avatar

Не оставяй слънцето да пане върху мен

Уморих се все да бъда светлинката в твоята тъма...

Целият ми свят  превърна се във черно-бял...


Уморен съм, а времето пред мен стои

 и аз съм вкаменен на кръстопъта на живота,

а късно е да се спася от тази пропаст

Направих своя избор във живота

но ти не го разбра

затръшна портата и аз останах сам...

Не дава ти на слънцето да падне върху мен

и като търся себе си винаги откривам някоя,

но винаги към теб се връщам

Бих искал само ти да споделиш частичка от живота си със мен

Но като си тръгна изгубих всичко, сякаш слънцето се сгромоляса  

Не съм от романтичните натури

но погледни ме пак и разбери какво аз чувствам

не ме захвърляй само мислейки си, че съм недостоен,

а раните които имам, любов да ги лекува може само...