Защо "Зелено"?

Благодаря!

Моля. Всъщност, мислех, че ще имате критики, защото сричките изобщо не са в необходимия брой :))

Съдбата не успя да я принуди
да тръгне в русло предопределено
Пред нея заблестяха изумруди,
остана си... „Момичето в зелено”

Щом толкова настоявате за критики, ето ви една една забележка:

Вие пишете: 

"Липсва ми червеното...
Сега ми липсва само топлината."
Неправилно!
Посочената липса (на червеното) вече не е актуална и не може да бъде употребявана  в сегашно време защото е двойно отречена - и от "Сега" и от "само".  
Така ли е? Така е. Ето как трябва да бъде:

"Преди ми липсваше червеното,

сега ми липсва само топлината."

Somthing to say?

От къде на къде? Липсата не е посочена никак, освен от глагола "липсва". "Сега" уточнява времето, а "само" - количеството. Изобщо не разбрах защо според вас червеното и топлината са различни неща, които липсват по различно време. :))) Но разбира се, можем да поспорим "за спорта".

Към вас имаше протегната една приятелска ръка, която
вие неизвестно защо предпочетохте да не забележите. Жалко.
Явно в момента сте в „период на отрицанието”.
И защо този израз „Откъде накъде?” Вие не можете
ли да се изразявате и дискутирате по-спокойно?
Бях сигурен, че веднага ще разберете както смисъла на забележката,
така и че в нея няма нищо заедливо. Да, но не. Нито едно от двете.
Но ако нещо ме подразни, това не е вашия коментар, още по-малко израза му,
а това, че прогнозата ми не е била вярна.
Но щом искате, ще ви кажа „откъде и защо”:
1.) Какво сте мислили е едно, как сте го изразили второ, а как
ще се разбере е трето. Високото качество изисква и висока покриваемост
между тези три компонента, а в дадения случай, това не е налице. В интерес
на истината ще ви кажа, че аз разбрах какво сте искали да кажете и само ви
благодарих за стиховете, подминавайки факта, че в стилно отношение
въпросната част не е издържана, приемайки, че просто не сте я редактирали.
Що се отнася до самата забележка, тя беше предизвикана от вас.
2.) Никой не спори, че червеното предизвиква чувство за топлина и не знам
откъде измислихте тази констатация.
3.) „Липсва ми червеното.” Добре, значи червеното продължава да ви липсва и в момента и то заедно със всичките му качества, свойства и асоциации, които предизвиква. Затова ви предложих: „Преди ми липсваше червеното”, т.е. и всичко свързано с него, но това е било преди да напишете „Сега ми липсва само топлината”, израз, който ясно и точно посочва, че всички други асоциации, предизвиквани от „червено” вече не са актуални и остава единствено топлината. В такъв случай, ако някой не разбере за каква „топлина” става въпрос, по-добре да не чете стихове. Разбира се, подобен ефект щеше да се получи и ако първия ред беше например „Червеното е цвят и топлина”, или пък втория „Сега ми липсва неговата топлина” и т.н.

Диана, не става въпрос за каквото и да било заяждане, дребнавост или досаден педантизъм, а за една елементарна, но необходима редакционна корекция, която сигурно щяхте да направите, ако решите да го включите във следващата си стихосбирка и която според мен не си заслужава отделеното за нея време.

Успех!

Христо, неизвестно защо решихте, че имам нещо сериозно против вашите забележки. Абсолютно съм съгласна, че въпросната част може да не е издържана. А, и съм забравила да уточня, че заглавието се повтаря и всъщност то е първата част на първата строфа. "От къде на къде" е най- обикновен въпрос и пита: "От къде решихте, че трябва червеното да липсва преди,  а топлината - сега?". Изразявам се емоционално винаги и не, не мога по- спокойно. Всъщност, не виждам безпокойство в обикновен въпрос само с една въпросителна, но ако съм ви засегнала, извинявайте. Много е възможно това да е логически, асоциативно и стилистично правилно, но просто не е факт и не става за този стих. Не мисля, че става въпрос за заяждане от ваша страна, мисля, че се опитвате да поправяте стиховете ми по начин, който ги променя твърде много. Вече ви казах, че не държа на съвършената форма - нищо на тоя свят реално не е съвършено, та камо ли моите стихове. Аз просто се опитвам да споделя емоциите си по начин, който според мен е верен и искрен. И, разбира се, като всеки автор, съм доста параноична към редакторски намеси.

Диана, последният ви коментар почти ме зарадва. Благодаря. Откровено казано започвам да се чудя и на себе си защо по един такъв дребен повод се прахосва толкова много време, поради което това е последният ми коментар по него.

„Аз просто се опитвам да споделя емоциите си по начин, който според мен е верен и искрен.”

