Тъй красива е нощта
с всичките си прелести,
ала стъпква я деня
щом настъпи изгрева.

Тъй е и в моята душа,
като ураган бушуват страсти,
и се борят двете ми лица,
разпиляна съм на части...

Нека по-доброто натделее,
нека да царува в мен деня,
ала да остави красотата,
прелестта на тъмнината!

Чувствам се като празна кутия...
остана ми само душа.
Скитам навред и се крия,
изкупвам аз свойта вина.
Душата самотна,тя плаче...
ридае за всичките дни,
в които ний бяхме щастливи,
в които ний бяхме добри!
Ала прпаднахме двама
предадохме всички..
и все пак душа ми остана,
а твойта изчезна за миг!
Предаде се ти без борба,
потъна в мрачната бездна,
а аз гледах и плачех в нощта,
как падаш,как изчезва любовта.
Сега аз живея без чувства
едничкото стана на лед,
върв...

...

Бяха двете сам самички
всеки мразеше ги от душа,
но те бяха непукистки
дремеше им на гъза.

Завистта голяма беше,
ала те не се предадоха!
Гонеше ги вечността
сам самички досега.

Връщаха за всяко зло,
гонеха мечтите си.
И успяваха във всичко
бяха двете на върха.

Всеки задник търсещ си го
бързо го разпираха
Наебаха всички
затова и оцеляха!

Сълзите капят,
разпиляват се на пода.
Лицето мрачно
гледа небосвода.
Душата-слаба
умира всеки път.
Не и остава нищо друго
освен скоро да пролее кръв...
Живота гаден
срина я,затри!
И всички в него
викат пак-"УМРИ!"
Не,няма жалост
над нея никой няма днес да се смили.
Ще я прегазят,
ще я убият и ще се гаврят до зори!
Ала все пак човек е тя...
тя чувста,плаче и копнее...
и нейното сърце тупти.
Човек е,но пак никой няма да я съжали!