Върнете се към BgLOG | Профил | Публикации
ще обясниш ли какво имаш предвид като казваш "еволюционни причини на влюбването", аз не изчетох всички коментари, но ако трябва ще. по-лесно ми е да обясниш сега с две думи:)
" сложи си черни очила/ и съвестта си ще запазиш..."
Тук е практически невъзможно да го обясня, сигурно трябват няколко месеца писане и ровене из разни трудове. Но с две думи влюбването е механизъм, който стимулира размножаването (прави го по-ефикасно), да се прави секс възможно повече, да се полагат някакви грижи от мъжа към жената и мъжа да стои около жената поне докато е бременна и в първите месеци след това. Всъщност за да е ясно за какво става на въпрос трябва повечко четене, с две думи не става, както казах в постинга. Под прочетени по-малко от 100 дебели книги по обща биология, еволюционни теории, генетика, етология, биохимия и т.н. мисля, че не възможно да се води сериозен разговор или дискусия, само ще си чешаме езиците и ще спорим за глупости.
"Изглежда светът е едно доста тясно място..."
че влюбването е хормонално, не ми се спори по този въпрос, сега дочитам коментарите и ще разбера за какво сте си " чесали езиците" /по-скоро пръстите/ толкова много:)
Доколкото естествения и половия отбот са произвели и хормоните и останалите механизми, за това идеше реч.
Такааааааа...........
значи почвам по ред:
(а) "...любовта на молекули ли се дължи или е нещо по-висше. Нека вземем единелементарен пример, евнуха може ли да се влюби, ако не, отговоря еясен, базата е физическа."
Ами аз не мисля, че някой оспорва факта, че любовта се дължи на хормони. На какво иначе? То без хормони нищо не върви, така че тук чукаш на отворена врата. Освен това, ако въпросният евнух се влюби, от това не следва, че базата не е физическа. Може би просто друг хормон да е виновен за влюбването, а не тестостерон. Всъщност аз смятам, че е друг, но не съм специалист по въпроса. Освен това, тестостерон се произвежда и в една друга жлеза, която не я знам на БГ как се казва. Nebennierenrinde. Нея и жените я имат ...
Но тук опираме до вечната дискусия, която кара психолози и психиатри да не си казват "Добър ден" като се срещнат в коридора. Нали едните лекуват с приказки, другите - с хапчета. Тоест едните виждат първопричината в разни мисловни процеси (или нещо по-висше, както се изрази ти), а другите разглеждат една депресия, да речем, като нарушен хормонален баланс.
Всъщност това вече не е кой знае какъв конфликт, защото и двете страни имат право. Едното влияе на другото и обратното.
Или съотнесено към блога за молекулата, ти можеш и след 1 година да произвеждаш от ония хубавите хормони, стига да намираш в партньора нещо вълнуващо и ново. Между другото, сещам се за нещо, което Норберт Бишоф беше казал в една своя книга - че причината, влюбените да не си писват, е, че те никога не могат да се опознаят напълно.
Я това да го публикувам вече, а другот - отделно.
(б) има огромна разлика в причините (еволюционно) да се влюбват мъжете и жените и много различна полова стратегия.
И тук няма как да не се съглася! Не съм суперспециалист по въпроса, аз ... такова .... колкото да си взема изпитите. Но няма как, в учебниците го пише същото, разлики има.
Аааааааааааа чак сега загрях какво се опитваш да кажеш по заобиколному!!!! Че на мъжете им минава влюбването, защото целта им е да се разможават много, а на жените им се задълбочава, защото целта им е да имат партньор до себе си, който да се грижи за децата. Правилно ли те разбрах?
