ВЪРХОВЕ

Върховете се любят с
висините, спорят с облаци,
надпират ветрове. 
Самотни.
Скучаят горделиво.
Посрещат слънцето,
за да разпуснат тежка сянка
и подсетят низините,
колко са далеч.
Далеч са, изглеждат 
недостъпни, загадъчни 
спящи великани. 
Внушават цел с
погубваща посока,
подлъгват смелостта 
към саможервен култ. 

Високо се стига по стръмна
пътека, катери се  трудно, 
търпение, воля и болка. 

Върхът е гол, купчина камък 
брулен от атмосферни несгоди.
Дом на орлите, разбунва духа,
магнит за непокорните сили.