците - далече, метални предмети - щеки - също, ниско на земята, под краката - изолиращ материал, в случая клони, няма хора на 15 метра наоколо, джи ес ем-а - изключен. Всичко бяхме направили по правилата за действие в гръмотевична буря, и оттам нанатък оставаше да се уповаваме в добрия си късмет!

Който не ни изостави и този път. Когато стигнахме хижата, измокрени до кости въпреки дъждобраните, ни чакаше: голямата осветена зала, пълна с приятелите, пристигнали още сутринта, топъл чай, а богатата трапеза само нас чакаше... Ех, за такива моменти си струва да живееш, и с такива приятели. Как да не си благодарен!

Тагове

гръмотевична буря в планината

Категории

Приятели

Нещата от живота

Коментари

lorddesword преди 17 years 10 months

Имали сте щеки??? Ами в такива случаи се прави само едно - жертвате едната, като я забивате някъде по-високо на хълма да служи акто гръмоотвод и го давате малко по-спокойно. Не, че пак неможе да ви тресне някоя заблудена мълния, но поне шансовете ще намалеят с пъти:)

Shogun преди 17 years 10 months

Лорде, щеките ги ползваме и лятото, за по-стръмни слизания, особено когато... Чакай първо да ти кажа друго: Според фолклора на нашата група има: маркирани пътеки, немаркирани пътеки и немаркирани непътеки. ;)

Та щеките вършат работа, когато се суриваш по немаркирана непътека.

Ми не знам, може и да става така с импровизиран гръмоотвод. :) :) :)

lorddesword преди 17 years 10 months

ами по силата на логиката и физиката (които междувпрочем рядко имат досег с реалността:)) би трябвало като сложиш метален предмет на по-високо място той да привлича мълниите повече от нетолкова металните на по-ниските:)

goldie преди 17 years 10 months

Най-важното е че всичко е приключило добре. Сигурно е било страшничко, но пък аз ви завиждам за дъжда...Тези дни ми се иска да завали, но ако има много светкавици и аз бих се притеснила.

acecoke преди 17 years 10 months

Яко!

Shogun преди 17 years 10 months

Лорде, по тая логика дървената ми глава никога няма да привлече мълния. Което е добре.

Диди, и аз обичам дъжд, и пороен също, и ако съм навън, пак го обичам. Мълниите обаче не.

Аце! Коук! Ти се появи! Как е Божидар и милата му майка?

acecoke преди 17 years 10 months

Чакаме тримцата гръмотевичната буря, че на Божката тая жега хич не му е по вкуса (но пък му е по рева :))

Чета си тук любимите автори (на някои позавиждам за планинските подвизи ;)) и се гледаме с мама и бебо, и се чудя, да ходя ли да си взема бира или да поспя :)))

Shogun преди 17 years 10 months

Голяма дилема наистина! Предполагам, си взел соломоновско решение: да пийнеш една бира, след което да поспиш. ;)

svetlina преди 17 years 10 months

Уф, някой път като решите да минавате по лесни места, ама с гръмотевици и места, дет да си окаляш задника чрез пързаляне, ще вземете ли и мене?

queen_blunder преди 17 years 10 months

Мога само да кажа, че като чета за твоите приключения из планините, просто ти се възхищавам!

goldie преди 17 years 10 months

А аз завиждам и то люто.

pestizid преди 17 years 10 months

Ами един виц от мен за подобна ситуация:

Влизат две блондинки в бара и започва гръмотевична буря. Едната казва: Виждаш ли колко сме известни, всички ни снимат!

На вас браво за отработената ситуация!

Shogun преди 17 years 10 months

Светлинче, в случай на лесна екскурзия ще ти се обадя непременно. Е тая събота и неделя беше планирана за лесна, обаче стана трудна и мноооого хубава: на отиване в събота вместо три вървяхме седем часа, а на връщане вместо 7 часа станаха 9, с почивките 10, ама кой ти гледа! Разликата възникна, понеже с общо съгласие си променихме маршрута от по-тарикатски на по-юнашки. :) Мен ако питаш, вземи с някое приятелче и качи Черни връх, и след това вече ще можеш да минеш през огън и вода. Според мен Витоша е несправедливо подценяван обект за тренировки, с прекрасен двехилядник. А вариантът със слизане през Академика на Бистрица, освен че е живописен, се слави и с възможността за посещение на местната бистришка кръчма, което прави похода освен приятен, и познавателен: винаги е полезно да посетиш някоя нова кръчма. ;)

Благодаря на Поли, didi f и pestizid за добрите думи!

Лорде, подготвям публикация по твоето предложение за импровизиран гръмоотвод.

lorddesword преди 17 years 10 months

следващия път ще ти предложа да се срешиш и да заковеш гребена на някое по-високо дърво:)

Shogun преди 17 years 10 months

Ок, приема се. :)

taralezh преди 17 years 10 months

Да, страшничко беше тия дни. На 28 юни слизахме от вр. Ботев през Райското пръскало и на Паниците ни хвана бурята с градушка, която продължи около час. Не ми се беше случвало толкова дълго да ме бие по главата... Уж прогнозата бе за "краткотрайни превалявания", а имаше гръмотевици и проливен дъжд, от който се разруши пътеката и стана на реки и урви... Сурова и красива е Стара планина. Всички т.нар. непромокаеми дрехи пропуснаха... Не исках да клеча като гъба. Исках да слизаме. Обувките ми бяха пълни с вода до глезените, вървях като войник и джваках. А после мокри до кости - на хотел в Калофер - единственото, което искахме, беше баня и легло :) Ни дрехи, ни обувки сухи... Добре, че имаха сушилня хората :)

Деца на планината... Трябва да има приключения, за да ги помним :)

svetlina преди 17 years 10 months

Eхх, заради Калофер си е струвало и заради миризмата на изкъпана планина!

Нели, мен ме водиха на Плана за 9 часа с почивките и оцелях, а на Витоша се качвах с лифт и слизах хммм... до някоя от спирките на 64. Хич не ми хареса да се возя над строежи :-(. Обаче пък наистина е приятно, особено с компания като тогавашната. Аз може и да си миткам насам-натам, ма не отказвам и твоите покани за разходки. И аз съм от Балкана...