Върнете се към BgLOG | Профил | Публикации
всички ключови думи
Майсторът храма градеше;
Бяло девойче- му слънце,
сянка душата му беше,
ден подир ден я зазижда.
Тя на момчето е либе,
дето му камъка дяла.
Идва вода да му носи,
яка снага да му пие
с черни очи черешови,
Майсторът жаден да ходи,
залъкът да му присяда.
Майсторът вдигаше храма;
Бяло девойче му грее,
сянка душата му стана,
взижда я бавно, линее.
Либе е тя на момчето,
шрифт | + | - |
В улука на времето
По листата - зелени клавиши, тимпани, по струните - жици, домажорни мелодии дъжд ще подхване - алегро за птици.
Ще гърмят във небето блестящи
чинели,
гъргорещи туби,
ще се реят сред капките
бисерни трели
и звуците груби.
Ще стоим до прозореца,
тиха магия
ще свети в очите,
от разлистени устни
нектара ...
Ирина
Тя свиреше парчето „На Елиз”. Ръцете бели с вени тънки, сини, са още в мен като един реприз след тридесет и повече години. Не бях готов, не бях пораснал още. Уж на шега, но влюбен до уши, редих й стихове по цели нощи, а класната ни просто се спеши да идва сутрин рано да ме буди. Завърших си учебната година. Е, смотан бях, хормоните ми - луди, но имам днеска спомен за Ирина. Отнякъде парчето „На Елиз” дочуя ли, в...
Галатея
Тя бе за мен жена на полицая, на тоз етаж, апартамента вдясно. Защо дойде при мене в мойта стая и днес не знам - изобщо не е ясно. То ясно беше, че е прекалила и яла бой - видях и синините. Не можех да и дам дори закрила, каквато търсят винаги жените. Катилът беше як и червендалест. Усмихнато си носеше пищова. Та нямаше да стигна и до арест, но тя на всичко, май че, бе готова. Отнесена, пристигаше в халат...