(Първата дума от заглавието моля да се чете с ударение на първата сричка :) 
За да опознаеш едно място или един човек, е нужно време. И градовете, както и хората, си имат по-красив и по-грозен профил. Казват, че красотата е в очите на онзи, който и' се любува. През моите очи Чикаго - Градът на Ветровете, изглежда така...    

Замисляли ли сте се дали българската народна музика е известна по света? Не в Космоса, а просто известна и разпознаваема ( и продаваема) за обикновения слушател?
За народ, който слуша всичко освен собствената си музика, е адски парадоксално да се гордее, че в Космоса лети "Излел е Дельо Хайдутин". Къде се къса връзката между огромното ни музикално наследство и съвременността? Може би в училище? Може би още в семейството?