Ами да, тук наистина съвсем забихме в дебрите на поведенческата биология. Има два вида животни - такива, които се размножават по много (например мишки) - и произвеждат огромно количество да речем, мишлета, които може да не са най-силните животни, но са адски приспособими към всякакви условия. Другия вид е много силно специализирани видове (например елени), които гледат малко деца, но ги отглеждат дълго. Едно малко еленче е беззащитно и не може да се грижи само за себе си. Родителите инвестират много в поколението, което е качествено! Такива животни с малко деца са много добре адаптирани към средата си и това ги прави по-приспособени от останалите (мишките, да речем). Тоест, ако на едно място живеят елени и мишки и се борят за същите ресурси, ще победят елените. Обаче ако средата се смени (ледников период, да речем), тогава на това място ще останат само мишки, защото на тях им е все тая.Та така ... сега ти решавай към кой тип са хората.
... и дали това не дава отговор на въпроса, защо и мъжете от еволюционна гледна точка се обвързват и имат интерес да се грижат за поколението.
Абе май не сме от две планети чак ...
Да горе долу, но не със заобикалки. Просто не се сетих, че се търси извода и затова не го посочих. Дали сме елени или мишки :). Дълго или късо е много относително, мишките спрямо собствената си продължителност на живота се грижат доста, но не това е интересното. Да видим примера с елените, там мъжкия опложда женските подред и им раздава яко ритници, но при след няколко месеца тази страст изчезва и се събира с другите мъжки на отделно стадо докато не започне новия размножителен сезон, значи елените потвърждават теорията ми и ми дават нови идеи, харем си трябва :), но всъщност жените трябва да правят секс редовно защото не се разгонват един път годишно а ежемесечно.
Тънкия момент е че няма смисъл от продължително влюбане. Всъщност с теб няма какво да спорим изглежда казваме едно и също? А да дали от еволюционна гледна точка и мъжете не се обвързват, на този въпрос не може да се отговори май еднозначно, доколкото съм чел има два варианта. Единия е по на юг и на места с изобилие на храна са се развили полигамни общества в които мъжа не се грижи за нищо особено и гледа само да увеличава броя на жените си (държи ги не от любов към всички едновременно а от собственическо чувство също еволюционно изградено) и да ги пази от посегателства. Другия вариант е по на север, с недостиг на храна и лоши условия, там се била зародила несвойствената за приматите моногамия която е траела по няколко години докато се дръпне детето за което са били нужни двама души да се грижат. Това май обяснява поведенческите разлики в различните човешки общества, моногамията но свързаната с нея размяна на двойки през няколко години в северните народи или полигамията и мъжката незаинтересованост и ревност в южните.
Надявам се да съм отговорил на въпроса какво животно сме :).
Казах евнух за да дам конкретен пример с мъж, защото се оказва, че тестостерона включва и изключва май почти всички свързани с размножаването механизми при мъжете.
Ами на няколко места бях срещал в различните варианти на същата статия, ченамаляването нивата на въпросната "молекула" е механизъм позволяващ търсенето на друг партньор с цел повишаване на генетичното разнообразие.
Да ти кажа честно не разбрах на срещуполужни или на еднакви гледни точки сме?
Нищо не опитвам, трябва да видя къде беше статията все пак, та работата в тая "молекула" е, че стимулира старта на връзката и когато намалее, дава възможност на жертвата й да се огледа и за друг партньор. Ти ако искаш можеш винаги да се размножаваш с който си искаш, даже и чувства не трябват (абе то има и без пари дето го правят, направо по случайност избират:)), само дето това ти помага да го правиш периодично с нов партньор (ако искаш да се грижиш за благото на вида и генетичното му разнообразие де :)).
