Галатея

Галатея

Тя бе за мен жена на полицая,
на тоз етаж, апартамента вдясно.
Защо дойде при мене в мойта стая
и днес не знам - изобщо не е ясно.

То ясно беше, че е прекалила
и яла бой - видях и синините.
Не можех да и дам дори закрила,
каквато търсят винаги жените.

Катилът беше як и червендалест.
Усмихнато си носеше пищова.
Та нямаше да стигна и до арест,
но тя на всичко, май че, бе готова.

Отнесена, пристигаше в халата
все още топличка, благоуханна -
на тридесет и малко бе жената,
от всеки мъж сънувана, желана.

Тя казваше: ”Сега съм Галатея” -
и хвърляше халата на земята...
И нещо детско имаше във нея,
но криеше го някъде в душата.

Не искаше изобщо да я пазя -
дали опитваше се да зачене?
Аз полицая все повече мразех
и давах й от младото си семе.

Тя блъскаше главата си в стената -
без болката не стигаше оргазъм
Тя, болката, бе влязла й в душата -
изгаряше в последния й спазъм.

А после аз й свирех на китара -
тя гледаше ме някак замечтано,
запалваше от моите цигари
и тръгваше си още рано-рано...


Накрая ваната -
с червено вино.
Бележка - никого не обвинявам.
Отдолу със моливче синьо -
“Обичах те!
И още продължавам!”

Подписала го беше - Галатея.
Във входа я помислиха за луда.
Едва тогава влюбих се във нея -
разбрах, че съм пропуснал чудо.

И дълго в мен живееше вината -
живота ми навярно бе спасила,
тя тихичко си дала бе душата,
а аз да я обикна нямах сила.