Върнете се към Образование | Профил | Публикации
всички ключови думи
Има и добри, и лоши учители, казват, но всички били в кюпа. Едните си били много добре, другите страдали. (Кои според мен са мнозинството, не смея да кажа, че в последните години съотношението се промени сериозно, а и не съм сигурен, че съм обективен.) Сигурното е, че проблемът съществува: едните са лоши, другите са добри, по средата... нещо средно – учители, дето за едни са добри, за други напротив. Лошите значи си кютат, играят „играта на директора” и си взимат заплатките, добрите се опитват да си вършат добре работата, да разсъждават, да се борят и правят нещо смислено, но обикновено само си създават проблеми и страдания („средните” оставям настрана, да не усложняват прекалено съждението ми). Добрият учител страда, защото трудът му не е оценен и заплатен подобаващо и защото не може да докаже, че е „добър” и че работи прилежно, и че постига добри резултати. Не му е възможно, първо, защото критериите за добро училище довчера ги нямаше и, второ, защото... Защо изобщо трябва да представя доказателства? (А ако не ги представи, означава ли, че не е добър?) Защо са нужни доказателства за добрата работа на добрия учител? На кого са нужни?! На неговия работодател? На родителите? На самите ученици? На кого? На мен? Добре, на мен. Обаче аз гледам резултатите и виждам, че те, истинските резултати, а не просто цифрите в ученическите бележници, са сбор от влиянието на повече неща: и на училището, и на семейството, и на приятелската среда; на телевизията и модата, т.е. на доминиращата в обществото (или общността) философия и критерии за "успех", и други 2-3 сложни неща. "Резултатите", както ги разбирам аз и както съм ги записал в „Целите”, не могат да бъдат продукт само на училището, на работата на учителя и на случващото се в училище, което далеч не е само преподаване, научаване и изпитване, превърнало се в истинска школа за ефективно хитруване! (Другото са конфликтите в училищния колектив и насилието сред децата.) "Резултатите" са нещо сложно и те не спират да се проявяват ежедневно и именно заради това са толкова сложни и трудни за отчитане... Тези разсъждения обаче не успокояват добрия учител. Оповестяването на безумната сложност на (отчитането на) резултатите макар и полезна, не е достатъчна за неговата реабилитация. Добрият учител продължава да страда, защото е неразбран, недооценен и беден (не че другите около него са кой знае колко богати, ама...) Той продължава да твърди, че в замяна на ценния си труд, получава само обдиди; че старателната му многогодишна подготовка е пренебрегвана и обругавана на всяка крачка от капризни хлапета, арогантни или неграмотни (което е същото) родители, от авторитарни директори и министър нехранимайко. Учителят знае. Ала знията му не му достават нищо друго освен страдания; съвсеееееееееем рядко някой негов ученик ще му даде малко удоволетворение. Добрият учител следи новостите, интересува се, учи, подготвя се старателно по предмета си. Преподава увлекателно, ала накрая – нищо. Не го разбират. Децата не учат, не внимават в час, домашни не пишат, дори не четат... каквото и да е. Добрият учител даже работи с компютър: изнамира интересни неща из интернет, гледа какво правят по света и сам той се опитва да прави нещо новаторско (ето, с това би могъл да прикове вниманието на учениците си, да ги стимулира и научи). Ъ-ъ! Не става. Не го разбират и не учат. А и заплатата му все същата. Но добрият учител не се предава измисля „извънкласни дейности”, които, ако не друго, ще добавят точки в неговия личен бележник (ще рече 20-30 лв. повече месечно). Това е и едниственият честен начин да опита да увеличи заплатата си, поне докато не придобие стажа за следващото „стъпало” или не се придвижи в друга категория (ПКС) със задължителната за това дипломна работа и прочее.
* * *
Добре ли съм усетил усещанията на добрия учител, или съм пропуснал нещо?
За мен няма лоши учители, а едни са ентусиазирани въпреки заплащането, други не, но всеки е добър с някоя своя способност.
А за мен лоши учители ИМА, Дидика. Има ги и не са малко, но темата сега е "добрият учител".
Нека уточня и това: аз не съм учител. Преподавал съм и съм обучавал, но не в официално учебно заведение. Това, което пиша, е плод на наблюденията и контактите ми с много учители, сред които сте и вие тук.
Въпрос към всички вас: Мислите ли, че ако размерите на училището, следователно и на обслужваната от него териториална общност, бяха по-малки, добрият учител щеше да се чувства по-добре? Че щеше да е познат, оценяван и заплатен по-подобаващо? (Отговорите ви ще ми помогнат да формулирам по-точно една своя теория, за която и без друго ще научите скоро.)
Павка, с риск някой да ми се разсърди - твоя коментар искрено ме развесели :)
Много добре си се ориентирал за настроенията сред учителите. Даже изключително добре като за човек, който никога не е работил в българско държавно училище :)
Само някои малки уточнения. Първо, на практика не е толкова лесно да се постави граница между "добри" и "лоши" учители. И второ, абсолютно всеки учител е убеден, че той принадлежи към групата на "добрите". Абе , направо той е един от най- добрите :)
Сега да отговоря на последния ти въпрос. Аз лично съм се чувствала по- добре в по- малки училища. По- лесен е контакта с родителите, по- лесно се опознаваш с колегите, по- бързо става ясно кой колко пари чини като професионалист. И съответно съм се чувствала по- мотивирана да давам максимума , на който съм била способна.
