Неиздъхнали спомени

Мисли за мен понякога. Усещай ме,
дори да съм далечно-несъзрим.
Във спомените нека да се срещаме
и хванати с ръце да повървим.

В една такава нежна територия
сърцата нямат повод за тъга.
Прочетохме ли нашата история?
Предишната ни обич... но сега?

Искрица в битието ни изстинало -
ще лумне ли отново до пожар?
За любовта, разказват, няма минало...
Тя винаги от бъдното е дар...

Мисли за мен понякога. И мислено -
реално сътворен ме съживи.
Да се намерим - както ни е писано.
Неуловен - мигът да ни лови...

И спомените наши, неиздъхнали,
да ни рисуват с вечерен пастел -
от улиците - чувствено заглъхнали
до спирките на нашия предел.

(От "Неиздъхнали спомени")