Чувствам се като празна кутия...
остана ми само душа.
Скитам навред и се крия,
изкупвам аз свойта вина.
Душата самотна,тя плаче...
ридае за всичките дни,
в които ний бяхме щастливи,
в които ний бяхме добри!
Ала прпаднахме двама
предадохме всички..
и все пак душа ми остана,
а твойта изчезна за миг!
Предаде се ти без борба,
потъна в мрачната бездна,
а аз гледах и плачех в нощта,
как падаш,как изчезва любовта.
Сега аз живея без чувства
едничкото стана на лед,
върв...

Поглеждам пак напразно
и теб естествено те няма
всичко там бледнее....
Защо ли?

Вървя си пак сама
очакваща...мечтаеща
и само спомените пак
огряват моя мрак.

Тръгвам си оттук
не мога веч да дишам!
Умрях със тебе аз
угасна всичко