Но има и някои неудобства.Например в голямо СОУ можеш да си направиш норматива / необходимия брой часове за учебната година/ като преподаваш само на един- два випуска. И съответно да се концентрираш върху учебния материал само за един- два класа. Свободното време можеш да го използваш за да организираш допълнителни занимания за децата или да повишиш квалификацията си :) А в малко училище с една- две паралелки във випуск си принуден всеки ден да се подготвяш за преподаване на нов урок.
Аз лично мисля, че училище с над 600 деца няма как да е добра среда за децата.
Също мисля, че постепенно трябва да се откажем от педагогическото институционално недоразумение СОУ. И съответно - да си организираме учебните институции следвайки поне основните възрастови фази в израстването на децата - сиреч поне детска градина, основно училище и гимназия.
Третото нещо преди да стигнем до учителя е според мен - да стане ясно като бял ден какъв е т-нар. общ МИНИМУМ образование, който сме се съгласили, че държавата (т.е. всички ние) дължи(м) на ВСЯКО дете - какво съдържа той и колко струва на държавния бюджет (т.е. колко сме се съгласили да платим за минимума). От там нататък разговорът "какво още искам за детето си" или "какво още е нужно на това дете според талантите му" - става лесен и ясен - включително и в частта, кой може да осигури исканото, как и кой колко трябва да плати и за какво точно.
Докато говорим за общия минимум образование гарантиран на всяко дете - няма добър и лош учител. Който не може да постигне минимума с децата просто НЕ Е учител.
Оттук нататък има по-добри и по-обикновени учители. Лоши - изобщо не би трябвало да има освен като инциденти.
Аз определено мисля, че учителите ще постигнат много повече, ако работят в по-малка общност, имат контакт с родителите и време да преценяват нуждите на децата, които учат. Което е трудно за постигане ако учиш (например на история) едни 293 деца тази година, а догодина 285 - други.
ПП. аз също не съм учител. но пък смятам, че съм имала много добри учители. от детската градина до края на гимназията. факт е, че съм запомнила и няколко "странни", "оригинали", "образи", но помня безпогрешно и на какво са ме учили. а не помня да съм си имала работа с "лош учител".
Аз лично мисля, че среда от 600 или повече души няма как да е добра за децата, но също и за учителите и училищната администрация. Благодаря ти, Мария, че вкарваш в разговора този аспект!
Размислите ми за пътищата за подобряване на формалното образование ме доведоха именно до въпроса за нездравия гигантизъм, от който са заболели обществените структури. Той е като камък на шията на една първоначално хубава обща инициатива - училището и ученето (но и на здравеопазвнето, опазването на обществения ред и индивидуалната сигурност и т.н.)
Много е интересен и "Общия минимум образование" - дето ние сме се съгласили, че дължим на детето, и сме извисили в "обща грижа"...
--- следва ---
Шели,
Смея да мисля, че мнението ти добавя аргументи към моето - че сме усложнили прекалено много нещата. Направили сме ги прекалено тежки, прекалено централизирани и за вземането на управленско решение, и за изготвянето на програми и прилагането на метод, и за субсидирането на училището и контрола върху разходите.
Виждате ли, взимането на "тапия", утвърждаването/вписването в колектива; бумащината, ненормалният брой деца в група/клас, разпоредбите на висшестоящите, стандартните пари за издръжка на ученик, стандартните заплати на учител, - всичко това е резултат на деформацията на системата под нейната собствена тежест. В началото на общото образование такива работи не е имало...
Да се върнем сега на темата - "Добрият учител". Идеята ми е, че добрият учител вирее много по-добре в организация с... човешки измерения - по-малка, по-компактна, но не заради това "изолирана" от останалите. Това е и връзката с "Доброто училище".
Свалям шапка на преподавателите, които могат да завладеят децата(също така учениците, студентите) и те да се чувстват значими!
Според мен всяка степен на образование трябва да си бъде отделно и предучилищните групи да са в ДГ, а не в училищата.
Мария, само набързо няколко уточнения. Всъщност, се движим общо взето в една посока. Наистина забравих да пиша по- горе и това, че определено е по- добре основното училище /1- 7 или 8 клас / да си бъде отделно от гимназията.
Нямах предвид и учителя години наред да води примерно само история в пети клас. Напротив, нормалната практика и сега е да си изведе един випуск от начало до завършването.
Иначе и аз мисля, че оптималния вариант е по 3-4 паралелки във випуск. Това за едно основно училище прави долу- горе толкова - 600- 650 деца.
За гимназиите естествено стандартите са други. Там броя и на учители те и на децата зависи т профила на училището.
А за безкрайната тема "Как изглежда добрия учител" ви моля да ме изчакате два -три дни за да си обмисля по- добре поредния трактат :)))))))))
Станете част от общност "Образование" за да коментирате и да създавате свои публикации. Ще се радваме да се присъедините към нас! Регистрирайте се сега!
Още...