Епитафия

Тъжно е да си на петдесет

и да се вглеждаш във живота пропилан,

в душата си разпътна на поет

 обесена на прашният таван,

случайно да откриеш във тетрадка,

че всичко завещала ти е тя

и даже епитафията кратка:

“ Не тъпчете със Пегасите цветя”