avatar

Добър учител. Лош учител

        Има и добри, и лоши учители, казват, но всички били в кюпа. Едните си били много добре, другите страдали. (Кои според мен са мнозинството, не смея да кажа, че в последните години съотношението се промени сериозно, а и не съм сигурен, че съм обективен.) Сигурното е, че проблемът съществува: едните са лоши, другите са добри, по средата... нещо средно – учители, дето за едни са добри, за други напротив. Лошите значи си кютат, играят „играта на директора” и си взимат заплатките, добрите се опитват да си вършат добре работата, да разсъждават, да се борят и правят нещо смислено, но обикновено само си създават проблеми и страдания („средните” оставям настрана, да не усложняват прекалено съждението ми). 

       Добрият учител страда, защото трудът му не е оценен и заплатен подобаващо и защото не може да докаже, че е „добър” и че работи прилежно, и че постига добри резултати. Не му е възможно, първо, защото критериите за добро училище довчера ги нямаше и, второ, защото... Защо изобщо трябва да представя доказателства? (А ако не ги представи, означава ли, че не е добър?) Защо са нужни доказателства за добрата работа на добрия учител? На кого са нужни?! На неговия работодател? На родителите? На самите ученици? На кого? На мен? Добре, на мен. Обаче аз гледам резултатите и виждам, че те, истинските резултати, а не просто цифрите в ученическите бележници, са сбор от влиянието на повече неща: и на училището, и на семейството, и на приятелската среда; на телевизията и модата, т.е. на доминиращата в обществото (или общността) философия и критерии за "успех", и други 2-3 сложни неща. "Резултатите", както ги разбирам аз и както съм ги записал в „Целите”, не могат да бъдат продукт само на училището, на работата на учителя и на случващото се в училище, което далеч не е само преподаване, научаване и изпитване, превърнало се в истинска школа за ефективно хитруване! (Другото са конфликтите в училищния колектив и насилието сред децата.) "Резултатите" са нещо сложно и те не спират да се проявяват ежедневно и именно заради това са толкова сложни и трудни за отчитане... Тези разсъждения обаче не успокояват добрия учител. Оповестяването на безумната сложност на (отчитането на) резултатите макар и  полезна, не е достатъчна за неговата реабилитация. 

       Добрият учител продължава да страда, защото е неразбран, недооценен и беден (не че другите около него са кой знае колко богати, ама...) Той продължава да твърди, че в замяна на ценния си труд, получава само обдиди; че старателната му многогодишна подготовка е пренебрегвана и обругавана на всяка крачка от капризни хлапета, арогантни или неграмотни (което е същото) родители, от авторитарни директори и министър нехранимайко. Учителят знае. Ала знията му не му достават нищо друго освен страдания; съвсеееееееееем рядко някой негов ученик ще му даде малко удоволетворение. Добрият учител следи новостите, интересува се, учи, подготвя се старателно по предмета си. Преподава увлекателно, ала накрая – нищо. Не го разбират. Децата не учат, не внимават в час, домашни не пишат, дори не четат... каквото и да е. Добрият учител даже работи с компютър: изнамира интересни неща из интернет, гледа какво правят по света и сам той се опитва да прави нещо новаторско (ето, с това би могъл да прикове вниманието на учениците си, да ги стимулира и научи). Ъ-ъ! Не става. Не го разбират и не учат. А и заплатата му все същата. Но добрият учител не се предава измисля „извънкласни дейности”, които, ако не друго, ще добавят точки в неговия личен бележник (ще рече 20-30 лв. повече месечно). Това е и едниственият честен начин да опита да увеличи заплатата си, поне докато не придобие стажа за следващото „стъпало” или не се придвижи в друга категория (ПКС) със задължителната за това дипломна работа и прочее.

* * * 

       Добре ли съм усетил усещанията на добрия учител, или съм пропуснал нещо?