Правилно. Но ако се случи така ( дори и това да е случайно изключение), че този начин да не е ясен, точен, подходящ, или грешен? И ако някой се опита и то с най-добри намерения да ви посочи нещо, което с минимални корекции би могло да се подобри? Даже неговото предложение, мнение, становище и т.н. да не е издържано, не е ли по-добре, преди да реагирате да помислите. Може пък в него да има нещо рационално, макар и незначително.

Например, още в началото можехте да напишете, че първият ред всъщност е:

„Защо „Зелено?”. Липсва ми червеното.” и въпросът щеше да приключи.

А както е публикувано, независимо от самоотвержената ви защита, началото наистина беше неиздържано и осъкатено.

Аз нито съм редактор, нито искам да ви налагам някакъв стил или изразни средства. Позволих си да изкажа няколко мнения, защото вие няколко пъти повтаряте, че всяко добронамерено чуждо становище е добре дошло. Е, мойто е такова. А дали и доколко (ако въобще) ще се съобразите с него, решавате „само” вие. Аз не се впечатлявам от факта, че не го приемате, а „само” от начина, по който го правите.

Накрая ще ви помоля за нещо, което вероятно отново ще ви подлюти, но щом съм си го помислил, няма да е честно да не ви го кажа:

Престанете да ми обяснявате значението на отделни думи. Даже и да си нямам хал хабер, мога да отворя големия тълковен речник и да науча какво значи дадена дума.

„"Сега" уточнява времето, а "само" - количеството.”

„Само” че „Само” преди всичко значи „Единствено, изключително, малко, недостатъчно, нищо повече” Е, ако кажете например „Имам само 2 лева”, тогава вече се говори за количество. Ако беше „еди колко си килокалории топлина” да, но при „само топлината”, не може да става въпрос за каквото и да било количество. За да се говори за количество трябва да има мерна единица, или най-малко някакво общо определение от рода на „малко, много, достатъчно и т.н.”

РS: Да разбирам ли, че не премате „лулата на мира?”

Ау, финалът е съкрушителен...

За спора, който водите - вероятно като трети човек, който коментира точно тази творба, трябва да взема отношение? И да не трябва, ще взема :))).

Спорните първи два реда от първия куплет могат да се разгледат и така:

            "Липсва ми червеното - сега ми липсва само топлината."

Което логично означава, че СЕГА авторът има нужда САМО от топлината, която се асоциира с червения цвят, докато преди е имал нужда от всичките аспекти (яркост, домашен уют, светлина и т.н.) - което е вярно: с времето сме склонни да се примиряваме с все по-малко и да изискваме все по-малко от нещата - научени от горчивия опит...

"Преди ми липсваше червеното,

сега ми липсва само топлината."

"Липсва ми червеното - сега ми липсва само топлината."

Това са два различни изказа на абсолютно една и съща мисъл. Само дето Диана е спестила граматическата логика на обяснение - което прави нейния изказ по-поетичен.
Ако почнем да обясняваме поезията винаги със средствата на граматиката и логиката, все едно да се опитваме да разберем как лети птицата, като я изкормим...

Поздрави! Водете спор, а не война :))).

О, въобще няма война. Спорът е в малко категоричен тон, но чак пък война :))

"Което логично означава, че СЕГА авторът има нужда САМО от топлината, която се асоциира с червения цвят, докато преди е имал нужда от всичките аспекти (яркост, домашен уют, светлина и т.н.) - което е вярно: с времето сме склонни да се примиряваме с все по-малко и да изискваме все по-малко от нещата - научени от горчивия опит..."
Благодаря, Ела, точно това съм искала да кажа, но някак не успях да го формулирам. Ето защо имам най- прекрасния редактор на земята :))

Нещата остават в първоначалния им трамваен вид :

Защо "Зелено"?

Защо "Зелено"? Липсва ми червеното...
Сега ми липсва само топлината.

"Ако почнем да обясняваме поезията винаги със средствата на граматиката и логиката..."

Предлагам да включим и математиката.:) В първия стих наистина липсва нещо - три срички.

Предложението

"Преди ми липсваше червеното,
сега ми липсва само топлината."  отговаря на изискването за размер, но ако частично подменя идеята...

Предлагам компромисен вариант. Без "Защо".

"Зелено"? Липсва ми червеното...
Сега ми липсва само топлината.

Трябва по-често да си разчистваш компютъра. Я какви неща изизат от него!:)

Здравей Краси,

Много се радвам, че излезе от нелегалност. Защо се радвам ли? Защото сега имам възможност най-сърдечно да ти благодаря за една забележка, която направи по едно мое стихотворение.

Ако си забравил, става въпрос за „Дори и миг”.

