Не ме отпращай в миналото, време!
Аз имам още много да ти дам.
Съдбата не успя да ми отнеме
на словото изгарящия плам.

Любовта ли на прага почука
в тази нощ без луна и звезди,
или просто шептеше капчукът,
уморен от дъждовни бразди? ...

Прегръщай всички мои ветрове,
които ме разнищват като хали.
Бял жерав отсред тях ще те зове
да помниш колко много сме си дали.

Влизай вятърко! Нежно, на пръсти...
В ситни стъпки от слънчев балет.
Потанцувай в косите й гъсти.
Съчини й сънуван куплет.

Мисли за мен понякога. Усещай ме,
дори да съм далечно-несъзрим.
Във спомените нека да се срещаме
и хванати с ръце да повървим.

В една такава нежна територия
сърцата нямат повод за тъга.
Прочетохме ли нашата история?
Предишната ни обич... но сега?

Искрица в битието ни изстинало -
ще лумне ли отново до пожар?
За любовта, разказват, няма минало...
Тя винаги от бъдното е дар...

Мисли за мен понякога. И мислено -
реално сътворен ...