Не оставяй слънцето да пане върху мен

Много тъжно Серпико, но пък истинско- замислих се...любовта наистина понякога кара слънцето да се сгромолясва върху ни и все пак- най-красивата, най-чистата, най-съкровена мечта на всеки е да я изпита...

Много е хубаво превод ли е, или е твое стихотворение?

 Благодаря ви много за добрите коментари, които сте ми написали Пчеличке и Веско!

Стихотворението не е мое, а е превoд, но  без да се придържам съвсем към оригинала

Щом ви е харесало, ще публикувам и други мои "свободни"  преводи.

Много станахме преводачите, но пък лошо няма ... където има конкуренция има и качество. Ако имаш нещо твое, публикувай го ... след като толкова добре боравиш (предполагам - английски)с езиците, мисля си, че не може да нямаш и ти едно-две и на чужд език, та ако може и тях да ги зърнем, също ще е добре. Конкретно за свободата на превода - винаги съм бил с две ръце за нея, защото важен е смисъла и усещането. А тук ... мисля, че е много силно. Илюзия за другите, че ще останеш достатъчно силен за да продължиш напред и без нея, а всъщност душата ти умира, заради това което се е случило ... като че ли някой я къса на парцали и я раздава на другите ... чувствал съм се така и знам, че боли ... страшно много боли. Браво, за атмосферата и точното предаване на емоциите!