Първият стих беше:

„Дори за миг не мога да забравя,

че ти си мойта сбъдната мечта.

А ръженът вълшебен пак изравя

искрящи въглени от пепелта.”

Е, съвсем ясно е какво съм искал да кажа,

но... ти беше прав, че ако ударението е на първата сричка, такова съществително няма и може да се свърже съмо с ръжен, т.е. нещо направено от ръж, а ударението на приспособлението за почистване на огнище, което съм имал предвид е на втората сричка, при което вече се нарушава ритъма и изговора на стиха.

Приех забележката и сега вече е:

„Дори за миг не мога да забравя,

че ти си мойта сбъдната мечта.

А споменът за тебе пак изравя

искрящи въглени от пепелта.”

Като израз на благодарност, специално за теб:

НЕ ИСКАХ ДА СИ СПОМЕН

Дори да бях безсмъртен като Феб,

не бих поискал да ми бъдеш спомен.

Аз исках винаги да бъда с теб

във този свят потаен и огромен.

Остана само образът любим

но тебе никога не ще те има,

освен... в един мираж недостижим

и в спомен за любов неповторима.

Миражът се разнася като дим

и само споменът при мен се връща,

че той остана цял и невредим

и вместо теб... отново ме прегръща.

Балчик, 28.08.2010                         Христо Запрянов

И още едно преработено стихотворение, което беше започнато на шега и като закачка към Диана (Случайна):

И ТЪРСЯ ПАК...

Приключих сметките си със мечтите

и само спомените си оставих.

Не гледам към луната и звездите...

аз техните послания забравих.

Животът... като погреби опасни,

изригваше във взривове и тътен,

примесени със мигове прекрасни.

А пътят ми...и ясен и...размътен.

Сега препущам някъде в безкрая

на толкова възпявана вселена

и търся пак..., но не местенце в рая,

а своята Съдба неукротена.

Балчик, 11.09.2010                       Христо Запрянов

Не само че приемам всякакви забележки, но и се моля да има такива. Ще ги пресея и ако в тях има нещо ценно, с удоволствие ще го имам предвид.

Зеленото понякога е зима
и толкова различно от клишетата,
зеленото от нас по малко взима...

Зеленото има много измерения. Стандартните са асоциациите с пролетта. Е, вярно, че има зелени шишета, зелен хайвер, зелен картон, зелени униформи... дори малки зелени човечета, :)
На мен ми идва малко трудно за разбиране съпоставянето с червеното, може би заради бунтарските нюанси на зеленото, различни от треви и пролет. И аз клоня към някакво сравнение, тип негатив-позитив, огледало или подобно.
Ето и моето предложение:

Зелено? Липсващо червено,
когато чакам само топлината.
...

Това е моята асоциация, която може би идва от еднаквите дължини на вълните на двата цвята. :)

 
П.П. Офтопик, извинете за отклонението.
Hrizaik, благодаря за рЪжен-ръжЕн. (Колекционирам си думи, които променят значението си със смяната на ударението). :))

Здравейте, Краси и Пестицид, много се радвам да ви "видя" и двамата. Благодаря ви за предложенията. Както знаем всички, не мога да броя срички :)))

Защо "Зелено"? Липсва топлината...
Сега е ред на слънчево-червено.

Така става ли? Хора, мислех да си чистя компютъра, пък то излезе цяло поетично четене с дискусия. Благодаря Ви за вниманието! Сега ще бъде жалко да изхвърля стихчето, ще го запазя специално. 

 

 

Поезията е свобода на духа. Свобода.
На мен ми харесва най-много точно така, както си беше. Другото са варианти - т.е. копия :))).
Аргументи: оригиналът притежава (въпреки така огромния грях да му липсват нЕколко срички в първи ред :) - интимно-разговорно начало:

                "Липсва ми червеното."

Няма по-естествен разговорен начин да се съобщи за тази липса - всеки опит да се "поправи" внася една официалност и изкуственост, от която стихът губи точно това усещане, че някой просто иска да изповяда душата си.
Не пиша стихове (вече) - точно защото съм техничар - броя срички и римувам, като комунист-ударник, но поезията не е само равен брой срички и рими :))...

Поезията е едно доста хлъзгаво и разтегливо понятие, все по-трудно подлежащо се на дефиниране. Не оспорвам, че е и свобода на духа. Но към класическия стих има строги правила, които всеки, който борави с него трябва да бъде така добър да спазва.
Аз предимно на лични пиша критични забележки, но тук е прието да се обсъжда на всеослушание, в което няма нищо лошо. Поне за сега. 