А за медитацията да ти кажа една честа гледка която ми се изпречва по залите. Значи Иванчо е добро момче, самоубива се с 10 часа тренировка на ден (и събота и неделя включително), зоби анабол като змей, направо тоалетната чиния се разяжда като иде по малка нужда, така се е замаял че не знае на кой свят ходи и излиза в заветния ден на мач срещу Асанчу, дето треньора не може да го извади от алкохолно и тютюнево опиянение, три пъти общо е тренирал и не знае как да си сложи ръкавиците и на ринга, хоп, Асанчу къде удари трева не никне, въздух му не свършва, а главата, не глава а желязо, Иванчо вече си е счупил и дете китки а Асанчу мисли, че още загряват. Ами приеодата е дала такива хормони, такава обмяна на веществата и въобще всичко на Асанчу, че яд да те хване и после разправяй, че няма предопределеност. Номера е толко да напредне генната терапия и въобще тази сфера на науката, та да може с хапче да изравим това кото природата е раздала неравномерно. А за влюбванетои молекулата, едва ли всеки я отделя, и ако я отделя едва ли влиае еднакво и ако наистина влиае туко виж повлиала здраво, та чак ни обрекла наистина, както често правят разните там гени. Хубаво е да вярваш в силите на медитацията, но като се сетя, че рака е тръшнал някой от духовно най-възвисените медитиращи, като създателя на Айкидо например, ми намалява сериозно доверието в нея. Живота показва, че материалното почти винаги надделява, а ако не успее то е победено от друго материално, просто неизучено още. .
Хубаво де, гените са предпоставка. Без тях нищо не можем да направим. Те определят границите и това, че аз няма да мога никога да дигна 60 кг на лежанка. Просто няма да стане - и то никога! А че "молекулите" влияят на психиката, това всяка жена може да ти го потвърди от личен опит.
Но тук става въпрос за това, кое е определящото. Кое определя поведението, тоест. Има разни изказвания от рода на "едикоеси забноляване се дължи на 60% от гените и 40% от средата". Един професор мой много държеше да запомним, че туй изречение може да се каже само за два или повече индивида, които се различават по определен признак и на какво се дължат разликите. Защото за един конкретен човек, да речем за теб, причините винаги са 100% гени и 100% среда! Просто защото тук става дума за взаимодействие между два фактора, които влияят всеки на свойто си, и които и двата са предпоставка. Друго е, обаче, ако сравниш двама, да речем теб и мен, и се установи, че примерно ти можеш да дигнеш 60 от лежанка а аз не. Тогава всеки ще ти каже, че защото аз съм жена, тоест гените, и даже и оня проф няма да възрази.
Тази мисъл лично на мен ми беше трудно да я разбера съвсем и не знам дали тук вкратце мога да я предам хубаво. Ще направя една аналогия с компютри: компютърът на Х зарежда за 1 минута, тоест сравнително бързо. Това на какво се дължи - на това, че са му бързи чарковете и защото го е ъпгрейдвал наскоро, или защото е с линукс?
Ами и двете са, на 100%, защото е взаимодействие. Виж, вече ако става дума за разликите между компютрите на Х и У, тогава вече можем да спорим на хардуер ли се дължи или на софтуер или и на двете и до каква степен.
Така че Иванчо нека зоби, щом му харесва, но не за да бие Асенчу, щом като гените в този случай са толкова решаващи. Нито аз съм мераклия да дигам 60, нито ти си стягаш куфарите за Юпитер, защото хардуерът просто казва НЕ!
И все пак генните влияния не са всичко, иначе от професия като мойта бъдеща няма да има смисъл.
Значи сме на едно мнение , да се копи пейстна от друга дискусия: "Никой не отрича свободната воля (доколко е свободна е друг въпрос :))на всеки индивид в конкретния случай, но ръжена който насочваповедението са си молекулките все пак." Излиза, че ти учиш софтуера, а аз настоявам, че и хардуера е важен, прави сме и двамата, и двете неща трябват за да се получи например една програма или игра, но да не забравяме, че и софтуера колкото и нематериален да изглежда си е нещо реално и действащо в зависимост от хардуера и математическата логика :).
Е, супер се получи тая дискусия според мен, не като Оная, някакво се изясни и на молекулярно, и на какво ли не ниво, много й се изкефих. :)
Регистрирай се сега за да коментираш и за да не изпускаш най-новото в общността. Ще се радваме да видим твои публикации тук!