Сънувам теб, а искам
горещите ти устни да докосвам
с вълни от дъжд да ги обсипя,
и бавно пътя нежен на езика да намеря,
в съня ми утринен и лек
пак теб да видя в изгрева далечен
и да те изпия ,
ненаситна в мисълта си.

Сънувам теб.

Кръвта е само капчица
от моята любов
към всички хора.
Не искам да помислите,
че величая тази капка.
Тя е моста, който ме свързва с вас,
хора.
За този мост не предполагах,
щастлива съм, че минах днес по него.

Моля, не връщайте моята любов
и не идвайте по моста срещу мен.
Почакайте отсреща- имам много, много малки капки кръв.
Ще дойда.

Такава тежка вечер!
Думите и режат като нож
парчета от сърцето ми,
разпилени по целия под
на тясното ни жилище
претрупано със вещи и с обиди
и единствено, което ни събира,
за да можем да сме заедно,

защото всъщност се обичаме.
Защото аз всъщност ги обичам.
Спойката им е същото това сърце,
разрязано, на пода разпиляно.
Събирам го по малко,
дано намеря всичките парчета,
те имат нужда от това
да го съшия
и успокоя.
Да го нарежат утре пак.

Сънят не идва.
Не ме разбирай грешно- аз си спя.
Но не сънувам никой
и никой не сънува мен.
Цветята на прозореца са нарисувани,
във кухнята подрънкват прибори,
кафето е илюзия,
там няма никого.

Ще си доспя, а след това - кафе.
Начало на деня.

Мисълта е сила. Тези дни се убеждавам в това. Мисълта има сила да осъществи себе си. Тя носи енергийния заряд, необходим да оформи и реализира самата себе си.
Всяка мисъл може дабъде реализирана. Едва ли има правилни и неправилни мисли, добри и лоши,верни или неверни. Ако има, то реализацията не зависи от полюса им. Мисленето е сила, която ни дава възможност да осъществим нещата. Всяко действие, всяко нещо се ражда първо в мисълта, там израства и...