Мъченица!

Сълзите капят,
разпиляват се на пода.
Лицето мрачно
гледа небосвода.
Душата-слаба
умира всеки път.
Не и остава нищо друго
освен скоро да пролее кръв...
Живота гаден
срина я,затри!
И всички в него
викат пак-"УМРИ!"
Не,няма жалост
над нея никой няма днес да се смили.
Ще я прегазят,
ще я убият и ще се гаврят до зори!
Ала все пак човек е тя...
тя чувста,плаче и копнее...
и нейното сърце тупти.
Човек е,но пак никой няма да я съжали!