Доброто училище

         Разговорът за доброто училище минава задължително през виждането ни за добър и лош град, за добро и лошо съществуване, т.е. той е философски, но с някои съвсем прагматични, битови дори елементи. Доброто училище може да изникне навсякъде, но не навсякъде може да оживее. Не навсякъде може да бъде достатъчно жизнено, стабилно и постоянно във времето. Това може да стане само в подходящо обкражение - в една подходяща териториална/квартална общност. А подходящата териториална общност е общност от пълноценни личности, разбрали смисъла и значението на правилното образование, работещи с радост работата си, обичащи дома и квартала си, имащи на разположение всичко необходимо (оттук и връзката с разговора за истински необходимите неща), имащи достатъчно време за себе си и другите; умеещи да слушат, разбират и учат непрекъснато те самите. (Любовта към децата им я считаме вече за даденост.)

        Доброто училище живее в една учеща общност, на една учеща територия, в която разговорът за „непосилната цена на училището” не съществува, защото никой не се занимава с цени и защото хората участват с труд и сърце, а не с пари в поддържането му. Доброто училище живее в квартал, чиито обитатели не само обитават, но и работят там (или в най-близкото обкръжение). Ето това е връзката на доброто училище с добрата урбанистика и с равномерното хармонично развитие на кварталите в един град, или на градовете и селата из цялата страна.

        Доброто училище не живее само между стените или огражденията на едно здание. Доброто училище е като истинската необхватна човешка същност, за която е невъзможно да се смести в рамките на физическото тяло, каквото и да си говорим. Доброто училище пропива всичко в околовръст и прониква навсякъде, във всяко кътче на кварталния живот.

        Не може да е добро едно училище, което събира ученици, докарвани и откарвани отдалеч от забързаните си родители. Ако на всички родители им се налагаше да прекосяват половината град, за да стигнат до доброто училище на детето си (каквото е положението в моментта), градът се задръства допълнително, ала заедно с него се задръстват дробовете и душите на всичките му обитатели. Доброто училище просто не може да предизвика на града си такава работи.

        Директорът на доброто училище не е единственият лидер там, защото не може да е  истински лидер човек, открояващ се самотно сред колеги и съмишленици. Лидер може да бъде всеки, т.е. лидер е всеки, а това, че не го показва се дължи на нездравата атмосвера в колектива му. Това естествено важи и за учениците.

        Доброто училище е едно публично благо, за което важат всички неща, тормозещи армия брилянтни умове вече век. Публичното благо е реалност, от която просто не можем да избягаме, каквото и да правим. А то трябва да бъде поддържано, управлявано, опазвано. В разединено, изнервено до крайност и егоистично общество такова нещо просто не вирее, защото за създаването и опазването му е нужен диалог, добра воля и непрекъснато търсене на оптимума. Комбинацията е сложна и редко-срещана, но не и невъзможна. На нас честта да избираме желаем ли го, или не. После ще се наложи да се учим от чуждия опит (темата е доста обширна).

        Доброто училище е резултат на градивен съвместен труд, т.е. на колективно действие, идващо като финал на един процес, в който последователно:

  1. търсим истината непредубедени, осъзнаваме реалността - системата от зависимости - и идентифицираме собствената си роля в нея; търсим и методи за градивно взаимодействие;

  2. отваряме съзнанието си за ново, непознато до момента мислене и новите идеии, изоставяйки старите мисловни схеми (произвели това, на което сме свидетели днес);

  3. отваряме сърцето и сетивата си, т.е. заемаме позицията на хора търпеливи,  внимателни и особено чувствителни, прихващащи и най-слабите сигнали на бъдещето, проявяващо се и днес;

  4. създаваме прототип на желаното ново и го изпробваме в подходящо обкръжение (ако искате, наречете го „инкубатор” ), после го

  5. построяваме и толкоз.  

Това е процесът U, за който ще ви говоря подробно друг път, но още от сега ви показвам графично:

 

 

        Доброто училище е резултат от добрата воля и добрата работа на добри хора в добра атмосфера. Съградено е с добри материали, от ръцете на добри майстори. После е уравлявано от добро управление, което не може да е друго освен една жива и постоянно учеща общност. За да е тя постоянно учеща, общността трябва да е стабилна (като състав и размери) и достатъчно компактна. Само така ще може да учи резултатно.