Върнете се към BgLOG | Профил | Публикации
всички ключови думи
покри товара с накъсано чергило,
изтъкано от просъхнали конци,
провиснали над прашните пътеки,
гледжосани глинести ресни.
Самодивите разтърсват нафталиносани юргани,
Самовили подпълват зимния дюшек,
змейове и другите пълзящи калпазани,
се прибират в леговищните дълбини.
Нощ догонва Ден, по братски изравнени,
пресичат топлините на течащите води.
Ден умалява, уморен и омърлушен,
на брата- Нощ предава ...
поглъща с ненаситната си паст,
съдби преглъща безпощадно,
безчувствена към молещ глас.
Огнени кълба търкалят,
неизбежни смъртни пипала,
в черен прах преобразяват
тела изтръгнати от жизнеността.
Сите млади са красиви цветя, то младо ли е, окото радва!
Шеташе Радина омайница из двора бащин, реди песни на цветята, усилва им така багрилата. Премиташе тесните пътечки с последните слънчеви оттечки, смееше се, измисляше приказки, когато нещо изтропа. Подскочи и сърчицето, захлопа чак до ушите. Заозърта се изплашена, като кошута и не смееше да ...
Маточна белонога,
белонога и зеленоока,
мома снажна и напета,
напета и заклета.
Заклета, да е смълчана,
смълчана и да чака.
Да чака Здравец- левента,
левента и хубавеца.
Маточна- спокойна и тиха,
само с водата говори,
говори и ѝ се моли,
моли я, и я нарича:
Здравец да я обича,
да я обича и да си дойде,
да я заведе тайно в църквата,
в църквата при отеца,
с пръстен да си я зарадва,
да я зарадва и обет да положи,
...
Високо се стига по стръмна пътека, катери се трудно, търпение, воля и ...
Изсипа се внезапно с дива мощ, разгърна се, за миг обля земята, денят потъна в мрака на пороя, открадна светлината облак черен. Безпомощно роптание струи от всичко живо, изчезнаха и багрите, сляха се във сиво. Растения, животни, хора безсилно наблюдават в гневен ужас... Очакване тревожно потреперва, във въздуха се носи мрачна тягост, природно бедствие ли е или урок от Божията воля, недоволна? Трудът остана безсмислено окаян, над ...
Дръзне ли буря да сграбчи Балкана, бунт отговаря с грохот и тътен.
Шамари дъждовни шлевят скалите
зъбери вият свистящото ехо.
Мълнии цепят небето оловно,
слизат надолу по стръмните урви.
Екот гърмовен камънака разтърсва
изронен, улеи врязва в дерето.
Дъбрави вековни подпират гърбини, елите кършат клони превити.
Потоци стремглаво препълват реките,
завличат в бяг грамади от шуми.
Дръзне ли буря да сграбчи Балкана