Мисли за мен понякога. Усещай ме,
дори да съм далечно-несъзрим.
Във спомените нека да се срещаме
и хванати с ръце да повървим.

В една такава нежна територия
сърцата нямат повод за тъга.
Прочетохме ли нашата история?
Предишната ни обич... но сега?

Искрица в битието ни изстинало -
ще лумне ли отново до пожар?
За любовта, разказват, няма минало...
Тя винаги от бъдното е дар...

Мисли за мен понякога. И мислено -
реално сътворен ...