"...поезията не е само равен брой срички и рими." Съгласен съм, но стиха, който коментираме е римуван и  ритмичен, значи за него правилата трябва да важат с пълна сила. Ако беше свободен, вече е друго нещо.
Компромисно се допуска една стъпка повече или по-малко. Но липсата на три срички в двусричната стихотворна стъпка (в случая ямб) е доста тежък компромис.

"Липсва ми червеното." - получават се първа стъпка хорей, втора пирихий, трета - хорей. В ямбичен стих не стои добре. Ако всеки първи стих от следващите строфи беше тъкъв, може.

Утвърдени поети, като В.Брюсов и Н.Лилиев са правили интересни експерименти в разнометрични строфи и разностъпни стихове, но ако някой от нас направи нещо подобно, ще се приеме, че не се справил с метриката.:) Особено ако ритмичната схема на следващите строфи не е същатата.

Защо "Зелено"? Липсва топлината...
Сега е ред на слънчево-червено.

Така ми харесва. Макар със стъпка в повече си е в ямб.
При:

"Зелено? Липсващо червено,
когато чакам само топлината" клаузулата в първия стих става от дактилна "женска". На тия места в следващите строфи също са "женски". Но главното е съдържанието, с което авторката може да се съгласи или не.  

Краси, бързам да ти кажа нещо преди да бъдеш сдъвкан и изплют от дамския състав. Не ти знам имейла и просто използвам случая да си „поговорим”, (нещо, което разбрах, че тук, в блога, не е изключения).

Всичко, което пишеш е вярно. Аз съм инженер, а не поет и може би като техничар те разбирам по-добре от другите. Откровено казано, ако съм написал нещо в чисто класически стил, то главната причина е, че го приех като предизвикателство заради многото му и то безкомпромисни изисквания, които те ограничават, просто те притискат от всички страни. Затова и много често стихотворения, написани при абсолютното спазване на едва ли не оковаващи те във вериги канони са нискокачествени. Нерядко, дори и когато външната форма е шлайфана, финосана и напарфюмирана, а ритмика, метрика и рими да са в брилянтен вид, въобще всичко да е наред, вътре... няма никой. Е, има и истински шедьоври, но няма да сме ние, които ще напишат нови. Затова и истинската класика просто е оставена на доизживяване. Но ти си прав, че ако наистина става въпрос за чиста класика, то задължително трябва да се приемат и нейните ограничения заедно със всичките им негативи, независимо дали ни харесват или не.

Надутата празничност и натруфеност на старите стихове, макар и с неохота вече слиза завинаги, от сцената. Според мен бъдещето е на свободния стих, който, при наличието даже само на фонетичен ритъм, е естествен изблик на непосредствено поетично творчество, освободено от баласта на еднакъв брой срички, задължителни рими и т.н. Освен, че при него изразът е чист, спокоен, приятен и без зъпъване, но има по-малко фалш и още по-малко „изкуствено нагодени” неща.

Все пак ми е интересно, ако ние двамата с теб толкова детайлно и прецизно сканираме поезията на Христо Ботев какъв би бил резултатът. Та ние като нищо ще я направим на пух и прах, ако стриктно заложим всички канони на класиката. Да, но няма да сме прави, защото, макар стиховете му на много места да са в разрез с посочените „пранги”, те са го надживяли.

Двете стихотворения в предния ми коментар, освен в знак на искрена, а не измислена, благодарност, ти изпратих „и” с надеждата, че ще ги погледнеш през електронния си микроскоп и съвсем директно и честно, както всъщност и правиш, ще ми съобщиш за всяка пукнатина или шупла в тях. За съжаление ти си разбрал тази моя малка провокация и не си им обърнал внимание. Язък!

Що се отнася до въпросното стихотворение повтарям, че, поне за мен, ако още в началото беше пояснено от авторката, че първият ред е:

„Зелено? Липсва ми червеното”, всичко щеше да си застане на мястото и даже такива „прецизници” като нас нямаше за какво да се хванат, поне по отношение на конструкцията му. Според мен така и трябва да си остане и без да се променя втория ред, а който не може да направи връзката „червено” – „топлина”, по-добре да чупи семки, отколкото да чете поезия.

Христо, мисля за некоректно да разискваме твоите стихове тук, под стиха на Диана.
Ботев, Вазов, Каравелов, З.Стоянов... като ги четем днес се задъхваме от множеството архаизми. За последните стотина години книжовния ни език е претърпял сериозни трансформации. Но да не изместваме темата. Извинявяй, Случайна.

" Според мен бъдещето е на свободния стих, който, при наличието даже само на фонетичен ритъм, е естествен изблик на непосредствено поетично творчество, освободено от баласта на еднакъв брой срички, задължителни рими и т.н. Освен, че при него изразът е чист, спокоен, приятен и без зъпъване, но има по-малко фалш и още по-малко „изкуствено нагодени” неща." -

и аз така мисля