Върнете се към BgLOG | Профил | Публикации
всички ключови думи
Бръм-бръм, аз пчеличка съм....
За децата е нормално да си играят на всичко, което ги заобикаля.
Но можете ли да си представите нормален възрастен мъж, който се прави на пчела?
Трудно е да се повярва, и все пак е самата истина. В Китай, в провинция Съчуан, фермерите сами опрашват огромни масиви крушови дървета. Един човек е в състояние да опраши до 30 дървета дневно. На това у нас му казваме “китайски труд”.
Това не е ново хоби, или нито спорт, или нито бас. А пряк резултат от синдрома на изчезващите пчели. Пчелите изчезват навсякъде: не само в Китай, а и в Австралия, САЩ, Испания, Франция, Англия. До момента в САЩ са изчезнали вече 30 % от наличните пчели. Ако темповете се запазят, до 2035 година в САЩ няма да остане нито една пчела. Видях това в американския филм “Мълчанието на пчелите”.
Какво пък толкова, ще каже някой. Ще минем и без мед.
Спомнете си за китайците, които – бръм-бръм – сами опрашват дърветата. Пчелите опрашват 70% от всички растения, част от които са храна и за добитъка. 30% от храната ни ще изчезне, ако ги няма пчелите.
Станен факт: синдромът на изчезващите пчели не засяга пчелите, отглеждани в град. Пчелинът на покрива на парижката Опера си процъфтява. Каква е разликата между този пчелин и останалите?
Да, така е: отговорът е пестициди и инсектициди. Това, с което обработват площите с културна растителност. В града с пушъци от коли пчелите се развиват по-добре, отколкото на полето. Може ли нещо да е по-странно от това?
Остава да си зададем въпроса: с какво се храним от тези полета? В какво ще се превърнем? Как ще ни се отрази на нас тази храна, която избива едни от най-древните и високоорганизирани живи същества? Както винаги, лекарството се съдържа в самата болест, но може би ние просто не искаме да го видим.
В България земеделието надига глава и започва да дава поминък на доста хора от селските райони. Това не е биологичното земеделие, което се развива без пестициди, и което изисква чиста почва и чиста вода. Навлизащото земеделие е именно високоефективното земеделие, познато в Западна Европа. Според отчетите от миналата година, земеделието е най-бързо развиващият се отрасъл в България, наред с туризма. Много експерти предричат то да стане един от основните източници на приходи.
....През септември един приятел, който има пчелин в подбалканско село, отишъл да зазимява пчелина си. От 200 кошера, само 4 били обитаеми. В 7-8 имало само майка с по няколко пчели около нея. Във всички други пчелите били изчезнали. Без трупове, без следи от нападение на животни. Празни дървени къщички.....
Симндомът на изчезващите пчели е вече тук. Едни от най-старите приятели на хората отвръщат глава от нас и от калпавата ни цивилизация.
П.П.И след години се налага да си внесем лешояди от Майорка.Нарушаваме баланса и ако продължим ще стигне и до човека(по хранителната верига).
Обаче споко - българите ще си ги има - където ги не сееш, там никнат! Малко мутирали, с тежки метали в кръвта и лазерен поглед, обаче все така с мартениците и въртящи глава за "да" и "не" наобратно. ;)
Чух тази история с китайските фермери и първо ми стана смешно, но после доста се замислих.Аз съм израсла като дъщеря на пчелар. Докато другите деца се страхуваха от пчелите и ги мачкаха, аз помагах на баща ми да вади меда. Научих що е търтей, защо за някои хора казваме "Не му ща ни меда, ни жилото" :)...Научих много за лекуването на болести с мед и пчелни продукти...И до днес съм убедена, че няма по-полезно същество от пчелата; както няма по-полезна храна от меда, храна, която едновременно с това е и лекарство.Размислите за собствения ми вид далеч не са така ласкави...Алчността и глупостта на хората са по-безгранични от вселената, както е казал Айнщайн...Между другото, на покрива на кметството в Чикаго има кошери, и медът, произведен от тях, се продава под името "Rooftop Honey".
Links
Ела, този върху Парижката Гранд Опера е доста известен в Европа, но аз лично не знаех, че и в Чикаго има такъв пчелин. Показах го на мъжа ми, неговата реакция: "А, Лангстрот-Рут!" :)
(Пояснение: моделът на кошерите...)
Това ми напомня за следната мъдрост на аборигените в Австралия:
Където и да отидеш, не оставяй нищо, освен следите от своите стъпки, и не взимай нищо, освен спомените си.
Това малко встрани от темата, но трябваше да се каже! А сега по темата - имаше някакъв съвременен философ-еколог (не помня как се казва), който беше казал нещо много впечатлително. А именно беше нещо от рода на:
Хора, какво се коркате? Тя природата си е стабилна работа. Земята е оцеляла толкова милиони години - ами ще се възстанови! Тия разни хора туй онуй, обитатели - малко ще поразрушат нали, но и да измрат всички, след милион години земята лека полека така ще й мине сякаш нищо не е било.
С две думи, нищо й няма на земята :)
Моят коментар: от определена гледна точка и от определен мащаб нищо няма значение! Муахахахаххахаха!
(простете последния пристъп на лек сарказъм, това се нарича при мен следработен нихилизъм. Появява се в 17 часа (края на работния ден), проявява се в намалена ангажираност към нещата, които не мога да променя в момента, и разминава като лека форма на хрема - за няколко часа до два-три дена)
Интересно - този крем от пчелно млечице. Ние с мъжа ми пчеларстваме любителски, но освен мед, прополис и восък не вадим нищо друго. Мааай трябва да помислим за други продукти: като пчелен прашец и пчелно млечице. Особено млечицето е много засилващо.
Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!
Още...